„Исусе! Така ли ще изглежда сега всичко? Четвъртък следобед е, тъкмо изпратих премиера на България Бойко Борисов, моя сърдечен приятел, и броя визитите и срещите за първите три дни.“ Това пише в дневника си на 4 декември 2014 година тогавашният председател на Европейския съвет Доналд Туск. Само три дни по-рано Туск е встъпил в длъжност, а премиерът Бойко Борисов е един от първите политици, с които се среща, наред с шефа на европарламента Мартин Шулц, и президента на Афганистан Ашраф Гани и Абдула Абдула.
„Исусе! Така ли ще изглежда сега всичко? Четвъртък следобед е, тъкмо изпратих премиера на България Бойко Борисов, моя сърдечен приятел, и броя визитите и срещите за първите три дни.“ Това пише в дневника си на 4 декември 2014 година тогавашният председател на Европейския съвет Доналд Туск. Само три дни по-рано Туск е встъпил в длъжност, а премиерът Бойко Борисов е един от първите политици, с които се среща, наред с шефа на европарламента Мартин Шулц, и президента на Афганистан Ашраф Гани и Абдула Абдула.
Въпреки старата рецепта, според която мемоари се издават поне 50 години след събитията, Доналд Туск реши да публикува своя дневник от работата си в Брюксел през декември 2019.
„Когато казах, на Херман ван Ромпой, бившия белгийски премиер и мой предшественик, че тъкмо давам за печат моите записки от последните пет години, той се хвана за главата: „Защо го правиш? Рисковано е, ще съжаляваш. Не е изключено да е прав. Допреди няколко години беше немислимо някой да се реши на такъв тип публикация. Но също така беше немислимо политици така безсрамно да си служат с лъжа, че съвременното повествование ще бъде изграждано върху митове, преиначавания и фалшиви интерпретации на фактите, а често на обикновени неистини. И, че в тази глобална фабрика инженери ще бъдат президенти, премиери и партийни лидери.“ – казва в увода към дневника си, озаглавен „Искрено“ Доналд Туск.
В страничките на своя дневник Туск пише за всичко – за напрегнатите моменти, за бягството от действителността при своите внуци, за срещите си с европейски и световни лидери, не липсват записите, в които се споменава и България и важни за нашата страна и Балканите моменти.
„9 октомври 2015
Варна, правителствената резиденция на Бойко Борисов. Скромна, строена още за Тодор Живков на самия плаж. Опитваме се да плуваме с Пьотр, Граш и Лукаш (полски сътрудници от екипа на Туск), но вълните са огромни и скачаме през тях като деца. Бойко ме покани на разговор във Варна, защото знае как обичам това място.
Този бивш охранител, каратист и пожарникар е мой сърдечен приятел.
Напомня мечок и за противника може да бъде опасен като мечок, макар че е благ по природа. По време на срещата ми обяснява, че е под много силен миграционен натиск, засега по суша, но всеки момент трасета за трафик на мигранти може да се появят и през Черно море. „Нашата полиция и граничарите могат да бъдат много лоши, така че засега мигрантите избират други трасета, но нещата се променят.“ – казва разтревожен. „И ние се нуждаем от помощ, не само Турция и Гърция“.“
Мигрантският проблем се връща като топ тема по-малко от месец след този разговор на 17 ноември 2015, когато Доналд Туск описва първия си и скучен, според него Г20 в Анталия. Под знака на терора, с Обама, дъвчещ дъвка и срещата с Ердоган. „След върха, среща с Ердоган, който с повишен тон заплашва мен и Юнкер, че ей сега ще отвори границите и ще пусне в България и Гърция мигрантите. Без никакъв контрол.
„И какво, ще стреляте ли срещу тях?“
– пита с агресивна ирония. „Ще намерим начин да ги спрем и да ги изпратим обратно.“ – отговарям, обяснявайки, че границата на Балканите вече е под контрол. Малко успокоява тона, но провокира Юнкер. „Ти, Юнкер, помни, че Люксембург е по-малък от от среден град в тази провинция.“ – обръща се по фамилия. Когато Жан-Клод с претенции в гласа напомня на Ердоган, че го е приемал като принц, когато тоя е бил още лидер на опозицията, Ердоган неочаквано изпада в бяс. „Аз не съм някакъв принц от африканска държавица!“ – гърми. „На срещата в Брюксел няма да разговарям за мигрантите, а за обещаното на Турция членство в ЕС.“.Опитвам се да успокоявам атмосферата, но в главата ми е само една мисъл: трябва да контролираме границите, иначе ще сме безпомощни пред шантажа“.
В „Искрено“ Доналд Туск няма как да прескочи речта си в София при официалното откриване на българското председателство.
„11 януари 2018
Винаги влагам много сърце и усилия в речите си, но особено старателно се приготвям за изказванията си в страни от нашия регион. Защото се чувствам техен представител. В края на краищата съм един от тях. Не подхождам различно към участието си в откриването на българското председателство.
В София кацаме в добро настроение. Срещам се с премиера Борисов, познаваме се отдавна и много се обичаме. Стискам му палци. Председателството не е лесна работа, особено за неопитните страни в съюза. Но знам, че понякога добрата воля, решителността и гостоприемството означават повече, отколкото перфектната организация.
Тържеството е в прекрасния национален театър „Иван Вазов“, когото цитирам с първите си думи, когато излизам на сцената. Говоря, вече традиционно, на езика на домакините, което предизвиква ентусиазъм у публиката.
Само Юнкер седи оклюман, не обича, когато някой му краде шоуто.
За това пък Бойко е щастлив. „Ти си първият в историята политик извън България, който се обръща към нас на български. За хората това ще бъде по-важно, отколкото цялото ни председателство.“ – смее се.“
Не е до смях следващата среща в България – срещата на лидерите на ЕС с турския президент Ердоган в „Евксиноград“.
„26 март 2018
Още в началото на годината до нас стигнаха сигнали, че Ердоган искал да бъде поканен на срещата на върха на целия ЕС със Западните Балкани. Ще се състои през май в София. Не виждам обаче причина да даваме на Турция толкова изключителен статут в нашите отношения. Така че
каня Ердоган на среща с Юнкер, Борисов и с мен.
Срещата е в „Евксиноград“, царски цворец от XIX век, разположен на брега на Черно море.
Турция е труден партньор, но искам да поддържам близкото ни сътрудничество заради проблема с миграцията. Независимо от много обезпокоителни вътрешни и международни събития Турция все още спазва своята част от споразумението със Съюза. Разговаряме за това, както и за съвместната борба с тероризма, правата на човека в Турция, ситуацията в района на Средиземно море и Сирия.
Чакаме за вечеря, но за съжаление го няма Юнкер. Идва със закъснение, оказва се, че има проблем с кръста, не може да седи. Въпреки здравословните проблеми както винаги е добре подготвен, издръжлив в разговорите и в преговорите. Наистина храбър човек. По време на цялата вечеря обикаля около масата, личи си, че много страда, на участва в срещата до самия край. Дори Ердоган е впечатлен.“
„17 май 2018
Изнесените срещи на Съвета са голямо логистично предизвикателство, но пък винаги имат своята особена атмосфера. Започнах още вчера с разговор с домакина премиера Борисов, седейки на терасата на фона на прекрасните върхове на Витоша. Вечеря за участниците от Съюза,
телешкият стек със сос от трюфели приготвен по български
буди възхищение дори у най-капризните. Дискусията се върти около иновациите и дигиталните предизвикателства, но разбира се бързо минахме на Тръмп.
Днес е срещата на върха с балканските страни, първа подобна среща от 15 години. Всички събрани на едно място и общи съглашения в такъв състав са не лесна задача. Още повече, че пет държави от ЕС продължават да не признават независимостта на Косово.
Първоначално планираната сесия по въпросите на сигурността и миграцията преминава в откровена дискусия на тема следващото разширяване на ЕС. Излязоха наяве всички фрустрации. Балканските държави, благодарейки, особено на Меркел, за подкрепата за техните стремежи, искат от ЕС реализация на обещанията. Скептичните държави от ЕС избягват еднозначна декларация. Прехвърлят времето за решение за отваряне на преговорите с Македония и Албания за по-далечното бъдеще. На Макрон му трябва повече време, за да си изпълни обещанията. Надявам се, че догодина ще си удържи на думата.
Голяма положителна изненада е предпазливото анонсиране на премиерите на Македония и Гърция на близко споразумение по въпроса с решаването на проблема с името на македонската държава.
Символично едно от най-трудните за постигане ефекти е общата снимка на участниците. Как да сложим на снимката президента на Косово? Съюзните държави, които не признават Косово настояват за отделна снимка. Изпратих Пьотр при сътрудниците (шерпите според оригинала) да убеждават за обща формула. В хода на преговорите се налагаше на Доминик, шефа на нашия протокол, на няколко пъти да сменя обозначенията с позициите. Най-накрая успяхме да направим обща снимка, само че испанците и кипърците си тръгнаха по-рано.
Толкова старания, а на снимката и така най-добре излезе планината на заден план.“
Монитор
