- Г-н Дончев, премиерата на най-новия ви филм „Топки“ е тази вечер. Разкажете ни малко повече за идеята на филма.
- Идеята е на Любомир Печев, който е един от сценаристите и режисьор на филма. Той се вълнува от футбол и беше останал силно впечатлен от аматьорските групи в провинцията. Беше видял колко потенциална комедийна енергия носят тези отбори. И каква би била реакцията им, ако им сложат момиче да ги наставлява.
- Какво във футбола ви се стори най-кинематографично и подходящо за комедия?
- Ясно е каква фенска маса има футболът. Динамиката и емоциите, които той поражда, са страхотна основа, върху която да разкажем нашата история. Тя е колкото общочовешка, толкова и строго нашенска. Тя си е и българска, и Свогенско-Бовска, но и лесно разбираема за широка аудитория. Зрителите ще видят нашите си реакции и фрази на екрана.
- Има ли реални събития или прототипи, които вдъхновиха историята и образите във филма за отбора на „Скала“ Бов?
- Всички герои от „Скала” Бов са цветущи образи, които имат прототипи от реалния живот – хора, които Любо познава или поне е чувал много за тях. Той ни обясни как е оформил всеки образ.
- Какви бяха най-големите предизвикателства при писането и структурирането на сценария, за да бъде хуморът едновременно забавен и достъпен за широката аудитория?
- Хуморът в „Топки“ не е самоцелен, а произтича от ситуациите и сблъсъка на характерите. Понеже се занимаваме с много горещи страсти, на нас ни беше най-трудно да възспираме произлизащите реплики, за да не стават твърде нецензурни и да не преминем границата на добрия вкус. Както сме виждали да става по аматьорските мачове.
- Кой беше най-трудният компонент при заснемането на динамичните спортни сцени?
- Футболните сцени са адски сложни, защото освен да изглеждат автентични, в тях трябва да върви и историята, необходима за сценария. Много смешни неща се случват на нашите мачове, особено на първия. Преди да се появи Лора. На финалния мач, решаващия, се разплитат всички линии и за него отделихме 3 снимачни дни. Там се събират всички актьори, става най-голямото меле. Искам да благодаря на община Своге и на Петър Веселинов, които ни предоставиха стадиона на „Спортист“ Своге за финала.
- Имаше ли импровизации на терен, които в крайна сметка влязоха във финалния монтаж?
- Импровизации имаше много. Ние сме избрали много талантливи комедийни импровизатори. Режисьорът трябваше да ги обира, за да не се отклони историята в някоя посока.
- Разкажете ни и за филмовите локации.
- Локациите са едни от открояващите се елементи в „Топки“. Снимките се проведоха в дефилето на река Искър – в гр. Своге, с. Бов, с. Церово, с. Реброво и Лакатник. Това е една много красива и кинематографична област, неснимана скоро в киното. Да не кажа, че не се сещам да е снимана в български филм. Освен на стадион „Скала”, който е уникален с двете притискащи го скали, снимахме на Искъра, на езера, в пещери, върхове. Всичко е на склон и цветът на филма се подведе по цвета на скалите и земята на тези локации. Пътуването и логистиката бяха предизвикателство, но екипът се справи страхотно.
- Наложи ли се актьорите да преминат през специална физическа подготовка или тренировки по футбол преди снимките?
- Актьорите от „Скала“ Бов не трябваше да са в добра форма, поне в началото. Затова с тях направихме само две тренировки преди снимки, за да се почувстват като отбор. През по-сериозни тренировки премина Александра Лашкова, която нямаше много общо с футбола. Тя тренира цяло лято преди началото и дойде на терен като печена футболистка.
- Споделете някоя забавна или абсурдна случка от снимачната площадка, която ще помните дълго.
- При снимките на един язовир Мариан Вълев играеше сцената с въдица във водата и докато играеше, хвана една едричка риба. А докато снимахме на стадион „Скала“, се запознахме с един страхотен човек Валентин Тасков, който държи стопанство с животни малко над стадиона. Освен че ни „услужи“ с овцете си за една от сцените, един ден покани целия ни екип от над 50 човека и ни нахрани с домашните си гозби – луканки, сарми и всякакви други страхотии. Екипът беше много доволен и това го сплоти още повече. Благодарни сме на Валентин, който е страхотен българин.
- Как се работи с Любомир Печев, който е режисьор на филма, а това е и негов дебют?
- Любо е систематичен режисьор. Той се беше подготвил много сериозно. Направи дебела режисьорска книга, със сториборд на всяка сцена и кадър. Беше категоричен в това, което искаше да се получи и си го гонеше. Той е много спокоен и процесът вървеше гладко и приятно за екипа. А това, смятам, е много важно качество за режисьора.
- Как се спряхте на водещите актьори Александра Лашкова, Иван Савов, Алекс Иванов, Мариан Вълев, Китодар Тодоров, Кръстю Кръстев, Снежина Петрова и какво търсехте по време на кастинга за главните роли?
- С Иван Савов бяхме работили година по-рано във филма „Преди да забравя“ и станахме много близки. Той е страхотен актьор и тази роля беше като за него. Да не кажа, че е точно като за неговия натюрел – хипер емоционален и директен човек. Мариан Вълев, Китодар Тодоров, Методи Вълчев и Снежина Петрова ги поканихме. Останалите минаха през кастинг, дори Лашкова. Радвам се, че актьорският ни състав изглежда точно така, защото не си го представяме по друг начин вече. Търсихме каквото винаги търсим – добри актьори, подходящи за дадения в случая персонаж.
- Как се работи с толкова голям ансамбъл от комедийни таланти?
- Това е въпрос за Любо.
- Имаше ли конкретна роля в „Топки“, която беше написана специално за определен български актьор?
- Не. Сценарият е написан преди десетина години и пътят му не беше лек. Трудно се финансира комедия, още повече футболна. Но все пак успяхме да се преборим и да го заснемем. Така че няма предвидени предварително актьори.
- Предвиждате ли турне из страната и срещи на живо с публиката в различните градове?
- Ще направим няколко специални прожекции в София. За страната е възможно, но инициативата трябва да дойде от киното и града.
- Ако погледнете назад към заглавия като „Корпус за бързо реагиране“ или „Писмо до Дядо Коледа“, как се промени вашият стил и подход към комедията?
- Аз лично обичам да режисирам комедии, защото е страхотна забава на терен. В случая на „Топки“ съм продуцент, заедно с Теодора Стоилова-Дончева и Александър Кенанов. „Корпус за бързо реагиране“ - и първият филм, и вторият филми - бяха филми, направени само с цел смях. Там хуморът е краен, ситуациите абсурдни и всичко се взимаше на подбив. Смятам, че те останаха любими на зрителите през годините, поне такива реакции стигат до нас. Но със следващите ни филми „Дъвка за балончета“ и „Писма от Антарктида“ ние започнахме да търсим по-човешки истории и така мисля, че израснахме. Заедно с филмите си. Имаме търсения и в документалното кино.
- Кой от старите ви проекти заема най-сантиментално място в сърцето ви и защо?
- Определено „Корпусите”, но също така и „Преди да забравя”. Когато снимахме „Корпусите“, екипът работеше почти безвъзмездно и всички се чувствахме като семейство. Парите отиваха за мащабни на екран неща. Беше ни забавно и съм съхранил много хубави спомени. Част от същия екип работи и по „Преди да забравя“, който също беше много приятен за снимане въпреки сериозната си тематика.
- Смятате ли, че в България вече се оформи ясна ниша и вярна публика за комерсиалното, но качествено жанрово кино?
- Не. В т.нар. комерсиално кино у нас цари абсолютна вакханалия. Аз пиша докторантура на тази тема. Опитите за такова кино са вече доста, но качеството е под въпрос. Всеки трети може да направи филм – техниката е достъпна, бюджетите не са големи. Въпросът е: „Какво искат да разкажат?”. Повечето опити са подражателни. От другата страна самодоволно и високомерно стоят фестивалните филми, които често се интересуват само от себе си. Разбира се, в този тип филми има и изключения. Публиката е доста взискателна и усеща кое става и кое не.
- Можем ли да очакваме продължение на „Топки“, ако филмът постигне желания успех в боксофиса?
- Твърде рано е да говорим за това. А и продукцията на този филм беше много сложна и скъпа. Мащабът е доста сериозен. Направихме 3 мача с отбори, съдии, публика, линейки и стадиони. След края на снимачния период пресметнах, че имаме над 50 роли с реплики. Така че не зная...
- Имате ли вече готов сценарий или идея, която чака своя ред за финансиране и реализация?
- Предстои ни още един игрален филм и няколко документални. За тях, като им дойде времето.
- Какво пожелавате на читателите на „Телеграф“?
- Да са здрави, да запазят добротата си и да търсят истината!
Това е той:
- Роден е на 27 октомври 1978 г. в Ихтиман
- Завършва бакалавърска степен по „Кино и телевизионна режисура“ и магистърска степен по „Кино и телевизионно изкуство“ в НБУ
- Дебютира с късометражни проекти, но голяма популярност му носи кинокомедията „Корпус за бързо реагиране“ (2012) и нейното продължение (2014)
- Автор е на документални ленти с историческа и обществена насоченост, сред които „Стражарите на нашата съвест“ (2022) и „Боряна срещу Гераците“
Екатерина Томова
