О т 2021 г. досега са проведени осем национални вота, девети чука на вратата, а покрай тях в 19 населени места е имало и частични местни избори. Тази спирала от непрекъснати вотове коства на хазната над 1,106 млрд. лева или 565,48 млн. евро. Това показва анализ на „Телеграф“ сред постановленията на Министерски съвет (МС), с които се отпускат средствата за провеждането на едни или други избори. Аритметиката направихме с помощта на Google Pinpoint. Информацията е публикувана в системата за правна информация на правителството и са обнародвани в „Държавен вестник“.
Сред проучваните документи са решенията и обществените поръчки на Централната избирателна комисия (ЦИК), която е основният орган в държавата по организацията на вота. В тази си дейност обаче комисията се подпомага от кабинета, областните и общинските администрации, както и редица други ведомства – от външно министерство, през вътрешното до просветното. Първото отговаря за секционните избирателни комисии (СИК) в чужбина, второто – за охраната на вота, а третото – да предостави помещения за секциите в страната. По традиция те се намират в сградите на училищата.
Сметките
Изборите, проведени от 2021 г. до края на 2025-та, са стрували близо 950 млн. лева. За предстоящия парламентарен вот, който е насрочен за 19 април, са отделени малко над 65,635 млн. евро. Тази сума се равнява на близо 128 млн. лева. Така общият размер на разходите, които даваме за избори стигат малко над 1,078 млрд. лева или 565,48 млн. евро. Това обаче не са окончателните разчети. От думите на финансовия министър Георги Клисурски стана ясно, че средствата ще набъбнат с около 15 млн. евро, което представлява малко над 29,338 млн. лева. Така сметката удря над 1,106 млрд. лева.
За какво са тези допълнителни разходи? Причините са две – да се дадат пари за паравани в секциите и да се плати за изработката на хартиените бюлетини. Към момента не може да се каже колко ще излезе всяко от тези две пера. Но защо се налага средствата да се определят на по-късен етап, а не са заложени още сега в план-сметката за вота? Относно параваните проблемът се корени в спора дали те да са стандартизирани и кой да обяви обществената поръчка за тях – МС или ЦИК. Преди в секциите имаше т.нар. тъмни стаички. С поправки в изборните правила през 2023 година обаче тези „тъмни стаички“ бяха премахнати и заменени с паравани. Разликата между тях е размерите. Вторите трябва да са по-малки на височина, да се виждат краката на избирателите и т.н. При провеждане на избори, общините са тези, които осигуряват помощните материали – от химикалки, ножици и линии до самите паравани. Така много местни администрации, за да не купуват нови паравани, преправиха старите „тъмни стаички“ като ги подкъсиха. Това обаче доведе до ситуация, в която в секциите из страната се ползваха различни паравани.
Унифициране
Това накара ЦИК да се опита да ги унифицира и на последните два вота, включително и за този на 19 април, прие специално решение как трябва да изглеждат. ЦИК се надяваше МС да обяви обществена поръчка за доставката на параваните за всички близо 12 000 секции. Служебният премиер Андрей Гюров обеща кабинетът да направи всичко възможно по казуса. Няколко дни по-късно обаче зам.-шефът на ЦИК Росица Матева обяви, че са получили писмо от МС. В него властта им отговаря, че правителството не може да пусне поръчка за параваните, защото осигуряването им е задължение на общините. Това предизвика леко напрежение между двете институции. В резултат МС увери, че са готови да осигурят парите, но все пак ЦИК трябва да публикува поръчката за този артикул.
Що се отнася за хартиените бюлетини, по закон те се печатат от БНБ, но преди това трябва да са ясни няколко неща – колко ще са избирателите и колко точно ще са секциите, особено тези зад граница. За това е все още рано.
Ако обаче върнем лентата още назад и добавим изборите от 2016 година насам, парите скачат до над 1,289 млрд. лева. От 2016 до 2019 г. включително е имало общо 4 национални вота, но разходите за тях са били значително по-скромни – общо 183,180 млн. лева. Така например за парламентарните избори през пролетта на 2017 г. са изхарчени само 29,900 млн. лева. За изборите за Европейски парламент през май 2019 г. сумата е малко над 32,400 млн. лева. Местните избори през есента на същата година струват около 74 млн. лева. Това обаче е разбираемо от факта, че вотът за кметове и общински съвет е малко по-сложен, изисква повече ресурс. Гласува се и с повече бюлетини – между 2 и 4, което оправдава и по-големите разходи. Другото, което оказва влияние, е броят на членовете на различните комисии, на които трябва да се плати възнаграждение. Редовите секции в страната са близо 12 000. Освен тях на национални избори, независимо дали за НС, ЕП или президент, има и районни избирателни комисии (РИК). Именно пред тях секциите отчитат резултатите от гласуването. Те са 31 на брой, а съставите им варират между 13 и 17 човека. Това прави между 400 и 527 души. За местни избори обаче няма РИК, но се формират общински избиратели комисии (ОИК). Те на свой ред са 265, което е 8 пъти повече, а в съставите им влизат от 5 до 9 човека. Това означава между 1300 и 2300 души. Покрай тях обаче има сътрудници и технически помощници.
Разчети
Данните показват едно устойчиво покачване на разходите за избори от 2021 г. насам. Първата причина за това е, че именно от 2021 г. започва масовото гласуване с машини. Така за вота за НС през април 2021 г. ЦИК доставя 9600 устройства, за което плаща над 43,193 млн. лева. Няколко месеца по-късно, когато през юли се провежда нов парламентарен вот, ЦИК купува още 1637 машини. Сумата за тях е над 10,707 млн. лева. Годината е доста натоварена откъм вотове, защото през ноември 2021-та се провеждат избори 2 в 1 – за НС и за президент. Тогава ЦИК купува още 1600 машини срещу 10,185 млн. лева. Чертата показва, че само за придобиването на устройствата държавата плаща малко над 64,091 млн. лева. Покрай това обаче има и текущи разходи. Всяка година ЦИК дава 1,3 млн. лева за наем на склада, където се съхраняват всички 12 837 машини за гласуване. Разбира се парите за това се отпускат от МС. Комисията на няколко пъти направи опит да намери друго място – държавен имот, където да се пазят машините, за да не се плаща наем. Ходеха на множество огледи, но без резултат. Оказа се, че сградите, които им се предоставят от различни ведомства или областната управа в София или не са подходящи, или са прекален малки, или имат нужда от основен ремонт. Така този въпрос е замразен, а държавата продължава да дава пари за частен склад. Отделно от това ЦИК плаща на друга фирма, която да складира и зарежда батериите за машините. Договорът за тях се подновява през 2 години и по това перо се отделят по над 194 000 лева.
Тенденция
Наблюдава се и тенденцията план-сметката за изборите да се изменя поне един или два пъти, след като е била гласувана от МС, както и кабинетът да приема постановления за допълнителни разходи за ЦИК. Така за изборите за НС през октомври 2024 г. комисията е получила 18,500 млн. лева отгоре. Няколко месеца по-рано - през юли 2024 г., когато е вотът за ЕП, към сметката на ЦИК отиват 23,500 млн. лева допълнително. Същото се случва и на местните избори през октомври 2023 година, а сумата е 37 млн. лева. За какво са парите? В документите е разписано, че средствата са за подсигуряване на машинното гласуване, на хартията за устройствата, за хартиените бюлетини и др. Държавата официално притежава самите машини, но не и софтуера, който се използва. Именно затова за всеки вид избори той се модифицира. ЦИК обявява обществени поръчки, които включват проверка на устройствата, тяхната диагностика, инсталиране на операционната система и софтуера, програмирането им, в това число и вкарването на имената на всички кандидати за народни представители по райони, окомплектоването и транспорта до секциите. За да се гарантира прозрачност, за всеки вид избори се извършва удостоверяването на машините, прави се доверено изграждане, а партиите имат право да получат изходни код. По време на тази процедура се генерира и т.нар хеш код, който се състои от 64 знака. Той се поставя върху всяка една разписка от машината, а избирателят може да я сравни. Не случайно няколко години наред ЦИК в свои доклади препоръчва на НС да измени Изборния кодекс, така че държавата да си изработи свой софтуер. Туй като това е обемна дейност, министерството на електронното управление набира доброволци, които да проверяват на извадков принцип правилно ли е инсталиран софтуера на машините. Хартията за разписките от машините е отговорност на БНБ. Те печатат и обикновените бюлетини. Доставянето на устройствата за гласуване в секциите зад граница е в ръцете на външно министерство.
Повишение
С годините държавата започва да отделя и повече пари за възнаграждения на членовете на изборните комисии. За предстоящия вот за общините са предназначени 35 млн. евро, което се равнява на малко над 68,450 млн. лева. Около 53,582 млн. лева от тези средства са именно за парите за секциите. Това представлява скок с над 12,865 млн. лева в сравнение с изборите за НС през октомври 2024 г. Тогава към общинските администрации са потеглили около 55 млн. лева, а над 40,717 млн. лева от тях са отишли за членовете на секциите. На изборите за ЕП през юли 2024 г. тази сума е около 38 млн. лева. Основанията за това може да са няколко – скокът на цените на стоките и услугите, нивото на инфлацията, покачването на покупателната способност на българина, въвеждането на еврото, както и желанието на държавата да привлече повече подготвени хора да стават членове на СИК.
Така сега един шеф на РИК, в зависимост от големината на района - с над или под 400 секции в него, ще взима между 1470 и 1350 евро. За вота през октомври 2024 г. сумата бе 1175, 97 евро. Това показва увеличение до 294 евро. Заместник-шеф на РИК ще се разписва на суми между 1397 евро и 1284 евро. На предходните избори тази пари са били 1073,71 евро. Тук ръстът е до 323 евро. Редовият член на РИК ще прибира между 1397 евро и 1284 евро, което е увеличение с до 355 евро. Естествено покачване има и за секциите. Председател на СИК ще разполага с 185 евро, вместо досегашните 140,61 евро. Скокът е 45 евро. Неговият заместник ще се радва на 170 евро, а не на 130,38 евро. Това е близо 40 евро по-високо възнаграждение. Обикновеният член в СИК има право на 156 евро, докато през 2024 г сумата е 119,64 евро. При него сумата набъбва с около 36 евро. Към тези суми има и „бонуси“. Всеки член, който е присъствал при приемането на документацията и подреждането на стаята има право на 15 евро. Същата сума ще вземат и онези членове, които предават протоколите в РИК. А за протокол без грешки – още 15 евро.
Промени
Последните промени в Изборния кодекс (ИК), който НС одобри засягат две важни неща, които са ключови относно организацията на вота. Депутатите отложиха район „Чужбина“ за януари 2028 г. Заради вакуума между указа на президента Илияна Йотова за определяне на границите на районите и окончателното приемането на поправките, на район „Чужбина“ бяха отделени 4 мандата. Това обаче се оказа за кратко време – само 7 дни, защото след като ИК бе обнародван в „Държавен вестник“, ЦИК редактира решението си за мандатите. Какво означава това на практика? Българите зад граница ще продължават да гласуват само за партия или коалиция, но няма да имат право да отбелязват преференция за конкретен кандидат от листа. Именно затова и самите бюлетини за чужбина са по-тесни.
Другото изменение е въвеждането на таван до 20 броя секции извън посолства и консулства в страните извън Европейския съюз. Това засяга предимно страни като Турция, Великобритания, САЩ и Канада, където има големи български общности и се откриват секции не само в сградите на дипломатическите ни мисии, но и извън тях. За целта е нужно нашенците да подадат поне 40 заявление за даденото място. С лимита от 20 секции ще трябва да се прецени къде точно да се намират секциите. Към момента ЦИК е обявила само местата за т.нар. автоматични секции в чужбина. Те са 372. Окончателният брой на секциите зад граница ще стане ясен до 28 март. Именно затова засега в САЩ са обявени секции в посолството ни във Вашингтон и консулствата ни в Лос Анджелис, Ню Йорк, Чикаго. Същото е и за Турция - посолството в Анкара и консулствата ни в Бурса, Истанбул и Одрин. За Великобритания места са две – Лондон и Единбург. По-малкият брой секции в тези страни би намалил малко разходите не само на ЦИК, но и на външно министерство.
МВнР има задължението да достави до секциите зад граница машините за гласуване, което обикновено става чрез дипломатическа поща. За по-близките дестинации това се изпълнява със собствен транспорт, но за далечните се използва самолетно карго. Отделно от това в състава на всяка секция извън България трябва да има един представител на държавата. Обикновено от страната се командироват чиновници от различни администрации.
Равносметката е следата - за 10 години сме провели шест вота за НС, два за ЕП, два за общински съветници и кметове, както и два вота 2 в 1.
АБОНИРАЙТЕ СЕ ЗА КАНАЛА НИ В YOUTUBE
Тихомира Михайлова
