С 64 стихотворения / писани през последните 10 години / изненада за 20-годишнината си като главен редактор на седмичника „Национална бизнес поща“ приятели и колеги журналистът Петър Драгиев.

Десетки почитатели на полемичното му перо си събраха в залата на старозагорската регионална библиотека „Захари Княжески“, за да присъстват на представянето на сборника „Без поводи“, който се появи под щемпела на издателство „Гео Милев“.

Сред тях имаше хора всякакви: депутати /разноцветни/; партийци-активисти и просто членове; учители - от смаляващата се кохорта на будителите; актьори-съумяващи и в миманса да се откроят; художници, работници, двама вече бивши кмета на Стара Загора, губернаторка , издатели, просто читатели/ изкушени, но и недоверчиви към новото амплоа на Драгиев/.

Който „без бой“ си призна, че влязал в обувките на римуваното слово „на стари години“.Стиховете сами напирали да се излеят, че опитите да ги „цензурира“ се оказали напразни.

Книжката е разделена условно на 4 части:“Светоувеличение“, „Неантологично“, „Лоцман“ и „Подрумчета“, като последната е нещо средно между „хрумки“ и „крилати фрази“, родени в малките часове когато авторът е сам със себе си, но не и ...самотен.

За следящите изявите на Драгиев през годините стиховете му от „Без поводи“ не са изненада – заявката за тях той даде с „Има и други игри извън судоку“ /2006 г./, но на практика поетични нотки има в почти всеки от текстовете му, събрани в публицистичните сборници „Хари Потър и Хитър Петър“ /2004г./ и „Жива работа. Знамето не ще знамения, иска знаменосци“ /2014 г./.

В новия сборник обаче търсенията на автора са ...в дълбочина, като успява от уж незначителни, ежедневни „камъчета по асфалта“ да съгради замъци, а на моменти и огромен пъзел.

Който хем е цялостен като ренесансово платно, хем задава въпроси с повече от един възможен отговори.

Лично за себе си избрах „Неокантовано“: тръгващо на път с мото на дъщеря му Леда „Разбери – зведите нямат рамки“; поемащо си дъх с мъничка попътна „спирка“ в надеждата, че „Скоро ще разбера защо светът/ заприличва пак /на „Забриски пойнт“/и както „червената пустиня“ го виждат милиони“ и с финална точка след „Другите се опитват да им сложат даже презрамки, /а от Млечния път да придърпат синтетични къдели“.

Имам си и други „червени точки“. Сред тях е и :„Пипи дългото чорапче не само носи обувки с няколко номера по-големи, тя прави и света с няколко номера по-голям!“, но нека ви оставя сами да подберете на коя точно страничка да се ...спънете!