- Г-н Панчугов, преди ден имаше поредни протести – в София и в страната, но този път бяха по-големи и с повече агресия. Как бихте описали цялата ситуация?
- Не бих се съгласил, че е имало повече агресия. Очевидно това беше допълнение. Т.е. имаше някаква радикална част от протестиращите, които в края на демонстрацията решиха да проявят агресия. Иначе видяхме един доста мирен протест. Това е един от най-големите протести в последните години. Очевидно мобилизацията на гражданите срещу начина, по който се държи българската политическа класа, е достигнала някакъв максимум. Този протест е добра новина, защото показва нещо, което отдавна твърдя. А именно, че липсата на гласуване не означава апатия или липса на мотивация за участие в политическите процеси. Това означава просто, че за голяма част от българските граждани политиката е безинтересна и те не намират своето представителство. Това поставя големия въпрос пред този протест - дали той ще успее да излъчи адекватно представителство, което да постави началото на политическа промяна в държавата?
- Виждате ли наченки на такива възможности за адекватно представителство?
- Зависи как ги определяме. Това минава през няколко неща. Първо – протестът да излъчи свое собствено лидерство и да заяви хора, които да координират и организират процеса на политическа промяна. Това е вариант едно. Вариант две е опозицията в лицето на ПП-ДБ да започне вътрешна трансформация, защото голяма част от причините да сме тук се дължи на настоящото ръководство на тези партии. Може би е време те да се оттеглят и да поставят началото на смислен и адекватен разговор как изглежда политическата промяна след този протест. Да не говорим, че протестът поиска ясно да се сложи край на каквото и да е партньорство с „ДПС-Ново начало“ и ГЕРБ. А ние знаем, че тези две формации си партнираха с тях. Как ще убедят гражданите, че в бъдеще няма да се повтори подобна симбиоза, е основателен въпрос, на който трябва да се отговори максимално бързо. Виждам, че от лутането дали искат оставката на кабинета или не, в крайна сметка са я поискали. Сега остава да демонстрират, че знаят какво следва.
- Кой печели според вас от това да ескалира напрежение след протеста и да се стигне до рушене?
- Няма никакво значение дали е сценарий и се търси провокация, през която да се сложи петно на протеста, или наистина има някаква радикална част, която търси отдушник на своето недоволство. Това е изолиран случай и той не може да промени фундаменталната заявка, която този протест направи. За първи път от много години напусна София и го видяхме в няколко регионални града. Каквато и провокация да беше търсена, както и да се представя това насилие, то не е основата на протеста, нито може да бъде основа на разговора как продължаваме.
- След тази случка виждате ли възможност за преформатиране на кабинета и смяна на министри, защото веднага заваляха искания за оставки, особено на вътрешния министър Даниел Митов?
- Няма много възможности за подобно действие в рамките на този парламент. Единствена възможност, което съществува от самото начало е някаква форма на партньорство между ГЕРБ и ПП-ДБ. Всички останали формули са неприемливи. Опасявам се, че след този протест и тази формула не е ясно колко е приемлива. Т.е. тя бива избягвана от ден първи на това НС и се съмнявам това да се е променило. Най-вероятният сценарий оставката на правителството и предсрочни избори.
- Ваши колеги вече изтъкнаха, че дори и да се стигне до оставка на кабинета, това не означава избори, защото преди това трябва да се завърти мандатната рулетка и пак да се стигне до правителство...
- Затова е и питането: Коя е формулата, която може да издържи в рамките на този парламент? Може би ДБ, ПП, „Възраждане“, МЕЧ и „Величие“. Това е единствената формула, която не е част от тази в момента. Тя обаче не ми звучи логична. Ако ПП и ДБ вече приемат за съвсем удачно да си партнират с въпросните формации, аз бих бил много изненадан. Пак казвам единствената формула, налична в този парламент, включва ПП-ДБ и ГЕРБ. Не съм сигурен, че която и да е от двете страни смята подобно нещо за възможно и не знам как би било прието след протестите, дори и да тръгнат в тази посока. Това повдига основателни въпроси. Предстои да влезем в еврозоната, имаме траншове от ЕК – едни много пари, които ще останат на разпореждане на служебно правителство. Кой ще бъде служебен премиер също е основателен въпрос, също колкото това кой ще разпределя парите следващите месеци. Неизвестните са твърде много. Най-известната е, че едва ли ще се намери приемлива формула за управление в рамките на този парламент.
- Казахте, че предстои влизане в еврозоната, разпределяне на парите по ПВУ, това не е ли мотив да се ескалира нарочно напрежението, за да се свали кабинетът и да се стигне до служебно правителство?
- Няма конспирация, която да обясни това, което се случи преди ден. Никой не очакваше нито големината на този процес, нито поведението на самата опозиция, нито преформатирането на самия протест – от такъв срещу бюджета до демонстрация срещу модела на управление. Аз бих отхвърлил всякаква теория на конспирацията и бих заложил на изненадата, което в демокрацията е нещо, което не е непременно лошо.
- Веднага след протеста президентът Румен Радев заговори за избори, доколко е реалистично провеждането на такива през март, април или май? Как виждате Румен Радев в този процес?
- На фона на всички изпуснати шансове да влезе в политиката, за пореден път му се предоставя идеална възможност да го направи. Разбира се, той няма да успее да го направи със собствен проект, заради кратките срокове, но съм сигурен, че ще се намерят достатъчно носители на неговата идея за политическа промяна, както и да изглежда тя и с които и да е хора реши да я прави. Шансовете да видим неговото появяване на терена на избори се увеличава. Смятах,че този шанс е пренебрежимо малък на фона на всичко, което се случваше преди седмици. Към този момент, ако има някой, който печели от това, което се случва е почти изцяло Радев.
- Готов ли е Радев да напусне преждевременно поста и да се яви на предсрочен вот?
- Това не знам. Ако той беше готов да се занимава и не го беше страх да се яви на избори, имаше достатъчно моменти да го направи досега. Това имах предвид, като казах, че той изтърва много възможности. Сега отново ще зависи и от другите. Все пак нека видим дали ще има опит за смислена формулировка и как ще изглежда промяната от страна на тези политически формации, които претендират, че са носители на нормалността. Това би намалило неговите шансове. Ако обаче продължаваме да виждане хаотично и неадекватно, нефокусирано и отсъстващо политическо поведение, шансовете му се увеличават. Тези две теми са свързани.
- Част от партиите в мнозинството обвиниха Румен Радев за безредиците, в случая „ДПС-Ново начало“?
- Би било чудесно да се намери виновният. Бих прегледал внимателно механизмите, през които се реализира масовността на този процес, но не смята, че има някой виновен. Моят преглед на механизмите би било, за да намерим обяснение на случващото се. Това не включва задължително конспирация. В този смисъл естествено е, че „ДПС-Ново начало“ ще си намери враг, за да легитимира себе си. И въпреки че споделям неприязънта към президента като позиция в българския политически живот, в крайна сметка бих внимавал с оценките.
- Възможно ли е да се стигне до контрапротести в зашита на управлението?
- Този момент е изтърван и те няма да донесат нищо. Единствената форма на подкрепа, която би могло да се търси е тази на гласоподавателите през избори.
- Скъси ли се сега хоризонтът пред правителството и с колко?
- Това е трудно да се каже. Не очаквам това правителство да продължи своя политически живот. Въпрос на време е да видим оставката или опит за преформатиране на управленскат
коалиция, ако се намери някаква приемлива формула, което мен лично много ме съмнява.
- Т.е. вие въобще не виждате шанс в състава на този парламент да се намери някаква конфигурация, която да продължи?
- Протестът се обяви ясно не толкова срещу самото правителство, а заради отношенията между правителството и Делян Пеевски, който дори не е официално част от този кабинет. Кой да напусне този кабинет, че това да отпуши напрежението.
- Това решение на МС за изтегляне на бюджета е като реакция след протеста или е неизбежна реакция? Какво е?
- И двете вероятно. Да не говорим, че изтеглянето на бюджета в този момент също повдига поредица от въпроси. Ще може ли да бъде приет изобщо до назначаването на служебно правителство, което да започне организацията на избори? По-скоро не. Дори и да бъде приет, дали който и да е в този парламент има легитимността да понесе отговорността за този бюджет.
- Може ли да се окажем в ситуация, в която се подготвяме за предсрочни избори ранната пролет, няма легитимно мнозинство, което да приеме удължителен бюджет, и влизаме в еврозоната с очакване за още напрежение?
- Няма страшно. Има механизъм, с който изпълнението на бюджета продължава, разпределя се в определен процент спрямо този от предходната година. Това едва ли ще застраши влизането ни в еврозоната, друг е въпросът е дали ще има допълнителни напрежения в началото на следващата година. Мисля, че ако тогава има яснота по плана – избори или ново мнозинство, то тези напрежения едва ли ще застрашат сериозно стабилността.
- През седмицата бяхме свидетели на едно леко лутане при ПП и ДБ за целта на протеста – бюджет или оставка на кабинета, на какво се дължеше тази неуточненост? Искат ли властта да падне или не искат?
- Аз нямам никакво съмнение. Те не искат властта да падне. Иначе нямаше да видим това лутане. Те искаха просто за пореден път да ползват единствения им останал инструмент и това са протестите, за да си вдъхнат малко политически живот. Изведнъж обаче протестът ги изненада и се оказа, че те трябва да преформатират желанията и исканията си. Вероятно раздвоени между това дали ще се окажат начело на протеста или да избегнат това, от което се плашат – предсрочни избори, видяхме тази двойственост.
- През седмицата лидерът на „Възраждане“ Костадин Костадинов заяви, че те ще организират „истински протест“, смятате ли, че този ще намери същата масовост?
- Не. Какъвто и да е протест, който те свикват, изглежда нищожен на фона на това, което се случи вчера. Едва ли голяма част от хората ще припознаят себе си като протестиращи в демонстрация на „Възраждане“. Не очаквам протестът да бъде значим.
- Вчера ПП-ДБ заявиха, че ако кабинетът не подаде оставка, те ще внесат вот на недоверие. Според вас какво да очакваме от този вот, ще бъде ли успешен?
- Не. Този вот е опит да се върне разговорът на политическия терен и да е ясно кой води процеса и опит отново да се изземе дневният ред. Това е заявката. Може да служи и за фокусна точка на протестната енергия. Иначе като политически инструмент едва ли носи ползи.
- Ще се стигне ли до компромиси по бюджета, които да удовлетворяват всички?
- Защо не? Има власт, която си отива, и тя може да приеме какъвто и бюджет си поиска, за да удовлетвори всички и да го хвърли на следващото управление. Това е най-големият риск, който стои пред нас. Този бюджет е на ръба и той трябва да бъде обмислен внимателно.
- Каква според вас трябва да е реакцията на БСП, след като преди седмица Атанас Зафиров даде заявка, че ще обмислят излизане от властта, ако бюджетът бъде изтеглен? Какво е бъдещето пред БСП?
- Опасявам се, че на следващите предсрочни избори БСП ще се окаже една от губещите партии и вероятността да се приближават до границата за влизане в НС е съвсем логична.
- Техните избиратели към кои ще се прелеят?
- Радев, „Величие“, „Възраждане“, МЕЧ. Те са с еднакъв генезис.
Това е той:
Роден е на 13 септември 1981 г. в Габрово
Завършил е политология в СУ „Св. Кл. Охридски“ и магистратура по политически науки в Централноевропейския университет в Будапеща
Бил е изпълнителен директор на фондация „Демократичен институт“
Преподавател в Нов български университет
Бил е лидер на младежкия СДС, председател на „Синьо единство“ от януари 2013 г. до 2018 г.
Тихомира Михайлова
