- Г-жо Дариева, седмицата мина през призмата на консултациите при президента Румен Радев, преди да се извъртят мандатите. Слушайки техните заявки, какво четете между редовете?
- И преди процедурата при президента беше ясно, че в това Народно събрание не може да се намери нова формула за управление, но консултациите го потвърдиха. След края им държавният глава заяви, че ще връчи първия проучвателен мандат в началото на следващата година, но предварително е ясно, че нито първият, нито следващите два ще бъдат реализирани. Т.е. задават се избори. Това е причината всички да се вълнуват от изборните правила. Макар и неформално предизборната кампания вече е в ход.
- Кои от партиите в Народното събрание са най-готови за избори?
- Тривиалният отговор е, че най-подготвени за вот са партиите, които разполагат със структури, с твърд електорат и с активен вътрешнопартиен живот. Такива партии са готови за избори по всяко време. Извън статичните обяснения обаче е важна мобилизацията на електоратите. Тя зависи от това дали те са разочаровани или са очаровани от действията и политиките на лидерите си. Има и още един индикатор, който е полезен в оценката на електоралното здраве на отделните формации. Това са обществените преценки дали нараства, намалява или остава без промяна политическото влияние на всяка партия. Става дума за общи нагласи и възприятия както от страна на собствените, така и на чуждите избиратели. Според този индикатор БСП и ИТН отчетливо са в низходящ тренд.
След оставката на кабинета и неблагополучията около бюджета при ГЕРБ също се наблюдава ерозия, макар че в електорален план те запазват водещата си позиция. Връщаме се към старата закономерност в политиката - участието във властта отново има цена и тя се плаща от този, който я упражнява. ПП-ДБ, след като подкрепиха масовите протести, влизат в позитивен тренд и се доближават до ГЕРБ. Това изостря допълнително съперничеството между тях. В началото на декември мобилизацията при останалите опозиционни партии - „Възраждане“ и МЕЧ, бе по-ниска, но след събитията през седмицата има потенциал това да се промени.
- Кой е този фактор, който ще има най-много влияние?
- Факторът, който ще има най-голямо значение, е избирателната активност. Ако събудената гражданска енергия, която виждаме на площадите, се трансформира във вот и активността се повиши, то партиите с твърди ядра, каквито са ГЕРБ и „ДПС-Ново начало“, биха загубили. Един от най-важните позитивни ефекти на високата избирателна активност е, че намалява тежестта на контролирания и купения вот. Когато говорим за готовност за избори, трябва да отчитаме и дигиталния обрат, който наблюдаваме в правенето на политика. От пандемията насам, когато прекият контакт с избирателите беше ограничен, партиите опознаха силата на виртуалната кампания и все повече се стремят да набират допълнителна скорост в мрежите. Важен е въпросът коя от партиите е по-подготвена за тази онлайн политика в социалните мрежи, в подкастите. Вече не броим само хората на площадите или на предизборните срещи, а също така и броя на лайковете. Спецификата на новата среда за печелене на избиратели е, че тя е хибридна. Големият проблем на политиците е, че си правят профили, които поддържат кампанийно и после активността им рязко затихва. В контекста на тази дигитална политика партиите, които работят по-активно с младите - новия електорален ресурс, който излезе на площадите - са по-малките формации. Голяма част от тях са насочили медийната си политика в мрежите и така по-лесно стигат до новите избиратели.
- Кога очаквате да е вотът - март или април? Има ли толкова голямо значение 1-2 седмици?
- Графикът е от съществено значение. Очаквам вотът да бъде в края на март - 22 или 29 март. Ясна е позицията на президента, че януари и февруари не са подходящи месеци. В началото на април навлизаме в празничен период. На 5 април е Цветница.
Православният Великден е на 12 април. Почивните дни за великденските празници са от 10 до 13 април – т.е. от Велики петък до Велики понеделник. От 4 до 13 април е и пролетната ваканция на учениците, с която голяма част от трудово активните хора се съобразяват, когато планират отпуски, пътувания. Ако изборите се насрочат за началото на април, има реален риск по-малко хора да отидат до урните. Знаем, че тези хора най-често са избиратели на първите две политически формации. Знаейки техния профил, можем да очакваме, че ако се определи дата в началото на април, това ще се отрази най-неблагоприятно на електоралния резултат именно на първите две формации. Не бива да забравяме, че преди вота е нужен един месец за предизборна кампания.
Затова смятам, че вотът ще бъде изтеглен преди празниците, за да не съвпаднат те с кампанията.
- На консултациите формациите се интересуваха повече от това дали държавният глава Румен Радев ще се яви със свой проект. Кои са възможните партньори на Радев в едно бъдещо Народно събрание?
- Неяснотата за развоя на политическата ситуация през следващата година затруднява решението на перманентната задача в политиката – тази за партньорството.
Очакванията бяха да има групиране преди президентските избори през 2026 г., когато се търсят обичайно партньори за втория тур. Оставката на правителството обаче катализира процеса и увеличи риска на електоралното поле да излезе нов играч, който да размести картината. Въпросът за партньорствата е ключов и заради силната фрагментация, поради която постигането на еднопартийно управленско мнозинство изглежда невъзможно. Това не е български феномен. Не само у нас, но и по света управляват и ще управляват коалиции. Не бива да забравяме обаче, че смисълът на политиката е „за какво“, а не толкова „с кого“. Отговорът на първия въпрос обаче може да даде отговор и на следващия. Ако Радев реши да участва на предстоящите избори, е важно какви приоритети във вътрешно- и във външнополитически план ще защитава. От това ще зависи и кои от партиите могат да бъдат негови потенциални партньори. Ако се позиционира в евроскептичната ниша, той може да намери партньори сред формации като „Величие“, МЕЧ, „Възраждане“.
Коалиции обаче се правят с онези, които са на парламентарния терен, т.е. с прескочилите бариерата от 4%. Евентуална поява на проект на Радев с такава насоченост би привлякла избиратели именно от тези формации. Това поставя под въпрос влизането на част от тях в НС. Подобна заплаха от загуба на електорат при обявяване на президентски проект е най-сериозна за БСП. Относно ГЕРБ и ПП-ДБ показателен е начинът, по който протекоха консултациите с техните представители. Срещата между Радев и Деница Сачева от ГЕРБ приличаше ту на разходка из минно поле, ту на боксова среща. На консултациите с ПП-ДБ президентът показа подкрепа за исканията им - пълно машинно гласуване, сваляне на охраната от НСО на Делян Пеевски и т.н.
Заради демонстрираните от Радев позиции по външнополитически теми обаче сближаване с ПП-ДБ ще предизвика възмущение сред твърдите антируски избиратели на коалицията. Това би довело до загуба на електорат, което е сериозен възпиращ фактор пред евентуално сближаване - не само преди изборите, но и след тях.
- Как гледате на тезата, че отново ще влезем в една спирала на избори?
- От перспективата на днешния ден това е вероятна хипотеза. Дали ще се реализира или не, зависи от много фактори, които няма как да бъдат предвидени отсега, но съществува подобен риск. Основните причини са невъзможните партньорства, острата конфронтация и пълното отсъствие на диалог между политическите формации.
Отсъствието на коалиционна култура и политическа етика също са фактори, които имат влияние в тази посока. В последните години формализирането на коалиционните отношения в официални и детайлно разписани споразумения неколкократно „обръщаше колата“, преди още тя да е стъпила на пътя. Проблемът е, че у нас се наложи като печеливш стилът на конфронтация. Характерното за него е отсъствието на диалог. Коалиционната култура тепърва трябва да се развива, но това е много трудно заради тоталната липса на доверие между партиите. Въпросът за невъзможните партньорства обуславя високия риск България да влезе не толкова в спирала от избори, колкото в период на хронична политическа нестабилност.
- Колко реални са опасенията за хаос след 1 януари заради липсата на редовен кабинет?
- Не бих възприела определението за хаос. По-скоро очаквам да има висока динамика. Наслагването на различни събития - от влизането ни в еврозоната, през връчването на мандатите, избора на служебен премиер и състав на служебно правителство, протестите, които очаквам да продължат - всичко това ще даде разнопосочни отражения върху обществените нагласи. Очаквам те да еволюират и да се променят с появата на всеки нов сюжет. По-всяка вероятност ще продължим в този ритъм на динамика и неустойчивост. Предизвикателствата са много. Искам да припомня обаче, че у нас действа принципът за непрекъснатост при осъществяване на държавната власт. До избора на служебен кабинет правителството в оставка продължава да работи. След промените в конституцията НС също ще продължи да работи до избора на нов състав. Доколкото държавата не остава без парламент, то служебното правителство е по-ограничено и има институционален буфер, който намалява хаоса.
- Колко по-различен парламент може да очакваме след един нов вот?
- Без да са ясни участниците в предизборната надпревара - има ли нови политически субекти - колко са и какви са - очакванията отново са за фрагментиран парламент, както и за сближаване на позициите между първите две формации. Ако не се реализират надеждите за по-висока избирателна активност, ще имаме повод да говорим за дефлация в политиката. Тенденцията на постоянен спад в активността води до ерозия на легитимността на НС, но и до спад в цената на депутатския мандат. В началото на 90-те цената на един депутатски мандат беше близо 23 000 гласа. На вота през октомври 2024 г. тази цена девалвира до 9332 гласа. Драматичен спад. Надеждите са, че на следващи избори ще има ръст в желаещите да гласуват, който се очаква да бъде между 400 000 и 500 000 души. Политизацията на обществото и на младите също предполага по-динамично развитие на електоралните процеси.
- Имаше нови протести, но вече не за бюджета, а за изборните правила. Това недоволство може ли да излъчи собствени лидери?
- Бюджетът бе само повод и частична причина за негодуванието. Същинската причина бе липсата на обществена легитимност на управлението. Всяка власт има нужда обществото не само да й гласува, но и да й признае правото да управлява. Протестът започна като демонстрация „срещу“, но еволюира и започна да поставя искания „за“. В случая за изборните правила. На този етап, младите на площада нямат ясна идея кое е тяхното политическо представителство, но е въпрос на време да го припознаят. Представителите на т.нар. поколение Z относително малко се влияят и се интересуват от авторитети. Те не вярват в политиците, но вярват, че мълчанието не е нормално.
Освен младите на площада протестът събра и хора с различни електорални симпатии. Това се явява ограничение пред излъчването на единно лидерство. Протестът е многолик и затова се ориентира към различно лидерство. Дали тази енергия ще се разпилее в много посоки или младите на площада ще припознаят свой лидер и ще успеят да увлекат и останалите в една посока, предстои да видим в следващите месеци.
Това е тя:
Магистър по социология от СУ „Св. Климент Охридски“
Социолог с над 20-годишен опит в електоралните и маркетинговите проучвания
Управител и основател на агенция НАСОКА
Тихомира Михайлова
