Н евзрачен Леонардо Ди Каприо, или по-скоро ролята му в „Битка след битка“. Мудната лента не буди любопитство. Човек може спокойно да разговаря по телефона или със съсед през балкона, докато гледа. Изненадан съм, че във финалните надписи не са изброили и зрителите, удържали да изгледат докрай. От Леонардо се очаква определен сексапил и усещане за мечта, от които не са останали почти нищо.
„Каквото дойде“ е мъдър, според американските стандарти, филм, в който бълбука етническото и интелектуално чувството за хумор на Уди Алън. Главният герой може да мине за негов брат близнак, но е само говорящата уста на режисьора. Филмът е напълно и безпрекословно разпознаваем като стил, и това е стила, който единствено подхожда на Алън. Политическата коректност е довела сценария дотам, че един от героите, фаворизиран като "отровно" хетеросексуален, се оказва гей и дори евреин, в името на любовта. Или ... на касовия успех.
Присъствах на премиерата на българския филм "Почивката 2", още от плакатите разбрах, че този филм не е за мен.
„Обирът на звънчетата“ може да достави някаква предколедна радост, макар да не е „Сам вкъщи“.
Пуканки, повече пуканки, както... не би казал Гьоте.
