0

Б лизо 26 700 българи се отправиха към 128-те изборни секции във Великобритания в слънчевия неделен ден. Видимо избирателната активност бе по-ниска в сравнение с вотовете миналата година - през ноември гласоподавателите бяха почти 34 000, но това по никакъв начин не се отрази на доброто настроение в секциите.

Според неофициалните данни "Продължаваме промяната" очаквано печели най-много гласове на Острова - 33.3 процента, следвана от "Възраждане" с 22.6 и Демократична България с 12.9 на сто. Останалите партии, включчително ГЕРБ и ДПС, са далеч назад, а БСП дори е получила праценти в рамките на статистическата грешка.

Активността в лондонските секции се засили в късните часове, когато изборният ден в България вече беше приключил. Организацията обаче беше на много високо ниво и нямаше струпвания и опашки от хора. От българското посолство съобщиха, че 40 от изборните секции са на територията на Лондон, като 4 се намират в сградата на дипломатическата мисия. Гласуването беше машинно в 28 по-големи секции. 

Живеещият от дълги години в британската столица варненец Нишан Джингозян, когото всички познават като свързан с левицата, но е сред яростните критици на лидера на БСП Корнелия Нинова, сподели пред Телеграф, че е гласувал много бързо и спокойно в секцията в северния квартал Енфийлд. Този път е нямало и дълго чакане в комуникацията с ЦИК след приключването на изборния ден, както се е случвало много често досега.

Джингозян дава отлична оценка на цялостната организация. "Ако можехме да гласуваме електронно, това щеше да повиши активността", споделя той, но си дава сметка, че в България нещата се променят изключително бавно. Варненецът е и сред най-големите привърженици на промените в изборното законодателство, свързани със създаването на избирателен район "Чужбина"

"Ако има избирателен район "Чужбина" и съответно имаме представител, този депутат ще бъде ангажиран с проблемите на големите новосформирани български общности зад граница и ще запълни вакуума между 2,5 милиона български емигранти и институциите в държавата. Липса на информация е един от големите проблеми и предизвикателства пред тези хора. Също така, ние имаме и много специфични проблеми - за да бъдат решени, първото условие е да бъдем представени и да участваме пряко в решенията, които ни касаят. А не да сме само пасивен наблюдател на процесите. Няма как да се реши демографската криза без участието на българите в чужбина. Липса на представителство е един от многото проблеми. Ние сме и данъкоплатци, и гласоподаватели и е задължително да имаме равностойно представителство", обяснява Джингозян.

На обратното мнение е друг българин, също силно ангажиран политически доскоро, но от десния политически сектор - Петър Якимов, който преди години бе председател на Студентския съвет в Софийския университет и бе сред ярките лица на младежкото СДС, а по-късно и в ДСБ. Якимов живее и работи в Рединг - един от градовете в близост до Лондон, кото е с доста висок стандарт на живот. 

"Аз съм принципен противник на създаването на такъв избирателен район, защото не разбирам какъв точно положителен ефект се търси. За мен ще се появят 100-процентови безотговорници, които нищо няма да правят в кампаниите си, пред никакви граждани няма да бъдат отговорни и ще е едно безсмислено упражнение", категоричен е Якимов. Според него далеч по-конструктивно е да има прерайониране на съществуващите МИР-ове като им се намали бройката и се изравнят мандатите във всеки. "Нещо от типа с 24 избирателни района с по 10 мандата всеки с отклонение +/-1 мандат", пресмята той.

Феноменът "Възраждане"

Иначе и Джингозян, и Якимов отчитат засилване на вота в чужбина за антисистемни и националистически партии като "Възраждане". "Тези гласоподаватели преминават през труден период в живота си - маргинализирани групи, които трудно се адаптират в новата и конкурентна среда. Затова тези популистки, патриотични послания намират добра почва сред тях. Обвинявам и институциите в България, защото не опровергават категорично посланията на крайната десница в лицето на "Възраждане". Всъщност мнозинството от българите, които гласуваха за Слави Трифонов, сега подкрепиха Костадин Костадинов. Сегмент от обществото, който отразява този протестен вот срещу системата - да не се ваксинираме, да напуснем ЕС, НАТО, да не приемаме еврото и т н. Класически послания на крайната десница в Европа, които отекват сред най-ощетените групи от неолибералните политики в България", обяснява Джингозян.

За Петър Якимов това е класически антисистемен вот против статуквото и войната в Украйна и засилването на проруските настроения сред определена част от обществото не е повлияло значително на тези гласоподаватели. "Познавам двама души в Англия, които са гласували за "Възраждане". Единият е носталгик по миналото, а другият е микс между някакъв национализъм, разочарование от останалите, последици от просъветското училищно образование и невъзможност да види друг изход", споделя Якимов.