- Г-н Николов, какви бяха основните предизвикателства и проблеми за потребителите през тази година?
- Безспорно годината премина под шапката на темата за еврото. Лично аз нямам спомен някоя тема да е предизвиквала такива големи вълнения след парното преди 13 години, сега смяната на валутата създаде такива големи притеснения. Тя може да бъде разгледана от доста аспекти. Аз съм запознат с опита на много други държави, които са приели еврото преди нас, като говорим най-вече за страните от нашата група, Източна Европа или Словения и Хърватия, Словакия, Литва, Латвия и Естония. Те минаха по този път и навсякъде преминаването към еврото стана успешно. Навсякъде обаче имаше някакви тревоги и страхове, но те са били преодолени успешно. Най-добрият пример е Естония, която влиза с 37% доверие в еврото, а сега на последния Евробарометър, или 10 години по-късно, показва, че вече е над 80%.
- Какви са основните притеснения около еврото?
- Едно от тях е нормални тревоги около смяната на валутата. Това създава дискомфорт на всички хора и е разбираемо. Аз обаче все още не разбирам дебата за спекулата. Доктор съм по икономика и не съм виждал някъде в учебниците да има академично описание на спекулата. Търсил съм да видя такова в законодателството как се определя. Всички говорят за спекула, но не мога да намеря рационалното в този разговор. Защото говорим за нещо, което дори няма дефиниция как да бъде разрешено. Всеки би казал, че спекулата е защото цените растат необосновано. Това е факт, вижда се от всички, когато пазаруваме, въпросът е защо?Защото едни лоши търговци използват момента, че ще сменим валутата, за да вдигнат цените, или ситуацията разкрива непазарните образувания и неконкурентните пазари в нашата икономика. Аз лично смятам, че е второто. От тази гледна точка аз смятам, че въвеждането на еврото ще ни даде възможност да си разкрием олигополите, картелите и онези непазарни структури, търговци с доминиращо или господстващо положение, които всъщност могат да си позволят подобни практики. А дали поводът ще им е еврото или нещо друго, няма никакво значение. Те винаги ще си намерят повод да манипулират цените в своя полза. Дано успея с това обяснение да изясня този проблем. Защото и в момента всички говорят за спекула, а никой не говори това, което прави възможно подобно поведение. А именно това трябва да е нашият фокус. Друго, което искам да добавя, е, че държавата е основен спекулант и играе роля.
- Как държавата играе ролята на спекулант?
- За да го подкрепя това твърдение, ще дам пример. В проучването, което публикувахме преди няколко дни за еднократните опаковки за храни. Резултатите от него са, че държавата чрез наредба, която има за цел да ограничи продажбата на пластмасови опаковки, защото са вредни и опасни за природата, всъщност ги насърчава, като задължава търговците да печелят повече. Причината е, че търговецът купува опаковката на 2, 3 или 4 ст. И държавата с наредба го задължава да я продавате на потребителите за 30 ст. В същото време отново от търговеца се очаква да предлага алтернативи. Но реално няма мотивация това да се случи, защото има гарантирана печалба. И защо се случва това, защото наредбата не е написана с цел намаляване на потреблението на пластмаси, а да плащат потребителите повече за храната. По същия начин са и таксите за електрическо оборудване. В един момент рециклиращите фирми решиха да вдигнат таксите. А точно тогава ние правихме кампанията за колективно купуване на климатици и тогава вносителите казаха, че вдигат цените със 100 лева заради новата такса. Зная, че е сезирана Комисията за защита на конкуренцията по темата и очаквам действия от нейна страна, защото това е класически картел. Там има три организации, които едновременно вдигнаха цените си в пъти. Това са примери за растящите цени. Проблемът не е толкова в търговците, колкото в непазарните механизми, които влияят върху цените. Вдигането на таксите за паркиране в синя и зелена зона също е част от инфлацията. Всичко, което се регулира от държавата.
- Има ли други причини за увеличението на цените?
- Бюджетът също. Ние се славехме в цяла Европа като най-дисциплинираните страни след 1997 година и сега последните 3-4 години се радваме на 3% дефицит. Но нали съветваме потребителите да не теглят бързи кредити за екскурзии, за нов телефон, за прищявки, защото след това ще трябва да плащат. А държавата го прави всеки ден пред очите ни, като тегли заеми, и то не за да построи тунел или хубав път, а за да раздаде на чиновниците още заплати и бонуси. Няма капка разум в това и е проинфлационен фактор. Защото наливат пари в стопанството, а срещу това не се увеличават стоките, които се предлагат, и това води до инфлация. Това е друга причина за поскъпването на живота.
- Има ли добра информационна кампания за еврото?
- Мога само да кажа, че обществото е различно от държавата, което е добре. Защото имаше толкова много усилия, които пишеха, обясняваха и разясняваха и ако разчитахме само на кампанията на държавата, тежко ни. Не за друго, а защото нашата държава така и не може да се научи да говори на разбираем език с хората. Ако влезете в сайта за еврото, ще намерите много информация, но винаги преобладава онзи чиновнически език, който отблъсква хората или най-малкото е трудно разбираем. Това е толкова наслояван с години проблем - и да искат не могат да го променят за ден. Това трябва да се посочва като проблем, защото се вижда, че когато има някакви национално отговорни задачи, държавата не умее да разговаря с гражданите си разбираемо, така че те в крайна сметка да разберат въпроса и да го подкрепят. Надявам се, че усилията на обществото все пак ще доведат до успешен преход. Защото всеки, който има нужда от информация, ще може да я намери извън държавата.
- Какви проучвания правихте през тази година и какъв е ефектът от тях?
- Искам да кажа, че ние правим много по-малко проучвания, отколкото нашите колеги в коя да е западноевропейска държава. Ако вземем Белгия, която е близка по брой население. Това, което правим веднъж на два или три месеца, те го правят веднъж на две седмици. Причината е ограничената подкрепа от страна на потребителите. В Европа има два модела, а именно държави, където това се подкрепя от бюджетите им, и други, където хората са осъзнали, че имат нужда от това нещо и съответно заплащат членски внос или абонамент и по тази начин работата върви. Казвам го, защото ако имахме ресурсите да го направим през седмица да има има такова изследване, ние щяхме да помогнем за преодоляване на много от пазарните дефекти или различия, които в крайна сметка ощетяват потребителите. И всъщност нашите изследвания са много малко на брой, за съжаление. Аз твърдя, че те носят много стойност, най-малкото защото винаги публикуваме марките. Например кое сирене е с палма и така нататък. Затова ще спомена само последното, което е от преди няколко дни. А то е за опаковките за еднократна употреба и установихме, че за 3 години, откакто плащаме такса за всяка опаковка, нищо не се е променило. Посетихме 25 търговски обекта, само в 3 имаше предоставена алтернатива, само 5 имаха информационна табела и тя е с непълна информация, въпреки че са длъжни. Всъщност имаме наредба, която обаче не предвижда никакви санкции, в същото време задължават търговците да ги таксуват на висока цена и реално те така ги стимулират, защото търговецът печели от тази опаковка. В противен случай би я предоставял безплатно, но наредбата го задължава и това е перфектно алиби да взима пари, вместо да ограничава употребата им. Това са абсурди, на които се натъкваме, каква политика водим срещу опаковките за храна, направо ме хваща страх, че имаме атомна централа. Не мога да си представя как се управляват други сектори.
- Кога ще можем да си купуваме храна в собствен съд?
- Има европейски регламент, който вече е в сила, но има краен срок, в който ще бъде абсолютно задължително. Всъщност вече трябва го прилагаме. Идеята е да се стимулира продажбата на храни в съдове за многократна употреба. Дали ще си донеса кутия от вкъщи или търговецът ще я напълни, или да се въведе някаква депозитна система, например да предоставят съдове срещу депозит и при връщането му да се възстановява. Това е развито в много държави, докато при нас всички казват, че агенцията по храните не разрешава този подход, защото европейското законодателство не позволявало по хигиенни съображения. Това е класически пример, при който навсякъде има примери в други държави, а тук БАБХ чете европейското законодателство по свой си начин и казва, че това не е разрешено. И накрая виновен в това положение е лошата Европа.
- Имате и кампании за колективно пазаруване на климатици. Колко души се включиха?
- Кампанията приключи, като в нея се включиха 1500 души. Това се случи в условия на много силна конкуренция с безплатните климатици, давани от общините. Ние уговаряме търговска отстъпка, но го правим за най-качествените модели, които първо ние тествахме и тогава изискахме от търговците оферти само за тях. Те са с високо качество и ефективност. Ние сме доволни от мащаба и съм казвал и друг път, че това го третираме по-скоро като подготовка за следващи такива инициативи, най-вече ако тръгне свободният пазар на електроенергия, ще направим подобни кампании за колективно превключване или смяна на доставчика. Това, което Западна Европа го правят повече от 10 години, надявам се тук да го повторим този опит. Това наистина е полезно за потребителя, защото може да си спести много пари. Защото нали знаете, че като тръгне свободният пазар и се появят 30 търговци и започнат да звънят, като нищо ще подпишете договор, който след време може да е неизгоден. Това е очаквано, но ние предупреждаваме още отсега както контролните органи, които проверяват договорите, така и потребителите да отсяват. Като вземем оферти за цени на едро от по-добрите доставчици и да помогнем на хората да вземат по-правилно решение, а не пред вратата да подписват договор от някой обикалящ доставчик.
- Може ли обаче да кажете каква е била договорената отстъпка за колективното купуване на климатици и да посочите пример?
- Отстъпката беше около 10%. Участваха 6 модела, като най-голямата за един от уредите беше 330 лева. Но не мога да кажа точните числа. Това е нормална и реална търговска отстъпка. Защото когато говорим за Черния петък, се въртят намаления с 80-90%, което е трик и не е възможно. Реалните отстъпки са в порядъка на 10-20%. Имаше интерес към кампанията и от доставчици на такава техника, но ние бяхме поставили едно изискване за национален обхват. Обадиха се много регионални търговци, които покриваха да кажем само две или три области и ние ги разочаровахме, че не могат да участват.
- Какви са ви плановете за следващата година?
- Първите три месеца ще доминира темата за еврото и ще бъдем концентрирани в него. След това нещата се успокояват, стават рутинни и хората свикват. Очаквам и че следващата година ръстът на инфлацията ще е значително по-малък, отколкото за тази година. На по-късен етап ще се съсредоточим по други теми и приоритети, например финансовата култура, образование и най-вече тези прословути бързи кредити. Ние смятаме, че хората най-много страдат от финансовите инструменти, които използват и унищожават цели животи, защото изпадат в свръхзадлъжнялост. Той или мигрира, или отива в сивия сектор. А Законът за личния фалит няма да помогне на тези хора, защото процедурата за обявяване на несъстоятелност е толкова скъпа, че няма как да е полезна.
ТОВА Е ТОЙ:
- Доктор е по икономика от УНСС
- Магистър по политология и стопанско управление от СУ „Св. Климент Охридски“ и университета „Еразмус“ в Ротердам
- Изпълнителен директор на Българската национална асоциация „Активни потребители“ от 1999 г.
Елена Иванова
