Б лизо до останките на Княжеския дворец в историческия център на Букурещ е Ханът на Манук (Hanul lui Manuc). Някогашният кервансарай е голяма забележителност в Стария град и има важно значение за българската история.
Близо до останките на Княжеския дворец в историческия център на Букурещ е Ханът на Манук (Hanul lui Manuc). Някогашният кервансарай е голяма забележителност в Стария град и има важно значение за българската история.
Лятно време още от сутринта във вътрешния двор започват да заприиждат туристи от всякакви националности, да щракат с фотоапарати дървените стълбища и чардаците, отрупани с цветя, и да се дивят на уникалната архитектура на тази над 200-годишна сграда. И ако не седнат да опитат типичната румънска кухня, защото днес мястото е превърнато в заведение и хотел, излизат впечатлени от таланта на старите майстори.
„Сграда, каквато няма друга в Букурещ“ - такива амбиции имал богатият човек, вдигнал постройката, която продължава да носи неговото име. Ако се тръгне от площад „Унирии“, Ханът на Манук е на входа на Стария град. Погледът отвън се спира на необичайния покрив, съставен от хиляди, наредени една до друга, дървени плочици. Сградата представлява огромен квадрат, от едната страна на който в бетонното си корито тече река Дъмбовица. Лицето на хана е на срещуположната страна – срещу възстановената църква „Свети Антоний“, която е най-старият православен храм в Букурещ. През сводестия вход на хана по дървени павета се влиза във вътрешния двор. Това е лятната градина, но някога тук се събирали пътниците и търговците, чиито покрити каруци били натоварени със стока.
Архитектурата на Хана на Манук малко прилича на тази на Рилския манастир. По-наблюдателните веднага забелязват, че отвън постройката изглежда двуетажна, но погледната от вътрешния двор е триетажна. Това е интересна техника на някогашните строители. Правят впечатление и чардаците, така характерни за възрожденските къщи в България. Дървените греди са отрупани с висящи цветя и наистина е красиво.
Още на входа ни посрещат сервитьори и щом разбират, че се интересуваме от историята на хана, ни подават едно меню. В началните му страници гостите могат да прочетат кой и кога е построил тази забележителна сграда.
Първата връзка на Хана на Манук с нашата страна идва от далечната 1769 г. Тогава в арменско семейство в град Русчук (Русе) се ражда момченце на име Емануил (Манук) Мирзоян. След години то ще стане един от най-богатите хора на Балканите, търговец, дипломат, преводач и влиятелен човек, когото турският султан удостоява с титлата „бей“.
Манук живее в Русчук до 12-годишна възраст, а след това баща му го изпраща в Молдова да учи езици и търговия. След повече от десетилетие Манук се завръща в родния си град и се жени за арменско момиче. Когато баща му умира, се заема с търговските дела на семейството. Предвиждайки неизбежността на една руско-турска война и за да спаси дейността си, се мести в Букурещ – столицата на Влахия. Точно по това време, в началото на XIX век, много българи купуват на търг земи около стария Княжески дворец, парцелират ги, оставят място за улици и започват да строят. Тогава са вдигнати хановете „Габровени“, „Ханът с липите“, „Симеон“, „България“. Русчуклията Манук също купува земя в близост до двореца и през 1806 г. започва да строи един от най-хубавите за времето си ханове.
През 1808 г. Ханът на Манук
посреща първите си гости.
Това са търговци, политици, обикновени пътници, които само минават през влашката столица. По време на Възраждането нашите хъшове са се събирали тук и разговаряли за съдбовни за България дела.
В Хана на Манук са водени преговорите между Русия и Османската империя и през май 1812 г. е подписан Букурещкият договор след Руско-турската война (1806-1812). В преговорите е участвал и Софроний Врачански като виден представител на българския народ в отношенията с руското командване. Последиците от войната и този договор за нас не са добри и водят до изселване на българи в южните руски губернии.
В Хана на Манук през 1886 г. е подписан мирният договор след Сръбско-българската война от 1885 г. Тук са водени и преговорите след Междусъюзническата война от 1913 г., но договорът е сключен на друго място в Букурещ. Последиците за нас са известни – България отстъпва на Румъния Южна Добруджа.
Искаме да видим къде точно в Хана на Манук са водени преговорите и са сключени мирните договори. На дървеното стълбище обаче има въженце, което спира посетителите да се качват на горните етажи. Администраторът на комплекса Дору Богдан е любезен и се съгласява да ни покаже останалата част на сградата. На втория етаж на стените има големи ретро снимки, които показват емблематични сгради в Букурещ и портрети на заможни хора. Дору Богдан обяснява, че тези фотографии са подарък на комплекса от музей в града. На втория етаж е хотелската част, покрай която минаваме на пръсти, за да не безпокоим гостите.
Залата „Дачия“, от която се интересуваме, е на третия етаж. Празна е, има само няколко големи маси. Г-н Богдан обяснява, че сега тук се правят сватби, провеждат се фирмени и други празненства. След реституцията ханът минава в частни ръце и е обяснимо защо това историческо място не е музей, а зала за забавления.
През 2007 г., след продължила
10 години съдебна битка,
наследникът на фамилията Кантакузино – Константин Шербан Кантакузино, влиза във владение на собствеността си. Сега той е стопанинът на Хана на Манук.
Дору Богдан казва, че комплексът има хотел, винарска изба, ресторант и лятна градина. Домакинът любезно ни кани да опитаме някога превъзходната кухня на ресторанта или пък да посетим винарната.
„Цените са нормални за историческия център на Букурещ“, уверява той.
Два пъти застрашен от
събаряне през социализма
По времето на социализма Ханът на Манук два пъти е бил застрашен от събаряне. Първият път e през 1961 г. Румънски архитект обаче изготвя доклад, в който посочва поредица от аргументи против рушенето на сградата. Той изтъква историческата й стойност за преговорите и подписването на Букурещкия договор, като „мимоходом“ споменава, че в залата „Дачия“ работническата класа е провеждала срещи по време на буржоазния режим. Заради тази малка подробност Ханът на Манук не изчезва от картата на Букурещ.
През 80-те години румънският диктатор Николае Чаушеску започва препроектиране на центъра на столицата. Планът му е да се разрушат сгради в един голям периметър около Къщата на народа (Casa Poporului), сега Дворец на парламента. Заради този огромен палат, който е втората по големина административна сграда в света след Пентагона, се разрушават цели квартали. В плановете е разчистването да продължи, но събитията от 1989 г. спират това.
Много собственици са се сменили през годините, след като вдовицата на Манук бей продава хана. Манук умира при мистериозни обстоятелства през 1817 г. През 1874 г. собственик става Василеску Ламбру, който прави ремонт и дава ново име на сградата - Гранд хотел „Дачия“. Ханът заживява нов живот – превръща се в място за срещи на местни политици, на интелектуалци, става важен търговски и културен център.
Основни реконструкции на Хана на Манук са правени през 1848 г., 1863 г., 1966-1970 г., 1991 г., а последната е от 2009 г.
Монитор
