- Г-н Панчев, може ли да се каже към момента, че българската държава откъм финанси и икономика е леко болна?
- Да, можем да го приемем със сигурност. Моята теза е, че тя е болна от няколко години. Но просто това се криеше. Бюджет 2026, който беше приет неотдавна, е първият честен бюджет от 4-5 години. Той показва реалното състояние на страната. Да, страната е болна, както и вие казвате. Дефицитът от 5,7 процента е много голям. Далече сме от границата. А би трябвало да имаме балансиран бюджет, без дефицит. Това е следствие на политика през последните години, когато реалните проблеми бяха крити. За да може да изглеждаме, че изпълняваме критериите за влизане в еврозоната.
- Налице са три големи проблема. За дефицита вече стана дума. Имаме текуща процедура от страна на Еврокомисията. Но в същото време се отчита доста висока инфлация на годишна база. Расте и задлъжнялостта на държавата. Тези три компонента реално очертават финансовото здраве на страната. Как могат да бъдат отрегулирани, за да се стигне до лечение?
- Да вземем дефицита. Той може да бъде съкратен, намален. Има много високи разходи в публичните финанси, които могат да бъдат намалени. Изисква се политическа воля, желание от страна на Министерството на финансите. Необходими са болезнени и политически непопулярни съкращение. За да се стигне до балансиран бюджет. Оттам това ще се отрази и на проблема с дълга. Между другото той все още не е толкова висок. Имаме записан таван на дълга до края на годината. Но то и голяма част от дефицита все още не е реализиран. От последните изявления на вицепремиера и финансов министър Гълъб Донев става ясно, че имаме неизпълнение, забавяне на изпълнението на приходите в бюджета от около половин милиард евро. Всичко това говори, че за покриване на дефицита ще са необходими заеми, с които той да бъде покрит. А още от следващата година трябва да се направят по-сериозни съкращения на разходите, оттам по-малък дефицит и по-малък дълг. Да докараме дефицита до три, а защо не и под три процента. Да вървим в средносрочен план към балансиран бюджет.
- Кой е по-голям проблем – бедността или управлението на публичните финанси?
- Бедността не е нещо ново. Лека-полека българинът, средният българин започна относително да забогатява. В този контекст по-голям проблем е инфлацията. През последните пет години тя е доста висока. Тя е особено висока предвид средните нива в еврозоната и то точно след обявяването, че се присъединяваме към нея. Стана така, че отчитаме почти двойно по-висока инфлация в сравнение с останалата част на еврозоната. Да добавим към това международното положение – войната в Персийския залив, която води до проинфлационни процеси. Те се случват не само у нас. Всичко това допълнително изстреля цените нагоре. И това засегна особено силно онази част от населението, която няма високи доходи. Така се получава, че много хора обедняха през последните пет години. Данните, които се представят за ръста на средните работни заплати, са изключително изкривени. Те не трябва да се гледат, важни са медианните заплати, те трябва да се следят, където ръстът е много по-скромен. И съотносим към ръста на цените. За съжаление много колеги икономисти продължават да гледат средната, а не медианната работна заплата. Ако наистина заплатите на всички българи растяха с 15-20 процента на година, нещата щяха да изглеждат по различен начин.
- Не сме ли свидетели на търговска алчност, наричат я и наглост, което допълнително помпа инфлацията?
- Има го със сигурност. Алчността винаги я е имало. Сега тя заради смяната на валутата придоби големи размери. Това се дължи и на липсата на конкуренция в много от пазарите. Например при продажбите на дребно. Нямаме достатъчно конкурентен пазар. Така се получава неблагоприятен ефект при цените. Алчността влиза в комбинацията от факторите, които влияят на цените. Не е достатъчно ефективна и работата на органите, които трябва да регулират пазара, конкурентността му. Катализатор на тези процеси стана и влизането ни в еврозоната.
- А не трябваше ли обикновеният българин сам да си наложи някакъв режим на икономии покрай влизането в еврозоната? Да си намали потреблението, за да повлияе на търговците, които вдигат цените. Случи се точно обратното – каквото и да говорим, имаме ръст на потреблението, народът се юрна на море в Гърция и Турция, а и не само там. Но в същото време имаме според статистиката около половин милион души, които едва свързват двата края. Борят се за физическото си оцеляване...
- Това, което се изпуска, е ръстът на кредита. Става дума за банкови кредити, за ръст и на бързите кредити. Така допълнително се захранва потреблението. Бюджетният дефицит идва и от повишението на доходите в публичния сектор. Да, потреблението расте, но то се захранва чрез заеми. Ако трендът се обърне – ще имаме свиване на потреблението. Имаме ръст на доходите, някакво забогатяване, но през последните години след ковид ръстът на потреблението се обуславя от ръста при кредитирането.
- Щом расте потреблението обаче, неминуемо се вдигат и постъпленията от ДДС в хазната. Излиза, че фискът има интерес от по-високите цени. Колкото са по-високи приходите в бюджета, толкова по-високи стават заплатите в публичния сектор. А и все още държавата плаща голяма част осигуровките на заетите в него. Къде е тук справедливостта?
- Въпросът е дали така не се получава една кръгова икономика. Голям бюджетен дефицит, парите отиват за заплати, хората вземат кредити, изхарчват ги, така захранват допълнително бюджета и така се получава една много странна циркулираща икономика. Която в никакъв случай не е здравословна. И ако нещо не сработи в този цикъл, ще имаме спад на приходите в бюджета. Но това също е нездравословно. Свидетели сме, че част от лихвите тръгнаха нагоре. Вероятно това ще поуспокои малко кредитирането. Възможно е да станем свидетели на постепенно намаляване на потреблението заради по-скъп кредит.
- Това, което най-много притеснява хората не само у нас, са цените на горивата. В различните държави се вземат различни мерки за компенсиране. Вашата оценка за мерките, които предприе властта в България? Най-бедните получават право на т.нар. инфлационен чек от 50 евро, предвижда се подкрепа за земеделските производители, както и намаляване на акциза върху пропан-бутана... В други страни например отидоха към намаление на ДДС върху горивата, както и въведоха по-ниски цени до определени количества. Вашето мнение какво е?
- Смятам, че трябва много да се внимава с подобни мерки в подкрепа на потреблението. Нормално е да има такива пазарни флуктуации, както е нормално да се остави икономиката да понесе част от удара. Ако натискаш непрекъснато надолу пазарните котировки, тези, които би трябвало да се съобразяват с пазарната цена, ще го направят в по-малка степен. Моето мнение е, че намесата на държавата трябва да е минимална. Разбира се, всичко зависи от конкретната ситуация. Особено в сегашния случай, когато скокът при котировките на суровия петрол не е чак толкова голям. Да не забравяме, че част от проблема идва не толкова от самия петрол, а че няма достатъчно рафинерии, които да го преработват. Няма и достатъчно запаси от горива. Държавата трябва да се намесва минимално. Много по-здравословно е, когато икономиката се съобразява с тези пазарни процеси.
- Г-н Панчев, предстоят ни президентски избори. Доколко президентската институция може да влияе на всекидневния живот на българина?
- Президентската институция може да влияе върху общата рамка на провежданата политика. Особено по време на политически кризи. Тогава тя се превръща в може би най-важната институция. Необходимо е да си върнем добрите стари правила, които бяха променени с ремонта на конституцията. Например с т.нар. домова книга, от която президентът може да номинира служебни премиери. Това беше глупост, напълно безсмислена и вредна. Президентската институция е ключова при кризисни ситуации. Свидетели сме на ескалираща военна ситуация по света. Президентът е главнокомандващ на въоръжените сили, ключова е неговата роля в това отношение. Вече не сме в мирните години, които преживя Европа след Втората световна война. Живеем в един много по-различен и несигурен свят. За малка страна като нас това е притеснително чисто геополитически. И тук ролята на президента е ключова. Затова е важно кой ще бъде избран.
- Има ли опасност от завой във външнополитическата ориентация на България?
- Моето мнение е, че по-скоро трябва да се притесняваме за вътрешните си проблеми. А не от смяна на посоката на външнополитическата ни ориентация. И НАТО си има своите вътрешни проблеми. Например как президентът Доналд Тръмп възприема организацията на пакта. Политиката на Европейския съюз през последните години е абсолютна катастрофа. Натам трябва да е насочено вниманието, ако искаме и можем да допринесем за решаването на тези проблеми.
- В заключение, проблем ли беше за страната ни, че влезе в еврозоната?
- Истината е, че когато влязохме, не изпълнявахме критериите нито за инфлация, нито за бюджетен дефицит. Така влязохме в еврозоната неподготвени. И сега усещаме част от ефектите на всичко това в днешни дни. Това беше голяма грешка, нарочно направена, а ефектите ги виждаме сега, ще ги усещаме и нататък във времето.
Това е той:
- Стоян Панчев е завършил Софийския университет и University of London
- Работил е в Institute of Economic Affairs, London, и Института за пазарна икономика, София
- Председател на Българско либертарианско общество
- Съосновател на Експертния клуб за икономика и политика (ЕКИП)
- Преподавател в Софийския университет „Св. Климент Охридски“
Пламен Енчев
