- Г-н Николов, предстои Черният петък, как обаче трябва да се подготвим за голямото пазаруване?
- Хубаво е първо да определим от какво имаме нужда и какво искаме да купим. Най-голямата част от недоволните потребители са тези, които тръгват на лов за намаления. Те нямат нужда от нещо конкретно, а просто имат налични пари и искат да ги похарчат за нещо, което е намалено. Това е рисково, защото на практика не се прилагат мерки за защита от фалшиви оферти. Първо трябва да си направим проучване и да не купуваме импулсивно. След това да следим историята на цената на даден продукт, който сме харесали, и да не гледаме цената като стойност, а намалението. Именно тези хора са най-недоволни и обвиняват търговците за това нещо, които, разбира се, имат основна роля, но в крайна сметка колкото и търговците да си измислят фалшиви намаления, ако ние не им съдействаме, няма да им се получи и на тях. Това е най-важното, а именно човек да е наясно от какво има нужда и едва тогава да тръгва на пазар.
- Трябва ли да следим цената на продукта поне месец по-рано, за да сме наясно колко е реалното намаление?
- Това е най-добрият подход, но той е приложим не към всички стоки, които може да си купим в периода на намаление. Това подхожда за продукти, които са по-скъпи. При дрехи и обувки е по-малко приложим и всякакви други дребни неща като домашни потреби или продукти с малка стойност. Когато сме решили да си купуваме скъп телефон, компютър или друг уред, който е скъп, това е задължителна практика. Трябва да се следи историята на цената и различните доставчици. Например, ако вземем мобилен телефон, трябва сме наясно, че има два основни типа оферти. Едните са само мобилен телефон, който може да се купи от много търговци, а другите са мобилен телефон, обвързан с услуга. Във втория случай трябва добре да преценим и да си направим сметка от какво имаме нужда и кое ни е изгодно. Причината е, че много често офертите на мобилните оператори се компенсират от по-скъп тарифен план.
Проучването на цените е възможно, но трябва да знаем от какво имаме нужда. Ако тръгнем в петък тепърва да търсим нещо изгодно и видим намаление на телефони с 50%, много е възможно да си купим, но това е грешен подход, защото това е импулсивна покупка.
- Какви капани прилагат търговците, за да привлекат клиенти и къде има повече трикове - в онлайн магазините или във физическите?
- И при двете форми на търговия има нелоялни търговски практики. Тук може би е добре да припомним законовите изисквания, а именно, когато едно намаление се оповестява, то трябва да бъде представено от най-ниската цена, която търговецът е прилагал в последните 30 дни. Тоест прословутата практика с предварително увеличение, за да може след това намалението да е с по-голям процент, може да се приложи само ако търговецът е имал търпението 30 дни да прилага тази висока цена. Ако проследим назад в годините, ще видим, че контролните органи Комисия за защита на потребителите, а и Комисия за защита на конкуренцията налагаха много санкции, обаче тези практики продължават. Нашето обяснение е, че търговците съпоставят интереса си, тоест печалбата от фалшивото намаление с размера на глобите. И в един момент се оказва, че търговецът печели много повече и глобата няма да му се отрази съществено. Ако обаче не го хванат, изкарва още повече пари с тази измама.
Разговорът за глобите трябва да бъде сериозно обсъден, въпреки че нямаме стабилно управление, аз смятам, че не трябва да спираме да говорим за тях.
Аз смятам, че санкциите не са пропорционални на икономическия интерес и нямат възпиращ ефект и това е голям проблем. Защото търговците си казват, че по-добре да нарушават правилата, защото глобата няма да им отнеме печалбата, а само част от печалбата. И се оказва, че ако са почтени, няма да продават толкова много. Ние като потребители допринасяме изключително много за тези фалшиви намаления и търговски трикове, като гледаме само тези проценти. Трябва да се гледа самата цена и да се абстрахираме от процентите.
- Какви други капани залагат търговците освен с фалшиви проценти на намаления?
- Други търговски трикове са с тези прословути часовници, които слагат в близост до офертата и показват колко време остава този продукт да се продава на тази цена. Ние много пъти сме правили експерименти, като видим такъв търговец, да следим няколко дни страницата му и фактически офертата се поднася отново. Винаги търговецът може да се измъкне с аргумента, че това е нова кампания, но де факто то си е продължение на старото и по този начин потребителят е принуждаван да бърза и да не разсъждава и да няма време да направи проучване и сравнение на офертите и в крайна сметка да купи импулсивно. Това са трикове, които е по-добре да заобикаляме.
Лично аз като видя часовник, не гледам нататък, знам, че това е нелоялен начин, по който се опитва да ме накара да купя.
- Еднакви ли са изискванията за цените и намаленията в онлайн магазините и физическите обекти?
- Да, еднакви са. Има някои изключения при акции във веригите за хранителни продукти, особено ако се касае за бързоразвалящи се стоки. Там това не се прилага, но като цяло принципът е същият. Комисията за защита на потребителите има достатъчно инструменти, с които да ги хваща и го прави. Всяка година са десетки, ако не и стотици глобените, но какво от това. Към момента, докато санкциите са такива, ние трябва да знаем, че търговците ще правят тези нарушения, и то умишлено. Необходимо е ние да сме си най-големият инспектор.
- Къде има повече опити за капани - в онлайн или във физическите магазини?
- Не може да се каже къде са повече. Във физическите магазини е много трудна проверката, а в онлайн магазините търговецът не знае дали клиентът не е от тези, които са внимателни, които са следили цените или има технически възможности да връща назад. Във физическите магазини може да се направи проверка, но е по-трудно и по-сложно се сравнява. Например, ако сте харесали една блуза, шансът е много малък да има същата на друга фирма, за да се сравни.
- Нарушение ли е, ако продуктът е внесен с етикет, на който цената е обявена например в евро, но в лева е по-висока от нея?
- Това засега не може да се третира като нелоялна търговска практика, но когато влезе в сила законът за еврото, може да стане нелоялна търговска практика. Защото тогава ще има изискване за двойно обозначаване. Търговците са свободни да определят цени, те могат да напишат и 40 лева на това нещо. Това, че някъде производител има препоръчителна цена, но търговецът я продава по-скъпо, не е нелоялна практика. Това се среща в морските курорти, например безалкохолни напитки, които са на препоръчителна цена от 2 лева, по курортите струват 3 или 4 лева. Това не е нарушение, а решение на търговеца. Но има разлика, ако до цената на даден продукт, който е обявен и в лева, и в евро и има процент намаление, тогава нещата звучат по друг начин. Затова е хубаво да се научим като потребители да бъдем чувствителни и да наказваме такива търговци.
Защото има странно поведение от някои потребители, които са излъгани, в някой магазин да се оплакват, но на следващия ден пак отиват в същия магазин, защото им е удобно. Но така няма да ги научим да са лоялни.
- Имате ли наблюдения дали намаленията за Черния петък са се свили или сега са по-добри?
- Като абсолютна стойност – не, но с процентите може да се играе. Много проучвания в европейски страни през последните 4-5 години показаха, че намаленията на Черния петък в огромната си част се запазват занапред. Обикновено на Черния петък започват намаленията на модели, които вече са остарели, и тези цени никога не се връщат на старото ниво. Тоест може да сме спокойни, че и през декември, и през януари ще има намаления. И ако не сме толкова припряни да купим в петък, плашени от това, че ще свърши определена стока, след това може да си пазаруваме на добри цени и през следващите два месеца. Преди 10-15 години Черният петък беше много кратка кампания, но сега вече трае цял сезон, което е хубаво, защото имаме повече опции.
- Има и добри практики, като например търговци, които предлагат преглед преди плащане или дълъг срок за връщане на стоката.
- Да, това са важни неща, на които трябва да се обръща внимание. В САЩ практиката с връщане на стока се е развила по силата на пазарната логика. Там няма законово условие за връщане на стока, обаче трудно ще намерите търговец, който да не ви предоставя право на връщане в рамките на 30 дни, просто пазарът го изхвърля. Никой не пазарува от него, независимо дали е онлайн или физически магазин. Всичко основано на добри практики от търговците, а те се основават чрез потребителите и поведението им. А в България обикновено става обратното. Ако един производител започне да слага палма в сиренето, другите го копират.
- Какво бихте посъветвали хората, които смятат да се възползват от намаленията, дори и да вземат заеми или кредити?
- Би било голяма глупост, за да се възползваме от намаленията, ако трябва да вземем кредит, ще обезсмисли именно отстъпката, която спестяваме. В крайна сметка се получава така, че плащаш повече, отколкото, ако си го взел без намалението. Изключително важно е да си направим сметка за това дали има смисъл да ползваме кредит.
ТОВА Е ТОЙ:
Богомил Николов е доктор по икономика от УНСС
Магистър по политология и стопанско управление от СУ “Св. Климент Охридски” и университета “Еразмус” в Ротердам
Изпълнителен директор е на Българската национална асоциация "Активни потребители" от 1999 г.
Член е на Икономическия и социален съвет и Европейския икономически и социален комитет
Елена Иванова
