В тишината на ателието, където времето сякаш е спряло, една жена стои пред грънчарското колело. Нейните ръце, покрити с фин прах от изсъхнала глина, не просто оформят съдове – те вдъхват душа на земята.
Това е Евгения Георгиева, троянска керамичка, чийто творчески път е доказателство за това как един традиционен занаят може да надрасне битовото си предназначение и да се превърне в дълбока духовна философия. Нейното изкуство днес не е просто наследство от миналото, а жив мост между вековните традиции на една от най-значимите керамични школи в света и съвременните художествени измерения.
Изкуството
Троянската керамична школа отдавна е завоювала своето световно признание. Тя носи в себе си паметта на поколения майстори, уловили багрите на българската земя – топлите земни тонове, характерната троянска шарка и вековната технология на изпичане. За Евгения обаче тази традиция не е граница, а знание. Нейната силна страна се крие именно в това, че тя има за своя здрава основа традиционния занаят, но намира сили и смелост да го надрасне.
Пътят на истинския творец често започва в защитената черупка на чиракуването и усвояването на техниката. Родена в Троян, тя не произлиза от потекло на керамици. Като дете проявява повече влечение към спорта, но през 1975 г. от чисто любопитство се записва в преобразеното керамично училище в града (тогава СХУПИ, днес НУПИ). Там бързо разбира, че интересът към керамиката изисква сериозен поглед. С дълбока благодарност тя си спомня за своите учители – Цветан Панчовски по рисуване, Мишо Михайлов и Елена Понева по керамика, чиито майсторски пръсти помни и до днес. Евгения прекарва години в усърден труд, изучавайки тайните на глината и влизайки в дълбок диалог с материала.
Моделиер
Професионалната ѝ реализация започва през 80-те години като моделиер в керамичния завод „Изкуство“ в Троян. Със собствени разработки тя участва във всички колективни изложби по онова време, създавайки преградни решетки, саксии и шамотни форми за хотели, ресторанти и паркове.
След едно изключително плодотворно десетилетие обаче житейските обстоятелства отвеждат Евгения в изцяло различна посока – в сферата на търговията. Близо тридесет години тя живее в „бягство“ от голямата си страст. Но истинският талант не може да бъде заглушен завинаги. Озарението и преоткриването на призванието идват в един от най-трудните периоди за съвременния свят – пандемията от COVID-19. Сред изолацията, душевната травма и общия човешки страх Евгения намира спасение и утеха, завръщайки се към корените си и своята най-голяма любов – глината. Тя доказва, че когато е най-трудно, усещането за красота надделява и дава неподозирани сили.
Първи в нейния възроден талант повярва епископ Сионий, тогавашен игумен на Троянския манастир, който ѝ поръчва първите ръчно изработени глинени съдове за обителта. Тази среща с духовното средище бележи нов етап в развитието ѝ. През май 2024 г. Евгения събира смелост да участва в общата изложба конкурс „Троянски майстор“, където триумфира с първа награда. Само година по-късно завръщането ѝ в света на изкуството става окончателно и безапелационно с първата ѝ самостоятелна изложба „Завръщане“ в Националното изложение на занаятите и изкуствата в село Орешак. Залата се оказва тясна за стотиците приятели и ценители, останали смаяни от видяното.
Глаголицата
Изкуството на Евгения Георгиева е самобитно и култово. То ни връща във времената преди откриването на грънчарското колело, когато формите са се изграждали изцяло с голи ръце и са се приглаждали с речно камъче. Нейните десетки ръчно изработени делви, стомни, амфори и ритони носят духа на древните времена и първичната красота.
Авторката не преследва перфектната симетрия или комерсиалната изящност на формата. Вместо това тя търси синтез между свободната форма и праисторическата ни азбука. Орнаментите върху съдовете ѝ са триизмерно изображение на глаголицата, превърната от графичен знак в пластичен обем. Тя въвежда древните букви като свещен код за памет, морал и национална идентичност, правейки всеки съд медиум на историческата ни памет. Към всяка творба Евгения подхожда като към реликва. Експонатите сякаш разговарят помежду си – усещането е за библейска сцена, в която творецът вдъхва живот на парчето кал.
Световно
За кратко време след творческото си възраждане Евгения Георгиева получава поредица от признания, включително покана за тримесечна обмяна на опит в Китай. Последната ѝ мащабна изложба „Знак от ръка“ в арт галерия „Мостове“ в Ловеч през януари 2026 г. пожъна огромен успех, доказвайки, че името ѝ вече стои авторитетно до колоси на българското изкуство като живописеца Петър Мичев (Педро от Плевен) и скулптора Цветомир Асенов.
Известният скулптор Александър Пройнов – Апер, отбелязва: „В творбите на Евгения можем да открием не само букви и форми, но и изображения на риби, траки, Първото и Второто българско царство... Нейното творчество е уникално и обогатява културата ни“. Кметът на Троян Донка Михайлова също споделя вълнението си: „Завръщането на Евгения ме докосна със своята дълбока философия и любов към изкуството. Видях една нова и талантлива авторка, която истински вълнува“.
Днес Евгения Георгиева продължава да твори ежедневно, често облечена в традиционна национална носия до своите глинени „рожби“. „Аз създавам, не руша, и това ме прави щастлива и свободна. Когато държа глината в ръцете си, се потапям в магията на сътворяването“, споделя тя с усмивка. Нейните уникални съдове вече имат своя нов, вечен живот, красейки стотици домове и музеи, включително Бачковския манастир. Тя доказва, че красотата и откровеността са най-успешният начин за духовно оцеляване.
Ирена Данаилова
