- Г-н Рашев, в началото на отоплителния сезон софиянци са притеснени за топлината в домовете си. Какво е истинското финансово положение на „Топлофикация София“?
- „Топлофикация София“ живее на вересия: към септември 2026 г. дължи над 1,28 млрд. евро на БЕХ и „Булгаргаз“, а загубата за 2025 г. е около 426 млн. лв. Продължаването на доставките не означава финансово здраве - държавната енергетика носи тежестта на неплащането. Това не може да продължава повече.
- София се тресе от проблеми с топлопреносната мрежа. Каква е причината за тежките аварии в района на ТЕЦ „Изток“, оставили хиляди семейства без топла вода и отопление след началото на отоплителния сезон?
- По обяснението на дружеството амортизираната мрежа се пука на нови места след отстраняването на предишните пробиви; към това се добавят проточени ремонти. Това е резултат от натрупано техническо изоставане, но конкретната вина за отделните аварии изисква независима проверка, а не политически оправдания. С две думи, мрежата на „Топлофикация София“ се разпада заради системно недобра поддръжка.
- Какви може да са решенията за оздравяването на „Топлофикация София“ - преструктуриране на дълга, повишаване на събираемостта, концесиониране, изграждане на когенериращи мощности в ТЦ „Земляне“ и ТЦ „Люлин“, нещо друго?
- Нужна е прозрачно договорена концесия с инвестиционни задължения, преструктуриране на дълга и оптимизация на мрежата – подмяна на най-аварийните участъци, ограничаване на течовете и по-добро управление. Когенерациите в „Земляне“ и „Люлин“ трябва да вървят заедно с инвестиции във ВЕИ за топлоснабдяване, включително геотермия и големи термопомпи. Газът не бива да остава единственото гориво. Почти всички европейски топлофикации разчитат много на отпадъци и биомаса, които заменят голяма част от газа. Само западен стратегически инвеститор може адекватно да реализира подобни планове.
- Каква трябва да е собствеността на „Топлофикация София“ - общинска, държавна, частна, смесена?
- Стратегическата мрежа може да остане публична, но оперативното управление трябва да се възложи конкурентно на способен оператор, който инвестира и носи договорна отговорност. Прехвърлянето от общината към държавата само сменя табелата – концесията има смисъл, ако прекрати политическото раздаване на постове и гарантира инвестиции, контрол и санкции за неизпълнение.
- Г-н Рашев, другият скандал на седмицата е наложената глоба на „Кауфланд“. Какви ще са последиците за обикновения български потребител от този ход?
- Не смятам, че потребителят ще бъде директно засегнат от санкциите срещу „Кауфланд“. По-скоро ми се вижда държавата да загуби вероятните дела и накрая сметката да бъде платена от данъкоплатеца. Ако държавата обаче докаже вината на веригата, то ще се окаже, че съответните агенции най-сетне са си свършили работата. Това би било страхотна новина. Нито „Кауфланд“, нито някоя от другите големи вериги ще се откажат лесно от инвестициите си в България. Вложили са твърде много.
- Какви са основните предимства от пазаруването в големи вериги?
- Силата на търговските вериги е в съчетанието на достъпни цени, постоянни доставки, контрол на качеството и удобство за милиони потребители. „Кауфланд“, „Лидл“, „Билла“, „Фантастико“ и „Метро“ имат различни формати, но общо икономическо предимство – мащабът позволява разходите, а оттам и цените за всяка продадена стока да бъдат по-ниски.
Имат ли и веригите „кирливи ризи“? Убеден съм, че имат – та кой няма… Трябва ли регулаторът да си върши работата? Безспорно… Трябва ли да плащат глоби, ако наистина има доказателства за нелоялна конкуренция и натиск върху доставчици? Разбира се, че трябва…
Не е лошо обаче да си дадем ясна сметка срещу какво тръгва да се „бори“ държавата, когато де факто обявява „война на веригите“. Най-важните ползи от техния модел на работа, които не бива да пренебрегват с лека ръка, са:
По-ниски разходи - по-ниски цени. Големите поръчки, преките отношения с производители и разпределянето на разходите върху огромен оборот намаляват себестойността на търговията. Бруталната конкуренция между веригите – от първо лице знам, че дори и сестринските „Кауфланд“ и „Лидл“ водят люта битка за всеки клиент – превръща тази ефективност в промоции и достъпни предложения. Това не означава най-ниска цена на всеки артикул във всеки момент, а устойчив капацитет да се предлага изгодна потребителска кошница. Тълпите в магазините го доказват буквално всеки ден.
Логистика, която работи безотказно 24/7. Зад пълните рафтове стоят складове, температурни зони, информационни системи и планирани маршрути. Централизираните доставки спестяват транспорт, време и загуби. Веригите са отлично смазани логистични машини.
- Какви са другите плюсове?
- Допълнителен контрол за безопасност на храните. Веригите могат да си позволят да инвестират милиони евро всяка година за лабораторни анализи, одити на доставчици и проверки за пестициди, микробиологични рискове и други замърсители. Тази допълнителна защита в много случаи функционира по-добре от държавния контрол, за съжаление.
Свежест и проследимост от доставката до рафта. Безопасността зависи и от правилното съхранение. Непрекъснатата хладилна верига, проверките при приемане и наблюдението на сроковете ограничават риска от разваляне. Данните за партидите позволяват конкретна стока да бъде проследена и изтеглена при проблем. Всяка верига разполага с подобна многостепенна система за контрол.
Избор за различни бюджети и потребности. Веригите съчетават основни храни, местни продукти, международни марки и специализирани предложения. Всяка верига добавя собствени пекарни, готова храна и сладкарско производство.
По-предвидим пазар за българските производители. Договорените количества, графиците и достъпът до множество магазини улесняват планирането на производство, персонал и инвестиции. Един партньор може да замени стотици отделни търговски отношения.
Износ през вече изградени международни канали. За българска фирма самостоятелното навлизане в чужбина е скъпо. Международните вериги предоставят логистика, пазарни контакти и познати на клиентите собствени марки. По данни на „Лидл“ през 2025 г. български компании са реализирали чрез мрежата му износ за 66,4 млн. евро в 28 държави.
- Какви са ползите за бюджета и за да не се изхвърлят храни?
- Магазините и складовете създават работни места с трудови договори, осигуровки и възможности за обучение. Продажбите и плащанията оставят документална следа. „Кауфланд“ е най-големият частен работодател в България и отчита за 20 г. над 1 млрд. евро данъци и такси. Организираното счетоводство и вътрешният контрол подпомагат законовото съответствие, макар да не гарантират липса на нарушения.
Нови потребителски навици и по-малко разхищение. Още през март 2023 г. „Лидл“ и „Кауфланд“ въведоха автомати за връщане на пластмасови бутилки и кенове срещу ековаучери – практическа подготовка за национална депозитна система, която някой ден може и да доживеем на национално ниво. Прогнозирането на търсенето, правилното съхранение, намаленията на продукти с наближаващ срок и даряването на годни храни помагат да се ограничат загубите от склада до дома. По-малко изхвърлена храна означава и по-малко пропилени вода, енергия и труд.
Достъпът до рафта на веригите изисква повече от добра реколта – проследим произход, документирана употреба на препарати, хигиена, контрол на остатъчните вещества и постоянно качество.
Това е той:
- Роден е в Ямбол
- Има бакалавърска и магистърска степен по „Управление на околната среда и ресурсите“ от Бранденбургския ТУ в Котбус (Германия)
- Учил също в СУ „Св. Климент Охридски“, Университета за природни науки и науки за живота във Виена и Централния университет на Венецуела в Каракас
- През 2012 г. е финалист в националния конкурс за млади бизнес лидери Next Generation
- През 2007 г. основава Denkstatt, която се превръща в най-успешната консултантска фирма за устойчивост в България
- През годините трупа богат опит в намиране на пресечната точка между икономика, общество и опазване на околната среда
- По време на ковид кризата успешно се хвърля в света на инвестициите и днес консултира договорен фонд „Експат Природни ресурси“
- Личната му кауза е да вкарва здрав разум и рационален оптимизъм в публичния диалог, които да променят средата и начина на управление на България
- Създател на платформата MindYourFuture.org
