П реди време на книжния пазар се появи едно необичайно издание - „РЕЧНИК на моите прочити из архива на Иван Михайлов в Рим”, чийто автор е писателят и книгоиздател Цанко Серафимов.
Повече от три десетилетия след смъртта на последния лидер на македонското освободително движение нито един изследовател на борбите на македонските българи не бе допуснат до митичния архив на Ванчо. Защото, както пише Цанко Серафимов в уводните бележки към своята книга: „Иван Михайлов завещава архивът му да стане достъпен за институции и хора, които няма да злоупотребят със саможертвените герои, положили костите си за българщината в Македония. В противен случай - „кибритената клечка”,т. е. да бъде унищожен“.
Предистория
От години Цанко Серафимов е близък до Вида Боева - Попова, личен и политически сътрудник на Иван Михайлов в Рим в последните три десетилетия от живота му. Както „Телеграф“ е запознавал своите читатели, тя е родена в Охрид и започва да учи арабска филология в Белград. През 1961 г. емигрира в Италия при своя любим Антон Н. Попов, който е родом от с. Горна Брезница, Пиринска Македония. Като студент по медицина в Скопие той успява да се измъкне от концлагера Герово, Хърватска, с помощта на ООН. Антон Н. Попов печели доверието на Иван Михайлов, а Вида Боева става студентка по политически науки в Римския университет. На 22 септември 1963 г. тя гостува на Ванчо и Менча в дома им. Съпругата на Иван Михайлов, героинята Менча Кърничева, вече сериозно болна, привлича Вида Боева за сътрудник на революционера. Скоро Вида заживява в техния дом. Менча и Ванчо доверяват единствено на нея ценните и неизвестни документи от неговия архив да стават достояние на читателите по нейна преценка.
Доверие
Години след кончината и на двамата Вида Боева-Попова се свързва с Цанко Серафимов и му доверява неизвестни документи от архива на Иван Михайлов, които хвърлят нова светлина върху важни събития от българската история. Тези свидетелства са в основата на новата книга на писателя и издател Цанко Серафимов. Авторът използва 81 документа и други материали, които се публикуват за пръв път, а с други 56 се съобразява в публикацията.
Имена
От книгата научаваме, че вождът на македонската борба живее в италианската столица повече от 40 години в пълна нелегалност под името Иван Анастасов или Радко, а за съседите той е унгарски професор. Менча Кърничева е Мария, а Вида Боева - Емма. Запознати са само италианските специални служби, които дискретно ги охраняват в пълна конспиративност: „В Италия оценяват огромните заслуги на Ванчо в борбата против комунистическите, националистическите и шовинистичните режими на Балканите. Оценяват и справедливата кауза на македонските българи, останали под робство” - така Серафимов обяснява специалното отношение на италианската държава към Иван Михайлов.
Отвличане
До читателите достигат шокиращи факти - операцията на Държавна сигурност за отвличане на Иван Михайлов и заграбване на архива му. Сагата около участието на Христо Огнянов в македонското движение, както и молбите на ветеринаря Иван Гаджев от САЩ до Тодор Живков да изпрати сина си Владимир при българската емиграция, т.е. при Македонската патриотична организация...
В средата на 80-те години Държавна сигурност натоварва с мисията за отвличане на Иван Михайлов „винената царица” Роза Георгиева, бивш пилот в правителствения авиоотряд: „С посредничеството на Райна Дрангова, дъщеря на Кирил Дрангов и внучка на прославения полковник Дрангов, както и със съдействието на архимандрит Георги Елдъров, ръководител на българската програма на Радио Ватикана, представящата се за голям поклонник на Иван Михайлов и безрезервен български патриот Пилотката, както я нарича Ванчо, Роза Георгиева успява да се вмъкне в дома му. Използвайки всички прийоми на лисицата, престоява там няколко месеца. Води непрестанни разговори с него, които тайно записва“, разказва Цанко Серафимов.
Като не успява да убеди Иван Михайлов да се премести в друго жилище, където тя „ще го гледа”, Роза Георгиева вкарва в „употреба” други ангажирани с българските тайни служби лица в чужбина - проф. Марко Марков от Швейцария, споменатия вече Георги Елдъров и някои дейци на МПО в САЩ. Свидетелство за това е писмото, което тя пише от Лондон до Георги Елдъров. Роза Георгиева не крие ненавистта си към Иван Михайлов, наричайки дома му „бърлога”, а него „стар злодей”.
Роза Георгиева вероятно си е повярвала, че този „стар злодей” й се е доверил. Отново пристига в Рим и отсяда в хотел, защото при последното й напускане на „бърлогата” на Ванчо неговият личен и политически сътрудник Вида Боева - Попова й „посочва вратата”. А италианските сили за сигурност екстрадират „винената царица” от страната, без право да влиза отново в Италия...” Така се проваля операцията на ДС Иван Михайлов да бъде отвлечен и ликвидиран.
От извора
В книгата се избистрят и други факти от историята на ВМРО. От извора научаваме кой започва и кой спира „македонските убийства” през 20-те и 30-те години на ХХ век; истината за Дъбнишките събития през 1925 г.; взаимодействието между македонските и хърватските революционери срещу общия им враг - сръбския шовинизъм; контактите на Иван Михайлов с Ватикана; въпросът как е финансиран Иван Михайлов и екипът му в Европа; атаките на Ванчо срещу проф. Константин Кацаров заради слугуването му на Белград във вреда на България...
Работейки върху своя „РЕЧНИК...”, Цанко Серафимов попада на материали, които прави достояние на читателите... Папка с „доклади” на Асен Аврамов до Иван Михайлов за неговите срещи и разговори с новите емигранти от Македония, спасили се от Титовия „рай” в Италия, вече е издадена в книга със заглавие „Пет кървави изповеди“. Спомените на Асен Аврамов, най-близкия съратник на Ванчо, озаглавени „Българи от Пиринска Македония в капана на югославската УДБА”. Издадена е и пиесата на д-р Живко Гелев „Мария (Менча Кърничева), или какво се случи след изстрелите в Бургтеатър”. Авторът, емигрант в САЩ, „възпроизвежда” бурния съдебен процес, който се провежда в австрийската столица. Особено разтърсващи са показанията на героинята, която в този момент е в крайно тежко здравословно състояние, но с несрещан силен дух. Пред нас се извисява образът на една личност, сравнявана от защитниците й и от поддръжниците й с Жана д Арк и Шарлот Корде.
Четейки страница след страница „РЕЧНИКА...”, сякаш се дочуват заветните думи на Иван Михайлов: „Ако за нас българската националност, българското име и българският език нямаха значение, ние нямаше защо да водим борба нито против сръбското, нито против гръцкото робство в Македония от десетилетия насам”.
Румен Жерев
