• Ще се върви към увеличаване на цената на продукцията
  • Консумацията на хляб намалява заради спада в броя на населението
  • Оптимизацията на административните услуги е крайно належаща, това заяви в интервю пред "Монитор" председателят на Асоциацията на хлебопроизводителите и сладкарите "Хляб за България" Георги Попов. 
  • Ще се върви към увеличаване на цената на продукцията
  • Консумацията на хляб намалява заради спада в броя на населението
  • Оптимизацията на административните услуги е крайно належаща, това заяви в интервю пред "Монитор" председателят на Асоциацията на хлебопроизводителите и сладкарите "Хляб за България" Георги Попов. 

- Г-н Попов, сметките на бизнеса за електроенергия и природен газ продължават да растат с всеки изминал месец. Разполагате ли с разчети колко пъти са се увеличили разходите за хлебопроизводство в рамките на една година?

- Макар да не съм изготвил точна сметка за това колко са поскъпнали горивата през последната година, то със сигурност увеличението е значително. Предполагам, че можем да говорим за над два пъти по-високи разходи. Процентът на увеличение не е публична тайна. Всеки би могъл да го открие в сайта на Комисията за енергийно и водно регулиране и да изчисли сам поскъпването за своето предприятие.

- Много от колегите ви алармират, че са принудени или да вдигнат цената на продукцията, или да съкратят част от своите служители. Водите ли статистика колко души са загубили работата си?

- Това е въпрос на избор за всеки производител. Когато цената на суровината му се увеличи, без значение дали тази на енергоносител или на първична суровина за производство, той трябва да си направи изчисленията по начин, по който впоследствие ще му излязат сметките. Напълно нормално е да търсят начини да компенсират разликите. Намаляването на персонала обаче е най-лошият вариант, защото работещите в бранша са добре обучени да работят с конкретни рецепти и уреди. Процесът не протича на принципа - днес уволняваме един, а утре наемаме друг на негово място. Именно поради тази причина освобождаването на персонал е най-тежкото препятствие, пред което би могъл да бъда изправен бизнесът в различните сектори. Доколкото знам, има колеги, които са освободили част от своите служители, но това са единични случаи. По-скоро ще се върви към увеличаване на цената на продукцията, като всеки производител сам ще трябва да прецени с колко да поскъпнат изделията му.

- Кризата с цените на горивата и електроенергията предизвика ли фалити?

- Нямам информация някой хлебопроизводител да е фалирал конкретно заради високите цени на електроенергията и природния газ, но това все пак не е процес, който се случва за ден. Все още е рано да се говори за фалити, тъй като към момента фирмите просто трупат загуби, което неминуемо води до корекция на цените. Не е ясно колко дълго те ще успеят да се задържат на пазара.

- „Булгаргаз” предложи на Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) намаляване на цената на природния газ в размер на 12-13%. Смятате ли, че това ще доведе до спад на цените на хлебните изделия?

- В случая не става въпрос за конкретни цифри. Винаги когато има резки скокове или спадове на цените на определени суровини при производство, това води до загуби, независимо в каква посока са те. Без значение е дали загубата ще бъде под формата на пазари, или такава на оборотни средства - винаги се отразява негативно. Това скачане нагоре- надолу на цените убива бизнеса. Когато имаш висока цена, тогава можеш да я коригираш в производствените си разходи по начина, по който си организирал фирмата. Когато цената се промени рязко, това води до проблеми на пазара. Сега например на тези, които произвеждат на газ, им е по-скъпо, отколкото на тези, работещи на ток, заради помощите, отпуснати от правителствотo. Потребителите на газ работят на силно завишени цени, което неминуемо се отразява и на продажните такива, а като резултат губят и пазари за търговия.

- Някои потребители се изказват негативно относно продължаващото поскъпване на хляба въпреки държавните схеми в помощ на бизнеса. Как бихте им отговорили?

- Помощите от държавата не покриват увеличаващите се разходи за производство. Те намаляват част от тях, но не ги ликвидират напълно. При тока например се поемат 30% от увеличението, а останалите 70 на сто се отразяват негативно на фирмата. Представителите на хлебопроизводителите имат десетки доставчици, съответно техните цени също се увеличават заедно със скока на разходите им. Дори и металният клипс, с който затваряме хляба, поскъпва - всичко е свързано и не могат да се правят подобни изчисления на база на помощите.

- Изчислявали ли сте с колко всъщност поскъпва продукцията от завода до търговската верига?

- Това няма как да бъде изчислено за цялата страна, а е строго индивидуално за всяко предприятие. Отново искам да подчертая, че то е зависимо от много фактори като договори, доставки и срокове на плащане.

- Според вас можем ли и през 2022 г. да очакваме сериозна инфлация при цените на хляба?

- Можем само да предполагаме как ще се развият нещата. Инфлацията при цените на хляба зависи основно от това как ще се движат цените на суровините и енергията през годината.

- Ваши колеги алармират за висока цена на брашното. Наблюдава ли се спекула и при цените на други суровини за производство на хляб?

- Наблюдава се поскъпване още на захарта, солта и олиото. Като браншова организация ние не поддържаме ценови статистики, тъй като всеки ги договаря персонално спрямо търговските си потребности - едно е да поръчаш 100 тона и друго 1 тон брашно.

- Каква част от помощите, обявени от правителството, всъщност са достигнали до браншовиците?

- Не сме правили подобно обобщение за получените помощи. За целта членуваме в големите работодателски организации, които правят подобни изчисления. Единствено те могат да анализират как се отразят обезщетенията за високата цена на енергията на производствените разходи.

- Вече втори месец сме с ново правителство. Одобрявате ли предприетите до момента „стъпки” и какви мерки още смятате, че трябва да предприемете, за да помогне на бизнеса да излезе от трудната ситуация?

- Те вече обявиха доста схеми, просто трябва да видим как ще се случат нещата. Тогава вече ще можем да дадем ясна оценка, за момента всичко е в сферата на пожеланията. Много от нещата, които искат да направят, са хубави, но едно е да искаш, а друго е да го направиш.

- А относно самото кандидатстване - то достатъчно улеснено ли е, или административната тежест пречи на бизнеса?

- Административната тежест в България е един много сериозен проблем. Ние сме затрупани във всяка една сфера с хиляди документи, които отнемат доста време и средства, но се надяваме в обозримо бъдеще тези задължения да бъдат сведени до минимум. Подобаването на декларации вече е тръгнало в такава посока - всичко, което не е необходимо да е на хартиен носител, ще изчезне. Оптимизацията на административните услуги е крайно належаща във всяка една сфера на живот - дори и за да си платите данъка на автомобила.

- На фона на всички проблеми, пред които е изправен секторът, българинът повече хляб ли консумира?

- По принцип консумацията на хляб намалява, но тази тенденция е обвързана със спада на броя на населението. Предварителните данни от преброяването вече са ясни и те са просто шокиращи - тези данни свидетелстват за убийството на една нация.
Кои са най-предпочитаните от потребителите видове хляб?
Наблюдава се тенденция българите да се опитват да живеят по-здравословно, като избират кето или пълнозърнести хлебни изделия. Сега е малко по-силно застъпена, но основно потребителите си купуват масовите видове хляб – Добруджа и бял.

ВИЗИТКА:

  • Председател на Асоциация на хлебопроизводителите и сладкарите „Хляб за България“ от над 10 години
  • Следва хуманитарни науки, след което завършва и „Стопанско управление”