Триизмерни изображения на потъналите в Дунав кораби изготвя Агенцията за проучване и поддържане на реката в Русе. Това е възможно благодарение на модерната апаратура, с която разполага новият хидрографски кораб „Дунав 1”, съобщи пред „Монитор” / „Телеграф” изпълнителният директор инж. Павлин Цонев. Катамаранът е закупен с европейски средства и е в експлоатация от края на март.
„Много е важно да знаем къде точно са потъналите съдове, за да ги маркираме на електронната карта, която в момента изготвяме. Това е от съществено значение за капитаните, които трябва да преминават с повишено внимание покрай тези места, особено при ниски водни стоежи”, обясни Цонев, който дълги години е бил капитан на кораб по Дунав.
Известни са 36 плавателни съда, които по различни причини са се озовали на дъното на реката в българо-румънския й участък. От тях 16 са потопени умишлено за корекция на водния поток или за спиране на ерозионните процеси на брега. Това най-често са излезли от употреба и бракувани шлепове. Шест такива съда са потопени за времето от 1969 г. до 1973 г. с цел преграждане на канала при остров Милка, а други десет - за преграждане на канала и укрепване на остров Безименен.
Останалите 20 плавателни съда са потънали в резултат на някакъв инцидент в по-ново време и тъй като изваждането им е скъпоствуваща операция, са останали на дъното. Само в района на Дунав мост има три потънали съда. През 1963 г. български моторен кораб е бил ударен от сръбски съд, получила се е пробойна и реката го е погълнала. В същия учъстък през 2003 г. е потънал съд на Дунавския драгажен флот, а през 2008 г. - секция на русенското дружество „Рубишипс”. На дъното на реката са се озовали български, румънски и украински съдове. Има и случаи на извадени кораби, като например словашкия „Полана”, потънал след пожар през 2005 г.
„При сканирането на речното дъно е възможно да открием и други останки на съдове, за които не сме заели до този момент. За да ги улови апаратурата, трябва поне част от тях да се подават над пясъка. За съжаление потъналите кораби в реката не могат да се превърнат в подводна атракция, както е край морските брегове. Течението е силно и е опасно дори за водолазите”, обясни Цонев.
Монитор


















