- Деян, много бързо в Народния театър пречупихте съпротивата на министър Бачев, но проблемът си остава. Той в системата ли е?
- Системата като начин на финансиране на театрите има своите пропуски. Идеята е в крайна сметка да бъде облагодетелстван зрителят и да бъде подкрепян в това нещо, но определено има хора и фирми, които се възползват и е хубаво да се изчистят тези детайли. Ясно е, че става въпрос за кръгове на облагодетелстване, което прави процеса изключително труден. А за самия казус в Народния театър има неща, които ми се ще да отбележа. Трябва да се спре говоренето за заплатите и увеличението им за актьорите. То е направено от директора Василев преди три години и към днешен ден е крайно неактуално с ръста на инфлацията. Някои се захващат и говорят за това нещо, та чак става грозно. Второто е финансирането и субсидирането на Народния театър. То е около два пъти и половина по-малко от останалите национални институции и далеч не отговаря на вменените му функции. В Народния театър се правят изключително стойностни продукти – някои са нишови, други са комерсиални, но в последните години ние като актьори се допряхме до хора, които не са расли в нашата територия. Това е професионално богатство. Едно време, когато репетирахме в Младежкия театър „Дванадесета нощ“, актьорите се обогатихме като начин на мислене, прекарвайки с професор Крикор Азарян три месеца. Това е такава школовка! Спомнях си, че отказах американски филм само и само да бъда в тази опреснителна и образователна среда, която се бе получила. Това е процес на надграждане. И сега видяхме друг начин на мислене, допряхме се до чужди режисьори,.
- Имате собствена продуцентска компания за театър, как се справя тя?
- Атанас Боев и Ваня Симонска заедно с Велизар Величков са основоположниците на „Артвен“, останалите сме Кирил Кирилов-Кико, Захари Бахаров и аз. За частните театри е изключително трудно. Ние сме единствената частна структура, която по никакъв начин не се е облагодетелствала или взела под каквато и да е форма нещо от държавата. По никакъв начин не е участвала в някоя от „законовите“ схеми. Това е единствената структура, която се издържа на капиталистическия принцип. Опитваме се да въведем нов начин на мислене и смятам, че сме повлияли на сектора. Когато седи държавата зад гърба ти, е много лесно. И на всеки лев в касата, който плаща зрителят, държавата дава от 3 до 6 пъти повече, при филхармонията стават 14 пъти – съвсем нормално е да е по-сигурно. А при нас, каквото плати зрителят, е краят. Тези 35 лева средно за билет, като се умножат по 14, се получава една феноменална сума. В Народния е по 3, а персоналът е огромен.
- При вас доходът е само на хонорари, нали?
- При нас принципът е като на шапката – каквото си съберем, това е. Веднага виждаш какво е твоето възнаграждение и оценката на публиката. Да, наистина е много по-ниско платено, много по-тежко е. Но в крайна сметка: „Свободата, Санчо, е на върха на копието“. Сега правим този спектакъл, след това следващия и след пет години - „Хамлет“. Искаме да направим стойностни продукти, на които публиката да идва, а ние да се издържаме от собствените си ръце.
- И не може да си позволите много арт постановки, а по-зрелищни ли?
- Именно. Затова се радвам на Народния театър, че прави нишови спектакли. Кога друг път ще гледаме „Хага“, „Глембаеви“, „Орфей“, режисиран от Лоренци?! Аз като частен продуцент по-трудно бих се осмелил на тези стъпки. „Орфей“ е толкова добър и съвременен спектакъл – режисьор, екип, сцена. В частната структура трудно би се получило, трудно бих си позволил режисьор като Лоренци, а и 25 актьори на сцената.
- А как ви приемат в чужбина?
- Българите много копнеят за български театър. Там им се случват постановки два пъти годишно в техния град и те чакат това събитие. За тях е празник на сетивата, получават друго изживяване. Те се приготвят от сутринта още. Обикновено след спектакъла ни канят, споделят съдбите си. Те отделят тези два часа и ги споделят емоционално. Както казваше Стефан Данаилов: „Като получавам любовта на хората, това храни същността ми. Важна е любовта – чуждата, на публиката“. Аз тогава не можех да го разбера Мастера, но сега, като обикалям из провинцията и чужбина, го разбирам.
- Какъв беше Стефан Данаилов като преподавател?
- Мастера беше невероятен човек! Имах честта да бъда много близък с него и извън преподавателските му часове. Беляза живота ми. От философията му на мислене получих изключително много. Той беше всеотдаващ човек, не задържаше за себе си. Хранеше се предимно от емоции. Това, което получаваше като финанси, го отдаваше на близкия си кръг, на далечния си кръг, даряваше, той не задържаше и една стотинка в себе си. Бохем в пълния смисъл на думата. Не съм видял човек, който да се е обърнал към него за помощ и той да е отказал.
- Имам спомен за едно интервю, в което той каза с чувство за хумор, че избира студентките си по глезените.
- Нас, като ни прие, каза: „Взех от мъжете най-талантливите, от жените – най-красивите! Па, ако излезе от някоя и артистка, добре ще е!“. Чувството му за хумор беше пословично!
- В провинцията как се усещат нещата, когато представяте спектакли?
- Благодарение на „Артвент“ стана много достъпно в провинцията. Държавните театри не помръдваха, сега вече е различно и смятам, че ние го провокирахме. Публиката ни приема с голяма любов. Дори със спектакъла „От всички страни“, където играем заедно с Дарко, Стефания Колева и Александра Сърчаджиева, обиколихме цяла България – така са ни се радвали!
- Правят ли ви интересни подаръци, като гостувате?
- В Смолян ни дадоха пататник барабар с цялата тава да си го хапваме за из път. Чакат ни и ни се радват. А сега има и друг момент – вдигат телефона и се снимаме заедно. Получавам много рисунки, колажи.
- С брат ви Дарин Ангелов имало ли е своеобразно състезание кой да е по-добър актьор от двамата?
- Не е имало. Аз по погрешка станах актьор, но много се възхищавам на артистите в нашето поприще, защото разсъждават по-различно. Репетираме, режисьорът казва някаква бележка, аз се пуля и нищо не разбирам, а гледам как колегите ваят своите образи. Сега в този контекст брат ми направи един спектакъл, „Аз, която те обича“, по негова идея, текст на Яна Борисова – искам да призова всички да отидат да го гледат! Той не е комерсиален, а високо творчески, но изключително професионално поднесен. Спомням си, когато Дарко взе „Аскеер“ за изгряваща звезда, за „Амадеус“ в Младежкия театър и му викам: „Леле, брат ми, ти си егати артиста, Амадеус направо оживя пред мене!“. И като гледах „Аз, която те обича“, режисурата е на Димитър Коцев – Шошо, е, извинявам се много, ама си се гордея с него! Той е артист, както се казва и в костите си, и в клетките си! Та състезание между нас не е имало, аз му се възхищавам, той се кефи на моите неща.
- А вие как станахте актьор?
- В спортната академия не ме приеха, обвиниха ме, че съм леко глуповат и се обидих. Брат ми вече искаше да кандидатства в НАТФИЗ и ми вика да отида при него, трябва да се учат стихотворения и така ще докажа на обвинителите си, че не са прави. Приеха ме – не ми пукаше ще вляза или няма. Ние кандидатствахме пантомима. Всяка година си виках: „Ей сега я избутвам и си отивам в спортната академия“. И до ден днешен съм така, викам си: „Ей сега приключвам с актьорството и се заемам само със строителството, продуцирането и другите поприща, които се опитвам да развивам“.
- Занимавате се със строителство?
- Да, блокове строим. Имаме фирма с Анатоли Лазаров от театър „Възраждане“. Аз от по-малък се развивам в строителството. Първият ми стаж е в „Главболгарстрой“ още преди да вляза в казармата. Дядо ми е строител, вуйчо ми също. Минах през цялата верига - помагах в геодезията, след това бях асфалтаджия, правех арматура, зидане... Първото нещо, което направих, е строителна фирма. Минах и през голямата криза 2007-2008 година.
- А какво спортувахте?
- Карате и бокс. Имам републикански, балкански титли. Моят треньор по карате Спас Спасов докосна живота ми много. С брат ми от 11-годишни сме по залите. Силно се развихме. Последно посещавах боксовата зала на Борислав Бояджиев – изключителен български треньор. При него в крайна сметка не е важно дали ще имаш титли, а да бъдеш непримирим и да постигнеш целта и не се предаваш. Постоянството ражда шампиона. Залиташ, падаш, ставаш – кой не е падал в този живот! Никой не е идеален и съвършен, но постоянство е важното! Професионалистът знае докъде и колко може да бие.
- Малкият ви син се занимава с лека атлетика, нали?
- И двамата ми синове са спортисти, големият е с бокс, малкият е с лека атлетика. Малкият преди две години беше вицешампион на щафетата, тренира при Тереза Маринова и Поли Митева в НСА. Моите момчета винаги са спортували и не толкова, за да бъдат успешни спортисти, а да вземат начина на мислене. Диман в бокса развя медал, знае колко коства това нещо. Ален също. И двамата са с много медали. Успяха да стигнат от обикновено трениращо момче до ниво на професионален спортист. Да, те все още са малки и не получават заплати, но титлите и трудът им не ги отличават от професионалистите.
- Имат и артистични заложби, нали?
- Те ни сложиха с Дарко в малкия им джоб! Ален получи даже номинация за награда на кинодейците, беше на 11 години. Това е прецедент в българското кино. И двамата са заснели много филми, участвали са в сериали. А на Диман скоро му предстои премиера, за нея ще се говори от пролетта. Филмът има работно заглавие „Телефон“. Много съм щастлив, че и той си извоюва своя път, преминавайки през кастинги. Имаше големи роли в спектакли, а сега и в пълнометражен филм. Настина ни отвяха! А на брат ми дъщеричката Дария сега предстои главна роля в „Ема и Шоколандия“. Малките са просто невероятни! Супер професионалисти са!
- Как ще прекарате коледните и новогодишни празници?
- Момчетата ще ходят на вила. При нас обикновено в тези дни сме на работа, а ако не – искаме да си починем. Гледам да се наслаждавам всеки миг с момчетата, те си порастват и така трябва да е. Ален ще навърши 14 през февруари, Диман е на 16 и догодина става на 17, вече се пазарим за автомобили да кара курсовете. Аз му казвам засега да се съсредоточи върху пътуването с градския паспорт. Той вече е по-висок от мен.
- Да се върнем към театъра, може ли да помогнете и с акъл на държавата?
- С „Артвент“ присъстваме на пазара и определено имаме с какво да подобрим начина на работа на държавната структура. Но гледам, че в министерството крайно се пазят от такива хора като нас. Ние винаги сме готови да помогнем. Те много добре знаят, че не толерираме част от нещата, които правят, но може да се обърнат към хора като Атанас Боев и Ваня Симонска да им дадат съвети, ноу-хау, но не можем да седим в така окупирана част, в която никой не трябва да влиза. Ние нямаме и желание дори. Българският бюджет, даден от данъкоплатеца за култура, да бъде наистина за култура. В момента не е точно така и всички го знаем.
- Това са някакви стари унаследени структури и в културата много ясно си личи сякаш.
- Много трудно имаме достъп до държавни театри да наемем сцена, за да представим спектакъл. Ние сме лошите, незнайно защо обаче. Това не е окей. А държавната структура може да подпомогне частната, както и частната – държавната. Хубаво е да помислим как се подпомага културата на България. Ние също присъстваме в културата и то не скромно.
- А не получавате субсидии.
- Не става въпрос да получаваме, а да спре, където има порочна практика. По този начин тази система стои заключена. Държавата прави метеж по театрите, за да бъде угодна злоупотребата!
Георги П. Димитров
