Най-голямата и най-представителната крипта за свети мощи в българските земи бе разкрита по време на археологическите разкопки на римо-византийската крепост Залдапа – най-голямата във вътрешността на Добруджа и Североизточна България. Това съобщи пред журналисти проф. д.и.н. Георги Атанасов, ръководител на екипа. „Разкопките бяха концентрирани в базиликата. Действително се оказа, че това е една от най-големите базилики в българските земи. Вече е разкрита изцяло. Дълга е 62 метра и е широка 22 метра. Базиликата се датира след началото на VІ в. Под нея още миналата година започна проучването на по-ранна базилика – от втората половина на ІV в. Най-забележителното в тази ранна базилика, която е по-малка, е криптата за свети мощи. Оказва се, че това е най-голямата и най-представителната крипта за свети мощи в българските земи. Нейната площ е около 30 кв. м с две помещения, в които могат да бъдат оставени саркофазите на трима мъченици. Тази година разкрихме и коридора от южния кораб на базиликата до тези помещения. По 11 стъпала се е слизало до криптата. В края на коридора открихме останки от стенопис. Това са единствените следи от стенопис в ранно християнска крипта в България.
Тази крипта е втората по големина на Балканския полуостров. В Далмация, в Гърция, в Северна България, най-вече в провинция Скития, са документирани десетки крипти. Тази е втората по големина след голямата крипта в столицата на провинцията Томис /Констанца/. За съжаление, е запазено много малко от стенописите, но добре си личи фигуралната система, използвани са четири цвята. В известна степен можем да възстановим живописните пана. Благодарение на запазения свод в източната част на Голямата крипта, можем да възстановим напълно нейната конструкция. Тя е била с два свода. Височината стига до 3,5 м. Действително едно много впечатляващо съоръжение. Докато ранната базилика от края на ІV в. е била сравнително по-грубо изградена, то криптата е изящно изпълнена – с великолепно оформени каменни блокове. С червен хоросан е направена една архитектонична украса. Криптата е с ширина на стените 70 см, за да може да носи тази много тежка и впечатляваща сводова конструкция”, разказа проф. д.и.н. Георги Атанасов.
След разрушаването на ранната базилика, вероятно през втората половина на V в., мощите са били изнесени, тъй като светите мощи са най-ценното за християните. След като в началото на VІ в. е построена новата базилика, с епископския дворец, който също е изцяло разкрит, мощите на единия мъченик са разположени в нова крипта, която е почти изцяло запазена, разкрита преди две години. Успоредно с епископската базилика в началото на VІ в. са построени още две базилики, от същия архитект. Детайли от мраморната украса, от измазването на стените говори за почерка на една и съща архитектурна школа. В другата базилика миналата година също е открита крипта. Тази година археолозите са уточнили и плана на втората базилика, копана още от Шкорпил в началото на 20-и век. Това показва, че най-вероятно, вторият мъченик е бил положен в криптата на базилика №1.
Тримата мъченици, погребани в ранната базилика, са били пръснати. Сакралното пространство е увеличено и то вече обхваща със свети мощи цялата крепост, която е около 26 хектара, но има още две поселения до базиликата и общата градска агломерация на Залдапа е била близо 50 хектара. Действително е бил един забележителен град.
„Тази година продължиха да излизат много нови мраморни детайли и броят им е над 1 100. Великолепен капител с орли е изложен до кметството. Това ни дава уникална възможност. Не зная в региона да има базилика с толкова много мрамор, включително червен мрамор. Това ни дава много добра възможност да реконструираме и мраморната украса и тази забележителна олтарна преграда, която е като истинска брюкселска дантела”, каза още проф. д.и.н. Георги Атанасов.
Проучването на най-голямата в нашите земи раннохристиянска крипта за полагане на свети мощи на мъченици в римо-византийския град Залдапа, недалеч от българо-румънската граница, край добричкото село Крушари, вече приключи . Разкопките в Залдапа продължават с цел окончателното документиране на внушителната епископска базилика и прилежащия епископски дворец.
Монитор
