- Доц. Минчев, в контекста на взривилия се у нас дрон, къде България е най-уязвима в момента – институциите, критичната инфраструктура, комуникациите или хората?
- Уязвими са и критичната инфраструктура, и хората, защото този тип дронови системи са малки и трябват доста скъпи средства за пасивно наблюдение, които не могат да се слагат навсякъде. И това е един от големите проблеми – че този тип решения не могат да бъдат лесно засечени и уловени. Макар че, ако се постави мобилна система, би могло да се получи. Но представяте ли си по цялата граница на България да се следи с такива мобилни системи? Абсурд. Това ще струва доста скъпо. Неслучайно Израел например инвестира огромни средства в системата „Железен купол“. Но ние такова нещо няма как да направим.
- А може ли да говорим вече за нов тип заплаха, след като и на нас ни се случи да навлезе дрон във въздушното ни пространство?
- За нов тип реална заплаха за България – категорично да. Досега такова нещо не се беше случвало. Добре, че този дрон не е имал злонамерени цели, защото, ако беше със съответните боеприпаси, можеше и да взриви газопровода.
- Колко е трудно да се установи кой стои зад един дрон, ако той е без опознавателни знаци?
- Това вече зависи от типа дрон, защото има дронови системи, които са с ограничен периметър на управление, и така може да стане ясно кой го управлява. В случая ставаше дума за украински дрон, който е или примамка, или управлява рояк от дронове. Големият проблем ще дойде за България, ако дойде рояк от дронове, защото ние нито можем да го засечем рано, нито да го детектираме навреме, нито има с какво да го свалим. Такъв вид системи трябва да купим час по-скоро от някой, който ги има, за да говорим за възможност за охрана поне на акваторията на Черно море, защото очевидно конфликтът там няма да спре поне в близките две години за съжаление. Говорим за конфликта около Украйна и Русия.
- Какво може да провокира по-бърз финал на този конфликт?
- Само политическо решение, военно решение няма в случая. Или пък ако се отвори ядрена война на друго място – говорим за Близкия изток. Там ситуацията винаги е непредвидима от вече 70 и повече години заради непризнаването на едната половина от една обща територия. Така или иначе в Близкия изток по-скоро битката е за овладяване на петролния път през Ормузкия проток и всъщност едва ли там ще има ядрена война. Но се чуват настроения, че Русия нямало да чака и щяла да ползва тактически ядрени взривове, което вече ще постави системата за сигурност в една много натегната ситуация. Няма защита срещу това, а замърсяването ще бъде голямо. Да се надяваме, че разумът ще надделее, но чисто технически за момента ситуацията е такава, че никой в района тук, на Черно море, не може да сваля дронови системи достатъчно ефективно, камо ли да ги засича рано. Просто защото няма такова оборудване. Ще трябва да качим такова на мобилни катери и да следим цялата акватория, което ще струва доста пари.
- От порядъка на няколко милиарда или още повече?
- Не, за нашите възможности ще струва доста. По принцип едва ли ще струва повече от половин милиард. България обаче и в момента е в дефицит, така че не може да го прави. С една радарна станция няма как да го засечем. Този дрон е пластмасов и много трудно ще се детектира, освен ако не ползваме такава система с изкуствен интелект на много нива, която като цяло не е много скъпа – около 150 милиона евро за малък обсег на действие.
- Какво конкретно ни е необходимо, за да си защитим стратегическите инфраструктурни обекти?
- Проблемът е следният. Войната си тече и ни трябва бързо решение, а не коментари по темата. Такова нещо, както казвам, може директно да внесем от Израел като технологична възможност. От Щатите също. Въпросът е, че това трябва да стане с решение за изключителна ситуация. Иначе, ако минем по реда за обществените поръчки, никога няма как да стане в обозримо време. На нас ни трябват за утре тия работи. По механизма SAFE сме заявили искания за такива системи, само че те, докато дойдат, може да имаме много по-сериозни проблеми. Тоест трябва да се търси друг вид политическо решение за ситуацията, и то бързо решение. Слушах военния министър, който каза, че ние правим всичко възможно, ама то не може да стане бързо. Ами да, затова има парламент и правителство – да намерят решение бързо. Иначе, ако го намерят след три години, ще се молим само от сутрин до вечер да не ни се случва.
- Когато се появи рояк от дронове, има ли технология, която да различава кои са опасни и кои не?
- Ще стане ясно, като гръмне. Едната група дронови системи е много елитна и скъпа и при тях може нещо да се улови с нужното оборудване, защото те са най-вече разузнавателни. По отношение обаче на евтините решения принципът е прост – всичко, което засечеш, че нарушава твоята граница, просто го сваляш.
- Имаме ли капацитет да произвеждаме дронове и антидронови системи?
- В България даже има една международна асоциация, обаче тя не получава нужната подкрепа на държавно ниво, за да вкара технологични решения. Заводът „Терем“ произвежда дронове, но те се разработват специално с Украйна. Те са ударни дронове, нискобюджетни. Ние може да произвеждаме и изнасяме. Обаче да сваляш дронове не е толкова евтино. Това са малки обекти, които се движат бързо, трудно се засичат със сигурност и, както казват, могат да нанесат поражения. Неслучайно украинците успяват доста успешно да удрят в Русия. Значи отговорът на вашия въпрос е такъв – ако стигнем технологично ниво, по-високо от това, което Русия има във военната област, тогава ще можем да произведем ефективна антидронова система. Това няма да е просто заради инвестициите. Едва ли имаме тези възможности.
- Може ли да кажем, че вече сме в епоха, в която ИИ може да бъде използван като оръжие?
- Категорично да. Новите дронови системи лесно могат да бъдат използвани със самопланиране и целеполагане в ограничен периметър. Все още с участие на човешкия фактор става тази работа просто защото все още ИИ не е толкова съвършен. Но съвременната война и тази на бъдещето все по-автономна ще става. Не става дума само за въздушни дронови системи. Става дума и за умни ракети, и за умни самолети, и за такива системи, които се движат по земята, по въздуха, по водата... Имаме много дронове, които играят в акваторията и на Черно море... Изкуственият интелект все повече ще става проблем, но същевременно и решение. Защото пък, ако имате нужните технологични решения, те много лесно ще откриват дроновете, както споделих, че има вече такива модерни станции. И ще може да ги неутрализира. Но това трябва да стане бързо, иначе просто си коментираме, а пък хората живеят в страх. Тези, които са там на място, няма как по друг начин да се отнесат към ситуацията. Очертава се голям проблем със сигурността на бъдещето, защото ще се окаже така, че всяка сграда трябва да бъде с модерна смарт система за защита от такъв вид нападения. Говорим за такива с много хора – жилищни, административни... Трябва да се търсят решения. Сега има такива решения с микровълни и лазери, само че те са още доста скъпи. Ние трябва да намерим решение, което работи, да бъде мобилно и да е приемливо за нашите възможности като държава. Но да го намерим бързо, а не само да говорим по темата с брифинги.
- Как би изглеждала една сериозна кибератака срещу България?
- Най-голямата кибератака, която може да възникне и да я усетим, е през телекомите и банковата система. Защото постоянно ползваме достъп до интернет през мобилни устройства, а пък банковата система е свързана с електронните разплащания. Нещо в този курсив наистина ще го усетят всички. Сега да говорим как ще ни засегнат информационните портали – това хората много няма да ги притесни. Но ако засегнат мобилни устройства или различни банкови авоари, наистина ще бъде проблем от страна на гражданите. А пък хакерите лесно могат да го направят. България обаче не е такава цел. Тук няма такива стратегически интереси.
- Колко бързо може да се разбере, че атаката не е технически проблем, а някакво враждебно действие?
- Това зависи от типа атака. Имаше един филм „Умирай трудно 4“ за тотална разпродажба и кибератаки. Не става веднага тази работа. Особено ако е режисирана с помощта на елементи на изкуствен интелект, на практика ще трябва много време. Поне няколко часа, защото в киберпространството говорим за минути обикновено, а пък при часове нещата са зле по отношение на сигурността на тази инфраструктура. Защото тя наистина, така да кажем, става много уязвима във времето. Съвременните вируси биват засичани за части от милисекундата. И това означава, че ако не го направим навреме, после вече е само „изключваме системи“. Иначе най-големият проблем, който е друг и е далече от ситуацията, за която говоря, е свързан с дезинформацията. И сега се опитаха да регулират Изборния кодекс по тази тема, но колко е успешно, ще стане явно. Да доживеем.
- Кога една дезинформационна кампания се превръща в хибридна атака?
- Когато е засегната политическата част на нещата. Примерно един ТикТок няма регулации и съответно помним случая с Румъния. Една нелоша кампания и, както казвам, въздействие върху обществото. Само че аз си мисля, че ние в момента имаме по-други проблеми за съжаление. Чисто военни и свързаните с тях граждани, които например живеят по акваторията на Черно море, ще имат проблем.
Другият проблем за региона е какво ще стане с нивото на река Дунав. Защото, ако още падне, ще трябва да спрем АЕЦ-а. Тогава вече ще видим една реална проблематика, свързана с липсата на електричество. Което за нас ще бъде достатъчно. Апокалипсис.
- Приемате ли анализите, че е възможно Русия да нанесе удари и по други страни?
- Русия да удари нас е абсурд. Дори и с новите инфраструктури просто ние не представляваме такъв вид заплаха. По-скоро би могла да удари страни, които са в сивата зона. Примерно една Молдова и Приднестровието, защото това ще генерира, да кажем, една възможност за стратегическо превъзходство. А Русия няма интерес да напада държави-членки на НАТО по друга причина. Имаме една Полша, да кажем, това само ще генерира чисто военни разходи и загуби. А на практика къде удрят всички стратези? На слабите места, не по силните. А за България може да въздейства хибридно, например на изборите за някой определен кандидат.
- Колко лесно може AI да бъде използван за създаване на фалшиви видеа, гласове и изявления?
- О-о-о, това вече толкова реалистично става, че единственото, което ни пази, е, че високото качество ясно ни навежда на мисълта, че нещата не са истински. Все още се усеща, защото става прекалено изчистен образът. Това да направим близък до реалността AI образ не е проста задача. Дефектите в един дигитален модел все още трудно се управляват от съвременния изкуствен интелект и това го прави все още достатъчно слаб в този аспект. Тъй като той все още няма модел за самооценка. Във времето ще видим как ще се развият нещата. Това, както казват, е въпрос на инвестиции от страна на големите. Ако те решат, че ще им трябва прекалено реалистично изображение с дефекти, ще го създадат.
- Кое е по-трудно да бъде защитено – компютърната система или човешкият мозък?
- Като гледам новите младежи, съм склонен да отговоря, че тях трудно може да ги опазим, тъй като те нямат защитни механизми по рождение. По начина, по който, да кажем, нашето поколение възприема света. Иначе компютърните системи може да си представим как да ги защитим. Те трябва да бъдат добре стопанисвани. Но у нас има само политики, а реални внедрявания в електронното управление на държавно ниво няма. Но пък хората не ползват чак толкова електронни услуги. По отношение обаче на човешкия мозък може да препратя и към инцидента в Пловдив. Четох за страховити групи в Телеграм, които са го стимулирали. Това показва, че човешкият индивид и неговото съзнание все по-трудно могат да бъдат опазени в дигиталната ера. Защото те там, като остават без надзор, си търсят приключения и тези приключения могат да променят начина им на мислене. Може и за добро, ама в случая примерът не е за добро. А по отношение на дигиталните манипулации човекът трудно може да бъде опазен. Имаше едно изследване, че фалшивите новини се разпространяват десет пъти по-бързо от истинските, така че понякога хората искат да живеят в една псевдореалност, която повече им харесва. И тук стават вече проблемите.
- Ако трябва да посочите само една заплаха, за която България да се подготви още сега, коя ще бъде тя?
- Енергийната сигурност е нещото, което ще усетим много силно до края на годината покрай проблемите в Иран, покрай липсата на достатъчно доставки за Европа. Другото са тези климатични промени, които могат да доведат до принудително спиране на енергийните мощности. Поради това да останем и на тъмно.
- Какво може да ни се случи, ако не направим нищо през следващите 3 години?
- Нас едва ли в момента ще ни вкарат в коалиция на войната въпреки всички коментари, които текат поради политическата ситуация в света. Просто предстоят смени. Ще има избор, както в Щатите, така и в Европа, и стабилността е крехка. Рискуваме да изостанем като общество от съвременните тенденции. Защото примерно една Япония, един Китай може да ги видим не просто като високотехнологични, но и като сигурни държави. И това е ролята на политиците – да развиват обществото и да му гарантират сигурността. Рискуваме какво? Да се върнем още по-назад в миналото. Да вървим в посока феодализъм. А именно по групи и по райони да се гарантира сигурността, а пък на държавно ниво просто този момент да се делегира.
- Има ли шанс да спрат войните?
- Наскоро ми попадна една статия, съвсем сериозно научно изследване, което беше страховито. То казва, че в предстоящите 160 години светът, за да живее добре, трябва да намалее до 4 милиарда. А сега сме 8 и нещо – 9 милиарда. Тоест войните няма да спрат поради това, че така нареченият златен милиард, макар и увеличен в бъдещето до 4 милиарда, ще се нуждае от ресурси. А те няма да стигнат. Най-доброто предстои, както се казва.
ТОВА Е ТОЙ:
- Ръководител на секция „Информационни технологии в сигурността“ към Института по информационни и комуникационни технологии на БАН
- Директор на Съвместния център за обучение, симулации и анализ
- Експерт в сферата на компютърните науки, математическите приложения, сигурността и киберсигурността
- Специализира в областите: изкуствен интелект, кибернетика, роботика, управление на сектора за сигурност и планиране в отбрана и управление при кризи
Людмил Христов
