- Алекс, идната седмица е финалът на хитовия сериал на NOVA “Братя“. Какво да очакват зрителите?
- Изненади и обрати, както винаги. Това е запазената марка на нашия сериал. Неочакван развой на нещата.
- Ще има ли нов, пети сезон?
- Ако зрителите искат, ние сме на линия.
- Как всъщност попаднахте в крими поредицата?
- Минах на кастинг. Това е хубавото на Идалго (продуцентите на сериала Hidalgo Productions - б.а.), за което им свалям шапка, че до последния момент търсят точните хора. Там няма предварителни уговорки. Страшно много актьори са се явили за ролята на Сандо Акарди. На мен ми помогна това, че съм тренирал бойни спортове, а имам и по-средиземноморски вид.
- Имали ли сте допир до мафията?
- Не съм, но съм изчел доста литература и много интервюта съм изгледал в Ютуб за нашите мафиоти. Може би беше грешка от моя страна, защото съществува разлика между реалния свят и този от филмите. Не можех да изведа някои неща, които бях видял в истинските мафиоти, защото объркваха замисъла на сценаристите. Светът на мафията е доста суров и трябва голяма доза смелост и решителност, за да оценяваш живота си на нула. В четвъртия сезон градих героя по един цитат, който Достоевски използва в романа „Бесове“: „А там по хълма пасеше голямо стадо свине; и бесовете Го молеха да им позволи да влязат в тях. И им позволи. Като излязоха бесовете от човека, влязоха в свинете и хвърли се стадото от високите скали в морето и се издави… (Из Евангелие на Свети Лука)“. Исках да излязат бесът на този човек, алчността, греховете, манията за величие. Ставрогин се обзема от мания, че е извършил ужасно престъпление, и се обесва накрая. По същата логика и Сандо е обсебен от мания за величие, да се докаже, но се появява едно дете, което го излекува от тези бесове по някакъв начин и го кара да забрави за желанието да отмъсти на баща си. Видяхме го в една сцена, в която Радо Андреев се опита да подразни Сандо, като му показа среден пръст. Той затвори очи и каза - това ще го направя заради детето, няма да ти обърна внимание. Докато предишният Сандо би скочил на бой веднага. Скъсах с това да се опитвам да припозная Сандо като някой от нашите реални мафиоти. В самия текст видях това, че мога да го направя. Смятам, че всеки един от тези герои трябва да си получи заслуженото и мисля, че ще го постигнем това. Четвърти сезон беше тежък за снимане заради ковид ситуацията и тежките зимни условия и се възхищавам на колегите, че се справихме. Ние, българите, имаме едно качество, което го няма в другите народи и се надявам да се превърне в тенденция - отдадеността към работата. Нашият екип е изграден от млади хора, които горят в работата си. Минус 17 градуса, духа вятър, те седят, държат камерата. „Изгубих фокус, дай отначало“. При нас, актьорите, не съществува претенция да кажем - вземи го от друг кадър, правим си го отново, докато стане.
Христо Шопов му е първият екранен баща
- Какво е да си партнирате с Христо Шопов?
- Първоначално, като разбрах, че ще участва, не го познавах и нямах представа що за човек е. Голямо име в киното и театъра, като дете гледах филма „Вчера“. Истината е, че работата с Христо Шопов е невероятна. Чудесен актьор и го наблюдавам воайорски отстрани, крада някои неща, които смятам, че ще са ми полезни, най-вече чувството за хумор, което е много мое. А това, че ми е баща, за мен е още по-хубаво. Кой не би искал Христо Шопов да му е баща? Той ми е първият баща на екрана. Досега не съм имал нито баща, нито майка. Все още не познавам връзката с родителите на екран. Все съм играл по-възрастния, защото съм по-голям от колегите в академията.
- А Влади Михайлов, който играе мафиота Денис Топал?
- Превърна се в мой брат и в живота. Аз съм само дете и го припознах като по-големия ми брат. Той е от хората, с които мога да водя наистина задълбочени и смислени разговори предвид изключителния му интелект. Много неща от него припознавам в себе си. Той е самоук, което е качество на интелигентните хора. Аз съм по-сприхавата и темпераментната част от компанията, горя в работата си, понякога мога да обидя някого, да повиша тон, но то не е с лошо, а просто емоцията ме завладява за момент чисто импулсивно и се случва да си изпусна нервите. Влади е много улегнал и уравновесен, дърпа ме настрани и ми казва: „По-леко я карай“.
- Мартин Димитров е в ролята на Радо Андреев...
- Мой съученик от училище. Една година е по-голям от мен. Учили сме в едно училище, така да се каже, двамата сме гордостта на 26 СОУ „Йордан Йовков“ в Княжево. Аз съм от село Княжево, там съм израснал. Марто също е човек, с когото мога да водя сериозни разговори и да опознавам част от своята природа, която не мога да разкрия пред други хора. С него се чувствам изключително освободен и тогава за мисълта не съществуват граници. Той може да те предразположи. Невероятен професионалист, също е бил част от класа на проф. Добчев преди мен, в по-предишния випуск.
- Със Сара Драгулева имахте и еротични сцени. Притеснявахте ли се?
- Не, Сара е изключително освободен човек, с чувство за хумор. Повечето зрители си мислят, че секссцените са притеснителни, докато може да се каже, че те са едни от най-забавните. И на нас, актьорите, а и на хората от екипа им е смешно. Разбира се, еротичните сцени не изглеждат забавно на екран, но като се каже „стоп“, и започва един смях... Сара е четвърти курс в академията, чудесен партньор. Впечатлен съм от това, което гледам на екран от нея.
- Преди „Братя“ ви гледахме в комедийната поредица на NOVA All Inclusive. Какво си спомняте от снимките?
- Това беше още преди да започна в академията. Живеех в Гърция с бившата ми приятелка, когато ми се обадиха от „Идалго“ да ме поканят на кастинг за роля. Отидох, бях с голяма брада, с много коса. Сега съм 83 кг, тогава бях с 15 кг по-тежък, семейният живот ми се беше отразил доста зле като на Чеховия герой Иванов. Въобще не покривах визията за ролята. След няколко седмици ми звъннаха, че са ме одобрили. Свалих излишните килограми, влязох във форма и започнахме снимки на морето. Беше едно от най-хубавите лета, които някога съм имал. Запознах се с невероятни хора, които ми помогнаха да се върна в този път, който бях забравил. Виктор Иванов и Еди Канхуш, които в сериала бяха моите приятели от групата екоактивисти, допринесоха за това, тъй като аз много рядко се смея истински. Снимахме на 36-37 градуса, буквално можеше да си направиш кафе на пясъка. Успяхме да заснемем за мен може би един от най-добрите сезони - първият, неподправен, той върна зрителите пред екраните и даде надежда, че отново могат да се случат хубави неща. Втория сезон снимахме във Велинград, третия - в Банско, но там нямах чак толкова главно участие.
- Говорите ли гръцки?
- Перфектно! И гръцки, и турски. Любовта ме отведе в Гърция, където останах 4 г. А турски научих в Америка, където отидох на бригада, докато учех журналистика в Нов български университет. Там живях с много приятни турци, до ден-днешен сме приятели. Като гъба съм, попивам всичко и съм любопитен за много неща. Нямам предразсъдъците на закостенелия българин, който казва „турците са лоши, били сме под турско робство, няма да им уча езика“. Времената са различни, хората разсъждават по друг начин. Те проявиха голяма доза желание да ме въведат в тяхната култура и лека-полека за 5 месеца започнах да го говоря. После продължих да го уча вкъщи. Сега нямам с кого да разговарям на турски. Много пъти съм им ходил на гости. Местата, откъдето започва родът ми, са разпрострени из целия Балкански полуостров и имам корени навсякъде. Когато отидох в Истанбул, тази източна атмосфера ми се стори много позната, все едно съм бил там. Имам и един сън, че вървя по улиците на някакъв град, със сандали съм, поглеждам и виждам моста Галата, все още дървен, недостроен, Насреща са Босфорът и хълмът със строящата се Сюлеймание джамия. Отивам до една сергия и си купувам кестени. И сега настръхвам, като го разказвам. При следващото ми ходене до Турция отидох в Сюлеймание. Като влязох в двора, там бяха насядали студенти от университета, който е зад джамията. Видях сблъсък на два различни свята - стария и новия. Не намерих кестени, но изпитах едно блаженство. Не мога да се определя като религиозен човек, уважавам всяко едно вероизповедание, докато не стане самоцел да води към насилие и разруха.
- Тази седмица имахте театрална премиера, разкажете за нея.
- „Лазар и Исус“ е разказ на Емилиян Станев. Там играя паднал ангел. Голяма част от класа сме като хор, което е еквивалент на хора в древногръцките пиеси. Първоначално проф. Иван Добчев реши, че съм подходящ да играя Юда Искариот, но аз сам се отказах от тази роля, тъй като имах доста тежък сезон в „Братя“. Бях много изморен чисто емоционално, а репетициите при проф. Добчев винаги са по 12 часа и си плътно вътре в нещата. Реших, че трябва да запазя себе си и психическото си здраве. След края на четвърти сезон бях отслабнал значително и не се чувствах в кондиция. За мен не съществува егоцентризъм и нарцисизъм на всяка цена да взема по-главните роли. Достатъчно здраво съм стъпил на земята, за да отстъпя ролята на по-подготвен колега. Забелязвам, че доста колеги започват да питат: „Защо аз не играя главната роля“, а Дудкин или Епиходов. Неглижират ги, а това са толкова благи и приятни роли за игра, защото при тях няма правилно или грешно, там не можеш да сбъркаш. Няма малки роли, има малки актьори.
- Какво ви предстои на сцената?
- Напук на пандемията направихме спектакъла „Апокриф“ по стари български текстове в Сфумато. Там играя Адам, но не на Ева, а на бащата, на когото му се ражда дете. Това е първата ми по-сериозна изява на сцена. Третото представление, което репетирах (бях на 98% от репетициите), е „Иванов“ на моя любим автор Антон Павлович Чехов, но не успях да вляза, защото започнах да снимам „Братя“. Успях да играя само един път на сцена. Ролята ми е на д-р Лвов, ще продължа с тази роля и в 4-ти курс. Сега започваме възстановителни репетиции и зрителите могат да дойдат да гледат. Не мога да кажа, че се припознавам в д-р Лвов, както в Иванов. Първоначалният замисъл беше аз да играя Иванов, но заради моята ангажираност в телевизията не успях. Самото чувство, в което той е изпаднал, ми е много добре познато.
All Inclusive с Ненчо Балабанов и Любен Кънев
- На коя система сте привърженик?
- Аз съм от актьорите, които не са ходили в никакви школи и подготвителни курсове. Показвам това, което усещам и имам в природата си, защото в нашата общност се говори за актьорска природа. Всичко при мен е въпрос на светоусещане. Не съм фен на системите - нито на Станиславски, нито на Брехт. Ако един актьор има желанието да се припознае в даден образ, нито една система не би му помогнала. Смятам ги за добра отправна точка като правила, които актьорът да възпита в себе си, но не да се изповядат като религия или верую. Професорът много често ни дава пример с консервата - как я купуваш, отваряш и изяждаш - това е смърт за театъра и киното. За мен е най-важен индивидът и неговият инстинкт за нещата. Един актьор не трябва да се заклеймява като слаб заради роли, в които не е успял да влезе. Това е професия, в която трябва да узрееш, да имаш достатъчно емоционален багаж, житейски опит, за да припознаваш самите ситуации, в които влизаш. Всяко нещо, превърнато в идеология, започва да ми мирише на гнило, на вид тоталитаризъм. А аз много бягам от това. Заради обещанието си към проф. Добчев, че ще участвам на 100% във всеки един момент от процеса, отказах три проекта - два пълнометражни филма и един сериал. Трябва да има баланс.
Това е той
Роден е на 8 ноември 1993 г. в София
Завършил е семестриално журналистика в Нов български университет, а в момента завършва трети курс „актьорско майсторство“ в класа на проф. Иван Добчев в НАТФИЗ
Става известен от комедийния сериал на NOVA All Inclusive, а в момента е звезда в хитовата криминална поредица на телевизията “Братя“
