К огато на Евро 2020 Кристиан Ериксен едва не умря на терена пред погледите на целия свят, на всеки адекватно мислещ футболен функционер му светна сигналната лампичка, че не трябва да се правят дребни сметки, когато става въпрос за човешки живот. И всяко евро, инвестирано в медицинско оборудване или в обучение на лекар, може да се окаже решаващо в неравната битка със смъртта.
Когато на Евро 2020 Кристиан Ериксен едва не умря на терена пред погледите на целия свят, на всеки адекватно мислещ футболен функционер му светна сигналната лампичка, че не трябва да се правят дребни сметки, когато става въпрос за човешки живот. И всяко евро, инвестирано в медицинско оборудване или в обучение на лекар, може да се окаже решаващо в неравната битка със смъртта.
Затова стотици клубове инвестираха в дефибрилатори (у нас само „Лудогорец“ го направи, б.а.), а други се бръкнаха дълбоко за превенция – курсове, стажове, допълнителен медицински персонал...
Но не и в България. В родната футболна джунгла по традиция разходите за лекарския щаб са първите, от които се реже. Защо трябва да се купува дефибрилатор, след като е малко вероятно да потрябва? Трябва ли да се наеме нормална линейка за футболен мач, когато може да се плати по-евтино на съмнителна фирма, която да прати ръждясало бусче със син буркан и багажник, който...не се отваря? Пари на вятъра са това, дайте да минем по-тънко и да излъжем системата. Ако ни питат имаме ли линейка – ето, имаме. Ама че тя е бутафорна – няма значение, карай да върви.
И в крайна сметка - кого лъжат българските футболни андрешковци, които пестят дребни суми и си играят на ези-тура със смъртта? Уж изхитряват системата, а всъщност прецаканите са самите те. Защото ако в случая с Георги Петков вратарят извади късмет, то следващия път за играча Хикс може и да няма хепиенд. И тогава какви ще са оправданията, ако някой си замине заради чужда глупост? Или пак, типично по балкански, ще се вдигне много шум и после разследването ще стигне до задънена улица?
Затова е крайно време ръководителите в българския футбол да престанат веднъж завинаги с дребните сметки и тарикатлъците. Да осъзнаят, че нещата са сериозни и само завършен идиот може да се прави на неразбрал.
И тук идва нещо ключово – контролът. Топката е у БФС, от чиито делегати по футболните мачове зависи дали линейката ще бъде призната за линейка. И когато следващия път някой се опита да представи соцтрошка като реанимобил, просто мачът да не започва, а домакинът да губи служебно. Само тогава тарикатите ще осъзнаят, че заобикалянето на правилата не е повод за гордост, а криминален акт. И ако цената на човешкия живот е няколкостотин лева, колкото всъщност се спестяват от тези далавери на дребно, поне да се обяви официално. За да е ясно на всички що за хора са начело на българския футбол.
Монитор
