- Г-н Стойчев, след решението на КС и ЦИК картината в парламента се промени. Колко сериозно влияние ще окаже влизането на „Величие“ върху мнозинството, но и върху опозицията?
- Оказва сериозно влияние. И 126 депутати не бяха достатъчно голямо мнозинство, за да се разчита на него спокойно. Сега са 121. Това означава, че трябва всички да са на работа и да са мобилизирани плътно за всяко едно гласуване, защото е възможно важни гласувания да се случат мимоходом. При така изтъняло мнозинство все повече се налага търсенето или разширяването му с алтернативна подкрепа. До момента това се случва от страна на „ДПС-Ново начало“. Въпросът е как ще съчетае едновременно подкрепата на „ДПС-Ново начало“ с тази на „Демокрация, права и свободи“. Очевидно ще има някакъв вид конфигурация. Първите индикации за тази преконфигурация ще дойдат при гласуването на бюджета, особено при дебатите и вота в пленарна зала. Това в момента е най-важното изпитание за мнозинството. Първото, защото всички политики на едно управление зависят от макрорамката, която се включва в бюджета. Второ – този бюджет е по-специфичен. От това как ще бъде изпълнен, какви дефицити и дълг ще се заложат в него, ще е от значение за приемането ни в еврозоната и готови ли сме за това. От този бюджет зависи членството ни в еврозоната през 2026 г. От тази гледна точка това ще бъде голям тест за мнозинството. Ще се види кои от другите партии подкрепят цялостната посока на развитие, която се залага с мерките от бюджета.
- Казахте, че може да се наложи разширяване на мнозинството, но последните дни представители на управляващите споделят, че не им трябва „златен пръст“?
- По принцип не е нужно, ако успеят да постигнат абсолютна мобилизация на парламентарните групи. Но практиката показва, че не всички групи са на 100% мобилизирани във всеки момент. Това означава, че е възможно да има нужда от допълнителна подкрепа от депутати в някои гласувания. В този формат на мнозинството - когато 4 партии събират едва 121 народни представители – това означава голяма мобилизация и всички да са на работа, за да се гарантира, че има мнозинство в залата. Това трудно се постига. Може да стане на ключови и важни гласувания. Често обаче има хора в командировки, други са болни, трети са по райони и т.н. Обикновено депутатите от мнозинството са и шефове на комисии и като такива участват и в други събития. Те по-често пътуват в чужбина от представителите на опозицията. Така в редови ден депутатите от мнозинството може да се окажат 100, а не 121. Ако опозицията се мобилизира, нищо че са нетно по-малко – 119 души, биха могли да гласуват всякакви контрапредложения. Това е тънкият момент, който се пропуска. Чисто математически наистина съотношението е 121 на 119, но в някои от случаите мнозинството ще е под 121 души.
- Споменахте допълнителната подкрепа от „ДПС-Ново начало“. Може ли да дойде такава от ПП-ДБ и това означава ли, че занапред ще се разчита на плаващи мнозинства?
- Не вярвам ПП-ДБ да подкрепят мнозинството по начин, по който то да ги приеме. Те ще поставят условия за тази подкрепа, която мнозинството не би приело. ПП-ДБ вече са в предизборна кампания. За тях е много по-изгодно електорално да тласкат ГЕРБ към сътрудничество с Делян Пеевски. Целта – след това да използват това в кампанията и да кажат: „Виждате ли, те са заедно. Ние сме единствената алтернатива“. Ако можеха да договорят участие на ПП-ДБ в това мнозинство, това щеше да се случи още в преговорите за формиране на правителство. Изпусна се шансът, в който ПП-ДБ да си сътрудничат с ГЕРБ с обща визия за еврозоната или отвъд нея. Струва ми се вече проблематично да се чака или да се разчита на подобна подкрепа от ПП-ДБ.
- Как тогава се поддържа едно мнозинство стабилно, когато имаме разнородни партии и мнозинство е на ръба със 120-121 души?
- Ядрото на това мнозинство се състои от 3 партии – ГЕРБ, БСП и ИТН, а „Демокрация, права и свободи“ са подкрепящи. Тези три партии до момента показват доста голям синхрон и сплотеност. Това се видя и покрай сагата с КС. Те не само останаха на синхронни позиции, но и демонстрираха единомислие. Проблемът би дошъл единствено по линия на „Демокрация, права и свободи“ или „ДПС-Ново начало“. Дали едната ще замени другата, дали двете ще участват и ще подкрепят в някакъв момент, е въпрос на динамика. Ако се говори за плаващи мнозинства – по-скоро или едното ДПС, или другото ще подкрепя определени решения. Останалите в НС ще гласуват винаги против решенията на мнозинството. Особено двете най-малки партии - „Величие“ и МЕЧ. Те са класически опозиционни популистки партии. Риториката при този тип партии винаги е следната: Ние сме на страната на гражданите срещу корумпираните елити и всички, които са участвали в управлението. „Възраждане“ подобна реторика. ПП-ДБ имат наратив, който е анти-Борисов, анти-Пеевски. Много трудно ми се струва да има единодействие между всички тях. Ако трябва да гледаме за плаващи мнозинства, единственото, което може да се получи, е част от решенията се подкрепят от Пеевски, другата част от хората на Доган.
- В тази връзка какво очаквате да е поведението на „Величие“ в НС?
- Каквото беше и в предното, но без да се разцепват толкова динамично. С 10 депутати нищо не може да се свърши. Единственото е да разбие някакви порядки и да дестабилизира процесите. Имат спор с „Възраждане“. Очаквам депутатите от „Величие“ да са заети повече с това да се конфронтират с тези от „Възраждане“, отколкото да са някаква опозиция или да имат законови предложения. Видяхме, че „Възраждане" се справя доста добре с тези над 38 000 предложения по бюджета. Това е по същество опит за блокиране на бюджетния процес. Това обикновено го правят малки партии като „Величие“. Това са протестни акции, с които искат да саботират работата на НС по принцип, а не защото предлагат нещо по-добро. Или ще хвърлят димка в парламента, както в Сърбия и Косово, или ще изключват уредбата. В случая този вид саботажи не ги правят малките партии МЕЧ или „Величие“, а „Възраждане“.
- Изтъкнахте, че бюджетът ще е тест за мнозинството. Кой ще е другият – еврозоната, регулаторите, назначенията?
- Еврозоната зависи от бюджета. Няма да има гласуване в българския парламент. Следващият тест ще бъдат промените в Изборния кодекс, които отново са на дневен ред. Ще видим дали ще има някакъв вид синергия между партиите и техните предложения. Относно регулаторите въпросът опира до личности. Не смятам, че те са тест за мнозинството, а по-скоро въпрос на договорки. Тестовете за мнозинството по отношение на политики са първо бюджетът, а след това Изборният кодекс.
- Управляващите чертаят хоризонт на властта в рамките на 1 г. – докато влезем в еврозоната. Има ли основания този срок да се окаже по-кратък и да не дочакаме 1 г.?
- Винаги има основания, ако бюджетът не събере подкрепа или има дестабилизация на партиите, които застават зад кабинета. Винаги биха могли да се появят подводни камъни. Всяка партия, която стои зад правителството, си запазва правото да си промени мнението при настъпването на нови обстоятелства. Те обаче валят като из ведро. Не предричам по-кратък живот на мнозинството от година, но тази прогноза не е бетон. По-вероятно е да изкара поне една година, та дори и повече. Това нещо обаче може много бързо да се промени. Българските партии винаги калкулират поведението си на базата на някакви краткосрочни събития, стимули и процеси. Дори дългосрочният им интерес да ги води към по-дълъг живот на този кабинет и НС, е възможно да има някакви промени в ситуацията, които да подтикнат част от управляващото мнозинство към предсрочни избори.
- Предсрочни избори наесен доколко са реални?
- Винаги са реални. Въпросът е колко са вероятни. Според мен вероятността е 70 към 30. Т.е. 70 на сто да няма вот наесен и 30 на сто да се стигне до избори. Иначе казано, по-малко вероятно е да има избори, отколкото кабинетът да изкара поне до март догодина, а защо не и повече.
- Според вас КС трябваше ли да преброи бюлетините от всички секции? Въобще пострада ли имиджът на самия съд от тоя казус?
- Пострада, разбира се, имиджът им. КС трябваше да се произнесе по законността, а не да брои бюлетините, да пренарежда и да пресмята наново мандатите в НС. Начинът, по който се гласува с бюлетините – с отметка – позволява всеки различен човек да преценява дали една бюлетина е действителна или не. Затова се получава това разминаване и всеки път, като се броят бюлетините, да излизат различни резултати. КС преброи част от бюлетините и на тази база пренареди мандатите в НС. ЦИК просто трябваше да изпълни това решение. Така КС се занимаваше с неща, които са му неприсъщи. Накрая го облече в решение и обяви 16 мандата за незаконни. Някои хора го тълкуват все едно тези 16 човека са влезли с измама в НС. Това не е така. Тук не става въпрос за персонално избиране, а за преразпределение по листи. Фактът е, че КС надскочи много ролята си и го направи проактивно. С какви мотиви е друг въпрос. Има твърдения, че някой ги е накарал. Те изчислиха мандатите и пренаредиха групите в НС, като ги увеличиха с една. Това е нещо, което КС не трябва да прави. Можеше като види, че има големи нарушения, да обяви вота за нелегитимен или да касира изборите в определени райони. Това, което направи КС, беше възможно най-лошото – месеци след началото на НС да пренареди групите и да включи нова. Това кой ще бъде в парламента и кой ще управлява го решават гражданите, а не КС. Това става чрез избори, а КС има право да упражнява контрол върху този, който брои бюлетините, а не да брои вместо него. Прокуратурата правилно попита как са избирани вещите лица от КС. Цялата тази каша можеше да бъде избегната.
- Съгласни ли сте с твърденията, че КС вече е политически играч?
- Той винаги е бил политически играч, но до момента не се е изявявал с такъв тип решения. В него има квоти - една трета от съдиите се назначават от НС, една трета от президента и една трета част са излъчени от съдебната власт. Той действа като горна камара на НС и е политически орган. Неговата цел е да взима надпартийни решения. Той не просто взе политическо решение, а в известна степен партизанско. От това идва и голямото смущение.
- А защо липсващите бюлетини не бяха потърсени по-рано?
- Като иска КС да установява обективната истина, защо не ги потърси тези бюлетини? Най-малкото можеше да каже къде са се изгубили тези бюлетини. За всяко движение на тези бюлетини би трябвало да има приемо-предавателни протоколи.
- Въпросът неизбежно стига до промените в Изборния кодекс. Кой е работещият вариант? Преброителни центрове, скенери, вдигане на прага на 4% или връщане на функциите на сегашните машини?
- Каквото и да обсъждаме, свързано с ИК, винаги обсъждаме технологични решения. В всъщност решенията и проблемите, свързани с тях, не са технологични, а са от друг порядък. Политическите сили участват в администрирането на избори чрез своите членове в секциите. Пак те имат право да оспорват резултатите. Вместо да си играят на промени и въвеждане на нови технологии, могат помежду си да поемат отговорност за поведението си и за хората, които изпращат в СИК. Каквито и технологии да въведем, винаги ще има същите проблеми, ако участниците в изборите правят същите неща. Не трябва да се смесват елементи – да се гласува или с машина, или с хартия, а не и с двете. Това допълнително затруднява администрирането, води до грешки. Гласуването със скенери автоматизира процеса по броене.
Това е широко използван метод. В България също – в Спортния тотализатор. Фишовете се попълват на ръка като бюлетина с квадратчета и се сканират във всеки тотопункт. Относно преброителните центрове първият проблем, който ще се появи, е какво се случва с бюлетините за времето от пътуването им от секцията до този център – вкарват ли се нови бюлетини в урните, попълват ли се други.
Тези съмнения няма как да ги предотвратим, когато броенето става в помещение извън секциите. Именно затова се брои в СИК, където е и гласуването. Целта е да няма съмнение, че по време на транспорта е манипулирал броя на бюлетините. При транспортирането се губят бюлетини, урни, протоколи, други книжа. В една система, в която няма доверие, е хубаво да се брои на място. Неслучайно в секциите има застъпници, наблюдатели. Всички предложения в ИК са за по-малка прозрачност. Това ще стане ясно при следващия изборен резултат. Големият проблем е, че партиите не са доволни от резултатите си, а не от самата система за гласуване. А резултатът им не е функция от технологията на гласуване, а от собственото им политическо поведение и електоралната подкрепа, която са успели да мобилизират.
- Представител на ЦИК заподозря, че на партиите им е по-изгодно да си купят цели секции, отколкото отделни избиратели?
- Представете си колко по-удобно ще стане да си купуват преброители центрове, отколкото секции. Защото секциите са 12 000 по 7-8 човека. Преброителите центрове ще бъдат стотина, по около 20 човека в тях. Те няма да подлежат на същите изкушения.
- Трябва ли да се променят изискванията за членовете на секции и да се въведе образователен ценз?
- И в момента на партиите им е трудно да излъчат достатъчен брой хора за секциите, камо ли да се въведат допълнителни изисквания. Тогава ще им бъде още по-трудно. И като няма за една секция нужния юрист или икономисти, това означава ли, че няма да има СИК. Въпросът не е в ценза, а в отговорността на партиите какви хора номинират. Досега само три партии – ГЕРБ, БСП и ДПС, имаха достатъчен брой хора за СИК. Грешките в протоколите не се дължат на това, че членовете на секциите са некомпетентни или глупави, а заради това, че са стояли 12 часа да организират изборния ден и се налага да попълват стотици формуляри, бланки, протоколи, да смятат на ръка. Колкото пъти се промени ИК, толкова повече се увеличава броят на формулярите. Грешките се допускат и от образовани хора.
Това е той:
- Ръководител на Лабораторията за изборни системи и технологии
- Преподавател по анализ на политическия риск в катедра „Политология“ на СУ „Св. Климент Охридски“
Тихомира Михайлова
