Студент, страдащ от диабет, пробяга 94 км. и е първият с това заболяване в света, успял да пробяга такова разстояние. Целта на 22-годишният Захари Николчев обаче, е да подобри сегашния рекорд в Книгата Гинес за най-дълго пробягано разстояние, при това от здрав човек. Повече от половин век този рекорд от 111 км. се държи от италианец и стои непоклатим. Сега обаче нашият младеж твърдо е решил да счупи рекорда, още повече, че самият Захари също е с италиански произход.
Като подготовка за поставянето на новия световен рекорд Захари, на когото забраняват физически натоварвания, извършил няколко пробни пробега: на 50 и 94 км., първият от Горна Оряховица до Полски Тръмбеш, а вторият – до Бяла, Русенско. Вторият път сам дава старта си в полунощ и успява да измине 94-те километра за малко над 14 часа. По време на този контролен пробег обаче, студентът вижда и трудностите, които трябва да избегне, когато тръгне да покорява рекорда. На първо място, заради липса на желаещи познати и приятели, които да го съпровождат с моторно превозно средство, младежът е принуден през цялото бягане да мъкне на гръб и раница тежка около 2 кг. освен това той трябва непрекъснато да следи и нивата на захарта си, за да не изпадне изведнъж в хипогликемия, която може да доведе до припадък и дори до кома и смърт на пътя. И не на последно място е изборът на маршрут. Досегашните си бягания Захари извършва на международния път Русе – Свиленград. Този маршрут обаче, е изключително опасен, тъй като по пътя деонощно се движет стотици тирове и други превозни средства. И въпреки, че през цялото време е бил със светлоотразителна жилетка, няколко пъти бегачът едва не бил пометен от бясно движещите се тежки камиони. Затова сега той смята да избере друг, по-безопасен маршрут без натоварено движение. Освен това той търси и подходящи обувки, които да издържат дългия преход и да не наранят краката му. Захари търси и контакти с най-известният екстремен български бегач, Кирил Николов – Дизела, от когото смята да поиска съвети и помощ за избора на маршрут и за организирането на цялото бъдещо бягане.
.jpg)
Захари Николчев чува диагнозата „диабет”, когато е на 17 години, след като заради рязко отслабване, търси лекарска помощ. Впоследствие се оказва, че силна уплаха от змия е отключила забляването. Лекарите вдигат ръце и директно заявяват на младежа, че са с вързани ръце за лечението на неговото заболяване. Предписват му хранителна диета и му забраняват редица неща, сред които и спорта. младежът обаче решава да докаже на себе си и на лекарите, че не е свършен и започва яростна битка с болестта. Със силана на волята си той успява да върви сам, като отначало изминава по няколко крачки, а след това по 200-300 метра. Година след заболяването той започва и да бяга. През 2016 г. поставя първия си рекорд, изминавайки 70 км. а две години по-късно, вече достига и 94 км. въпреки недостатъците на родната ни здравна система, Захари не смята да емигрира и да се мести да живее при родтелите си в Италия, където лечението му ще бъде по-евтино и по-качествено. Той обича родината си и е студент в трети курс по политология във великотърновския университет. Увлича се от политиката и смята, че бъдещето на България е в ръцета на младите хора. Които вместо да мият чинии в чужбина, трябва да се върнат в родината си и да се борят за нейното спасение. „Ние можем да построим една по-хубава страна или да останем апатични към проблемите, водещи до унищожаване на нацията, идентичността и държавността ни. Аз избирам да остана“, категоричен е 22-годишният младеж.
Монитор
