В предварително обявения дневен ред на ВСС са включени кадрови решения, атестиране и оптимизиране на щатната численост в органите на прокуратурата.
Борислав Сарафов е подал оставка като директор на Националната следствена служба. Очаква се извънредна точка за оставката му да влезе в заседанието на Висшия съдебен съвет (ВСС), предаде БГНЕС.
Подаването на оставка от поста директор на Националната следствена служба означава, че Сарафов напуска и поста на заместник-главен прокурор, който иначе му се полага по закон.
Вчера министърът на правосъдието Николай Найденов призова Сарафов сам да се оттегли от поста, след като Висшият съдебен съвет отказа да образува дисциплинарно производство срещу него.
Борислав Сарафов подаде оставка като главен прокурор на 22 април. След това Прокурорската колегия определи Ваня Стефанова да заеме поста за срок от 6 месеца.
Министърът на правосъдието ще обжалва отказа на ВСС да образува дисциплинарно дело срещу Сарафов
В 11.00 часа днес, Прокурорската колегия на Висш съдебен съвет ще проведе заседание. В предварително обявения дневен ред на кадровиците в съдебната власт са включени кадрови решения, атестиране и оптимизиране на щатната численост в органите на прокуратурата.
Сред основните точки е предложението за назначаване на Христо Ценов Христов, следовател във Военно-окръжна прокуратура – София, за заместник на административния ръководител и заместник-военно-окръжен прокурор на същата прокуратура. Предложението е внесено от Комисията по атестирането и конкурсите.
Колегията ще обсъди и проект на решение за оптимизиране на щатната численост в органите на Прокуратура на Република България.
В дневния ред е включено още предложение от административния ръководител на Софийска районна прокуратура за назначаването на прокурора Нора Венциславова Манолова за заместник-районен прокурор, както и оптимизиране на щатната численост на институцията.
Прокурорската колегия ще разгледа и проект за периодично атестиране на Николай Иванов Гугушев, прокурор в Софийска градска прокуратура.
Предстои и обсъждане на предложение от административния ръководител на Районна прокуратура – Разград за повишаване на прокурора Веселка Илкова Събева в по-висок ранг – „прокурор във ВКП“.
Криза
Кризата около Борислав Сарафов започна на 15 юни 2023 година, когато Висшият съдебен съвет отстрани Иван Гешев от поста главен прокурор след продължителни публични обвинения и скандали. На следващия ден Прокурорската колегия на ВСС избра Сарафов за временно изпълняващ функциите главен прокурор. Той пое поста в изключително напрегнато време, белязано от институционална нестабилност и ерозирано обществено доверие към прокуратурата.
Сарафов е роден през 1969 г. в София. Завършва право в Софийски университет „Св. Климент Охридски“. Кариерата му в съдебната система започва като следовател. По-късно работи в Националната следствена служба и във Върховната касационна прокуратура. През годините заема различни ръководни позиции в прокуратурата и следствието.
През 2017 г. е избран за директор на Национална следствена служба и за заместник главен прокурор. Името му стана широко известно покрай публичния конфликт с Иван Гешев през 2023 г., когато двамата взаимно си отправиха обвинения за натиск и злоупотреби в прокуратурата.
Заради политическата и институционална нестабилност в страната Сарафов остана на поста временно изпълняващ функциите главен прокурор, но натискът и протестите срещу него се увеличаваха.
Проблемите се засилиха през 2025 година, когато Народното събрание въведе промени в Закона за съдебната власт, с които се ограничи максималният срок за временно заемане на поста главен прокурор до шест месеца. Върховният касационен съд постанови, че тази промяна важи и за Сарафов, което означаваше, че неговите правомощия изтичат на 21 юли 2025 година.
Въпреки това, Сарафов отказа да напусне поста, твърдейки, че промените в закона нямат обратна сила. Това предизвика тежка институционална криза. Прокурорската колегия във ВСС взе неговата страна. А Върховният касационен съд и части от съдебната система оспориха легитимността му дори в Конституционния съд, който отхвърли искането за установяване на противоконституционност.
Вместо това КС постанови, че решението за избор на главен прокурор трябва да бъде взето от ВСС, но в същото време шестмесечният срок, постановен от закона, не противоречи на Конституцията.
В последствие прокурорската колегия на ВСС отново отказа да освободи Борислав Сарафов като и. ф. главен прокурор.
Политическите призиви за оставката му се засилиха, особено след победата на коалицията на Румен Радев „Прогресивна България“ на предсрочните парламентарни избори на 19 април. Реформата в съдебната система беше едно от основните обещания на Радев, а служебният министър на правосъдието Андрей Янкулов заявяваше, че оставането на Сарафов е незаконно и подкопава правовата държава.
Иван Демерджиев дори постави ултиматум: „Днес е последният шанс за оставка!“. Постоянни протести пред Съдебната палата срещу Сарафов усилиха натиска.
На 22 април 2026 година, минути преди заседание на Прокурорската колегия на ВСС, Сарафов депозира оставката си. В официално изявление той посочи като причини неоснователния натиск върху прокуратурата, целенасочената очерняща кампания срещу него и желанието да спре дестабилизацията на институцията.
ВСС прие оставката единодушно и назначи Ваня Стефанова за нов временно изпълняващ функциите главен прокурор за срок от шест месеца. А Сaрaфов се върна на поста директор на Националната следствена служба, където мандатът му трябваше да продължи до края на 2027 г.
