Патриция Кирилова е журналист с дългогодишна успешна практика, пиар и изследовател. Автор е на книгите „Да свалим маските“, „О(у)чебник за мъже“, „Ковид 19 или войната за душите ни“, „През Банкя до Харвард и назад“. Магистър е по защита на културно-историческото ни наследство и член-кореспондент към Международния университет на обединените българи. Организира инициативи за опазване на културното и историческото ни наследство, начело с промяната на закона за 24 май, който вече е на българската писменост, а не на славянската. Носител е на престижни отличия за будителски дух и родолюбие. Новата й книга „Забрав(н)ената древност на българите“ предизвика истинска буря в научните среди.
- Г-жо Кирилова, защо си заслужава вашата книга „Забрав(н)ената древност на българите“ да бъде четена?
- На първо място си заслужава да бъде написана тази книга, за да покаже и на историците, и на българите, че имаме нужда от спешна промяна в учебниците по история. Истинско престъпление спрямо децата ни е да се обругават по такъв начин предците ни. Всъщност тази книга не е просто четиво за нашата древност – тя разбива оковите на историческата ни амнезия.
- По-точно?
- Докато официалната наука ни внушава, че сме „пришълци“ на Балканите от VII век, безпощадни ДНК анализи доказаха, че ние сме преки наследници на Първата цивилизация във Варна. Ние носим същия генетичен код (хаплогрупа I2a), който е създал най-старото злато в света преди 7500 години.
- Да, това е удивително!
- Книгата трябва да се прочете, за да разберем, че: Ние не сме номади - нашите миграции след Потопа в Черно море са били цивилизационна мисия за разпространение на металургия и държавност в Азия, а Аспарух просто затваря цикъла, като освобождава от робството на Рим, т.е. Константинопол, народа си.
Хронист от Ватикана признава, че тази земя ни принадлежи по родово право (iure gentile), а не заради завоевание. И Рим, т.е. това, което наричаме Византия, започва да ни плаща данък точно заради това. Това е книга за самочувствието на един народ, който е давал дух и култура на света.
- Факт е, че в последните години генетични изследвания сякаш опровергават част от официалната история, която често е писана от небългарски учени. Вие започвате с истински взрив по въпроса, какво трябва да знаем за това?
- Проблемът е, че нямаме останали български източници и разчитаме на хроники, писани за нас невинаги добронамерено и коректно. Факт е, че ДНК-то не може да бъде фалшифицирано с идеологическа писалка. Генетиката е „черната кутия“ на историята, която най-после беше отворена.
- Показвате ли го в книгата си?
- В книгата представям неоспоримите данни от мащабните изследвания на Y-хромозомата (бащата) и митохондриалната ДНК (майката), които доказват, че съвременните българи са автохтонно (местно) население. Генетичните маркери на българина са на 7500 години и ни свързват директно с Варненския некропол и хората, създали първата цивилизация край Черно море.
- Орда ли са били прабългарите?
- Чрез генетиката успявам да сложа в коша част от най-големите лъжи в официалната ни история. Например: Абсурдната мантра, че българите са „претопени“. А генетиката доказва, че прабългарите не са малка „орда“, която е изчезнала в някакво анонимно „славянско море“. Напротив – изследванията на антична ДНК от некрополи от VIII-X век показват, че тогавашните българи са генетично идентични с нас днес.
- Т.е. не идваме от Азия ли?
- В коша отива и лъжата за азиатския ни номадски произход - противно на внушенията за „монголоиден“ произход, анализите показват липса на източноазиатски генетични маркери. Някаква част от българите имат кавказки гени, но те просто са разклонение на същото балканско население, което е мигрирало на изток след катаклизмите в Черно море и после се е завърнало у дома.
- Какви са доказателствата?
- Генетиката доказа, че над 25% от българските мъже носят хаплогрупа I2a – това е най-старото население в Европа, оцеляло тук от Ледниковия период. Ние не сме се появили през 681 г. - ние сме фундаментът, върху който е градена Европа.
Когато официалната история е писана от чужди учени, с припяване на нашите, с цел да ни представят за късни пришълци и „гости“ на собствената ни земя, генетиката се явява нашият върховен съдия. Тя доказва, че 681 г. не е раждането на народа ни, а само възстановяване на административния ни контрол върху земята, която ни принадлежи по правото на кръвта.
- Тогава къде изчезнаха славяните и защо ДНК-то ни е по-близо до това от Варненския некропол с първото злато?
- Генетиката напълно заличава фалшивия сценарий за „изчезването“ на българите в някакво мистериозно славянско море. Истината е, че „славяни“ като единен генетичен етнос не съществуват – това е по-скоро езикова и политическа категория, създадена много по-късно.
- И няма шепа номади ли?
- Мащабните проучвания на съвременни българи и антична ДНК от некрополи показват, че ние сме генетично монолитен народ. Ако бяхме „шепа номади“, нашето ДНК щеше да се разтвори за три поколения. Вместо това анализите показват, че българите от времето на Аспарух са идентични с българите днес. Ние не сме се „претопили“, ние сме били огромното мнозинство. ДНК-то ни е по-близо до това от Варненския некропол, защото ние сме стопаните на тази земя от 7500 години. Хаплогрупа I2a, която е масово представена у нас, е маркерът на първите европейци, оцелели на Балканите по време на Ледниковия период. Те са създателите на Варненската цивилизация. Катаклизмът в Черно море само разпръсква това население, но биологичният му корен остава тук и се „среща“ отново при завръщането на Аспаруховите българи.
- Но така славяните сякаш изчезват.
- А славяните - те не са изчезнали, защото в смисъла на „чужд биологичен вид“ никога не са били тук – намираме ги само в днешна Чехия, Полша и бившите съветски републики. „Претопяването“ е мит, създаден, за да ни отнеме титлата на най-стария цивилизатор в Европа и да ни представи за късни пришълци. Генетиката доказва, че 681 г. не е среща на два чужди народа, а събиране на две разклонения на едно и също балканско ДНК, което е говорило на сродни диалекти.
- Преди близо сто години за пръв път се прокрадва тезата, че след Потопа около Черно море, което дотогава е езеро, живеещите около него се разселват и дават тласък за цивилизациите на Египет, Шумер и други места - бягство на оцелели ли е това или разпространение на цивилизацията?
- Катаклизмът в Черно море има голяма роля за разпространението на тази развита цивилизация далеч от земите ни. Той изтласква носителите на Варненската култура като цивилизационни донори към останалия свят. Това е по-скоро мисия, а не бягство. Населението, което напуска бреговете на Черно море, носи със себе си познанията за металургията, златодобива, корабоплаването и първата писменост (Дунавските руни). Когато откриваме прилики между балканската протописменост и най-ранните знаци в Шумер и Египет, ние виждаме появата на нашия културен код там.
- Има ли генетични изследвания за това?
- Генетичните данни показват, че това население се движи на изток към Бактрия, Хималаите и Северозападна Азия не като хаотична тълпа, а като организирани групи, които веднага започват да изграждат градове и държавни структури. Пътят през Бактрия и Балх, който описвам в книгата, е доказателство за този мащабен цивилизационен разцвет, даден от предците ни в различни точки на света. Проучванията на т.нар. Южна дъга (Southern Arc) потвърждават, че балканският генетичен компонент се появява в Кавказ и Месопотамия точно в периодите на техния културен възход. Тези хора са били „учителите на човечеството“. Потопът е катализатор, който разпръсва дух и познанието на предците ни по света. Българите не са търсили нова родина в Азия – те са пренасяли Родината в себе си.
- Казвате, че българските руни („чертите и резките“) не са примитивни драсканици, а софтуерът, захранил писмеността на Шумер и Египет, т.е. са дали грамотност на света, докато другите са „живеели в пещери“?
- Точно това е една от най-големите „забранени“ истини. Когато Черноризец Храбър пише за „чертите и резките“, той не описва примитивен опит за писане, а предава спомена за една древна знакова система. В книгата доказвам, че това, което наричаме „български руни“, е органично продължение на Дунавската протописменост (плочките от Градешница, Караново и Тартария), която датира вероятно преди 7000-7500 години. Това е първата писменост в света, появила се тук, на Балканите, хилядолетия преди финикийската азбука и египетските йероглифи. Ето защо твърдя, че предците ни са дали писменост на света. А е доказано, че където има металургия и цивилизация, каквато откриваме във Варна, там винаги има и писменост.
- Има ли знаци за това?
- Знаците, които откриваме по неолитните съдове в нашите земи, са същите, които по-късно се появяват в най-ранните пластове на Шумер. Това не е съвпадение, а трансфер на знания. Миграциите на нашите предци след Потопа в Черно море са пренесли тези знаци като готова система. Писмеността за предците ни не е била само за търговски сметки. В книгата проследявам как тези кодове са съхранени в българската шевица. Всяка фигура в нея е „буква“, която разказва история. Докато другите народи тепърва са формирали езиците си, нашите предци са пишели върху камък и плат. В същото време в по-голямата част от населението на Европа и Азия е имало пещерен бит, Черноморската цивилизация е разполагала с математически еталони, астрономически познания и писмен код. Тази „грамотност“ е била инструментът, с който българите са изграждали държави навсякъде, където са стъпвали.
- Книгата ви изисква незабавна редакция на учебниците по история и по отношение на 681 г., когато е подписан договор с Византия и тя започва да плаща данък на Дунавска България. Посочвате източник от хронист на Ватикана, който цитира папата, че „тази земя принадлежи на българите по родово право“ (iure gentile).
- България по времето на Аспарух има юридическо основание за територията си, подпечатано от най-висшата институция на епохата – Папството. Официалната наука упорито заобикаля това, но ако приемем този факт, цялата конструкция за 681 г. като „нашествие на орди и номади“ рухва. Трябва да спрем да превеждаме договора с Византия като откуп за мир. Това е акт за международно признание, днес на това казваме: реституция. Основанието за плащането на данък от страна на император Константин IV Погонат не е просто военното поражение при Онгъла, а признаването на „родовото право“ (iure gentile) на българите над тази земя.
- На кого се позовавате?
- В книгата цитирам Анастасий Библиотекар, един от висшите архивари на Ватикана - тези източници не са засекретени. Странно защо нашите историци не ги ползват. Анастасий пише, че българите заемат Мизия, защото тя е тяхна patri suam (тяхна родина) по родово право. В римското право това означава наследствена собственост, която се предава по кръв. Ватиканът е знаел отлично, че Аспарух не е „нов нашественик“, а законен наследник, който се завръща. Плащането на данъка е де юре признание, че империята е била само временен стопанин на тези земи, а част от народа ни е бил заробен. Когато Аспарух се завръща, той не завладява – той изисква обратно бащината си собственост. Данъкът е бил признание за този върховен суверенитет. Време е да признаем „родовото право“, така ще признаем и генетичната ни връзка с цивилизацията отпреди Потопа. Това прави българите най-старите легитимни собственици на територия в Европа. Учебниците ни трябва да започват не с „пристигането“, а с възстановяването на държавния контрол.
- 15 години сте разследвали тези „забранени“ факти. Нима има някой интерес българите да се чувстваме като пришълци на собствената си земя?
- Моето 15-годишно разследване доказва: Истината за Черноморската цивилизация е опасна, защото тя легитимира българите като най-старите стопани на Европа. А това променя всички геополитически карти. Интересът от това българите да се чувстват като „пришълци“ е чисто политически и геополитически, и той ни тежи от векове. Когато лишиш един народ от неговата древност и родово право върху земята му, ти го превръщаш в лесен за манипулация, за претопяване и за подчинение.
- Но това не е нова теза.
- Тази лъжа е упорито поддържана през последните 150 години. По време на формирането на модерните държави за Великите сили (и на Изток, и на Запад) е било опасно на Балканите да се появи държава със 7500-годишна история и претенции за цивилизационен център. Затова българите са вкарани в изкуствената рамка на „славянството“ – концепция, която зачерква уникалния ни древнобалкански произход и ни приравнява към късните средновековни миграции. Официалната история и до днес се пише единствено по „византийски“ източници, тоест от нашите основни идеологически врагове. За Константинопол е било жизненоважно да представи българите като „варвари“ и „нашественици“, за да оправдае опитите си за окупация. Нашите историци просто преписаха тези пропагандни текстове, вместо да потърсят истината в архивите на Ватикана или в собственото ни ДНК.
- Тогава излиза, че се получава познатата теза за лъжата, казана многократно.
- Веднъж написани, лъжите стават научни титли. Много български учени днес се страхуват да признаят истината, защото това би означавало да признаят, че кариерите им са градени върху пясъчни кули. По-лесно е да наречеш генетиката „псевдонаука“, отколкото да пренапишеш томовете си. Кой има интерес? Тези, които искат българинът да бъде с наведена глава. Когато вярваш, че си „шепа номади“, ти нямаш самочувствието на собственик. Но когато знаеш, че ДНК-то ти е свързано с първото злато на света и че предците ти са дали грамотност на Евразия, ти ставаш суверен.
Следва продължение, в което Патриция Кирилова обяснява за топ 5 на най-големите лъжи в българската история; как цар Борис I съхранява истинските букви; за удивителните ДНК резултати; защо името на цар Колад е изтрито от списъците с български царе.
АБОНИРАЙТЕ СЕ ЗА КАНАЛА НИ В YOUTUBE
Георги П. Димитров
