– Инж. Георгиев, кои са причините за това безпрецедентно ниско ниво на река Дунав, от което, изглежда, са доволни само археолозите и фотографите?
– Промяната на климата в Европа през последните 25-30 години се отрази изключително негативно на водосборната област на Дунав, която включва 10 държави. Валежната обстановка се измести на юг извън водосбора на реката. Ако снежната покривка в австрийските Алпи преди достигаше 5-6 метра, през последните години почти я няма, а тя захранва основно реката. Сега няма откъде да дойде вода. Падат моментни валежи в Германия, Австрия, Словакия, Унгария, Хърватия, Сърбия, които покачват кратковременно нивото с 2-3 метра, но след това водата се оттича. Засега няма валежна обстановка в Централна Европа, сушата е голяма, температурите са високи, така че положението по Дунав ще продължи минимум още един месец.
– Миналата седмица в България по поречието на реката паднаха краткотрайни проливни дъждове. Те оказват ли влияние?
– Валежите от Сърбия надолу на практика не оказват никакво влияние на нивото на реката. Колкото и пълноводни да са българските притоци Искър, Янтра, Русенски Лом, както и тези от румънска страна, всички вкарват малко водно количество. На момент то може да повдигне нивото на Дунав с 30-40 см, но когато валежите спрат, на третия ден водата се оттича. Така че валежната обстановка в България и Румъния не влияе на реката. Ако има проливни дъждове в Австрия и нивото там започне да се качва с метър-метър и половина-два, ако тези валежи продължат 3-4 дена, реката ще започне да се пълни и след около седмица това ще се отрази и в нашия участък.
– Смятаме Дунав за някаква даденост и при ситуация като сегашната разбираме колко зависими сме от реката. Спирано ли е преди корабоплаването?
– Да се върнем малко назад в годините. Искам да припомня, че преди войната в Югославия, когато американците взривиха мостовете около Нови Сад, трафикът по Дунав беше много интензивен в двете посоки. Имахме движение на големи конвои – с по пет-шест, даже и с по девет секции, превозваха се изключително много товари. Войната в Югославия блокира корабоплаването и голяма част от товарите се пренасочиха към автомобилния транспорт. Появиха се много тирове – български, румънски, турски, и до ден днешен те продължават да транспортират голямо количество от тези товари. Едва в последно време транспортът по реката започна да надига глава и да връща позициите си, но това ниско ниво не му даде шанс да продължи да се развива. Не можем да осигурим дълбочина 2,50 м под нулата на рейките.
– Това е условната кота нула, която постоянно се появява в справките. Какво всъщност означава тя?
– В българския участък хидрометеорологични станции има в Ново село, Видин, Лом, Оряхово, Свищов, Русе, Силистра, където са монтирани водомерни рейки за измерване нивото на реката. Всяка от тези рейки има условна кота нула спрямо морското ниво. Например за Русе тя е 11,99 м. На различните места тази кота нула, свързана мислено в посока към Черно море, става една наклонена линия. Това е т.нар. ниско корабоплавателно регулационно ниво (НКРН), възприето от Дунавската комисия. Всички крайдунавски страни са длъжни да осигуряват минимална дълбочина от 2,50 м под условната кота нула, за да могат корабите да се движат безаварийно. Сега при Русе нивото падна до около минус 120 см и няма как да осигурим такава дълбочина, каквито и драгажни дейности да се извършват.
– Щом драгирането не може да повлияе, кое тогава е правилното решение?
– Ако България и Румъния искат окончателно да намерят решение с ниското ниво, задължително трябва да изградят хидровъзли. Някъде към 60-те години Дунавската комисия възложи на всички крайдунавски държави да помислят за шлюзоване на цялата река. Всяка една от страните представи свои проекти, като се започне от Германия, Австрия, Словакия, Унгария, Югославия, България и Румъния. За разлика от България и Румъния, Югославия и Румъния направиха хидровъзлите „Железни врата 1“ и „Железни врата 2“ и си свършиха работата. Между България и Румъния бяха предвидени два хидровъзела: Никопол-Турну Мъгуреле и Силистра-Кълъраш. Ако навремето бяха изградени, сега нямаше да имаме това бедствено положение.
Тъкмо бях завършил образованието си и ме бяха назначили на работа в УППД, когато към края на 70-те Николае Чаушеску и Тодор Живков направиха първите копки за хидровъзела при Никопол-Турну Мъгуреле. Имаше съгласуван и одобрен проект, въобще бяха тръгнали строителните работи. Румъния изгради цяло селище, където се разположиха хиляди работници и техника. Имаше един безименен остров, който нашите съседи подравниха и затвориха, като направиха една напречна стена между него и румънския бряг. България закара един взвод на Строителни войски, един багер и един булдозер, симулира се някаква работа и тогава се появи идеята да строим АЕЦ „Белене“. И хидровъзелът Никопол-Турну Мъгуреле замря. Сега няма нито АЕЦ „Белене“, нито хидровъзел, а можеше да бъде изграден за 5-6 години. Щеше да има едно голямо езеро, което при ниски нива да е пълно и от Никопол нагоре за корабоплаването да няма проблеми. Предвидени бяха и две водноелектрически централи, две шлюзови камери, хидровъзелът щеше да бъде и транспортен мост между България и Румъния, но всичко си остана в миналото. Докараха съветско оборудване за АЕЦ „Белене“ и ние като речни специалисти започнахме да работим по регулирането на канала между остров Белене и българския бряг, който трябваше да обслужва с вода бъдещата централа. Но демокрацията промени решението за АЕЦ „Белене“ и парите се пренасочиха на друго място.
– Хидровъзел може и сега да се изгради.
– Като закъсаха сега атомните централи и се усетиха и румънци, и унгарци, а и българи, започна да се мисли за преграждане на реката под Козлодуй с хидровъзел. Това не може да стане без съгласуване с румънската страна. Ако искаме и занапред да си решим проблема и да не се повтаря сегашното положение, трябва да се създаде една смесена българо-румънска комисия от хидроинженери, която да реши къде да са тези съоръжения. Минимум на четири места могат да се построят хидровъзли – на по-ниска кота, като се съхранят островите, без да се заливат, и да се поддържа едно постоянно ниво. Това е решимо, но е въпрос, който трябва да разгледат политиците от двете държави. Каквото и да мислят, без изграждане на хидровъзли няма да стане.
– При централата „Черна вода“ в Румъния взривиха скала, потопиха шлепове, за да отклонят вода. Тези действия имат ли дълготраен ефект?
– Това беше много неправилно действие. Взривяването прави една дупка на място и не може реши проблема, а и не го реши в случая. Унгарци и румънци започнаха да потапят шлепове, за да отклонят водния поток, но не постигнаха резултат и в момента „Черна вода“ е напълно спряна.
– В кои страни по Дунав се разчита на ВЕЦ-ове?
– Водноелектрическата централа при „Железни врата 1“ е много важна за Румъния и Сърбия. Цяла Южна Румъния се осигурява оттам с електричество. Словакия също много добре си реши проблема. Имаше проектиран хидровъзел между Словакия и Унгария, но унгарците се отказаха в последния момент. И тогава словаците изтеглиха с около 50 км нагоре хидровъзела на тяхна територия, изградиха си го, в момента си получават евтин ток и нямат проблеми с дълбочините в техния участък. При ниски нива на Дунав езерата при хидровъзлите се запълват и не се изпускат. Какъвто воден поток като количество идва отгоре, хидровъзлите го пропускат, без да намаляват котата.
– А при АЕЦ „Козлодуй“ каква е ситуацията?
– Навремето успяха да продълбочат канала между остров Козлодуй и българския бряг, където преминаваше по-голямо водно количество. То беше свързано с една мощна помпена станция, която изпомпваше и продължава да изпомпва вода от Дунав, прехвърля я в каналите и я препраща към реакторите на атомната централа. Но и там нивото намаля драстично, въпреки че все още няма 100-процентова опасност. И при Козлодуй търсят решение как в бъдеще да подсигуряват по-голямо водно количество. Това може да стане чрез преграждане с хидровъзел, което трябва да се съгласува с румънската страна.
– За щетите за бизнеса какво може да се каже?
– Корабоплаването е блокирано, не се превозват никакви стоки по реката. Някои украински плавателни съдове се придвижват с минимални товари, но не е това, което трябва да бъде. За българското корабоплаване няма да говорим. Водещите наши речни корабоплавателни компании БРП и „Рубишипс“ буквално губят от тази ситуация поради невъзможност да транспортират товари по реката. Круизните кораби спряха. Тепърва ще се прави анализ за размера на щетите.
– Как се отразява ситуацията на рибните ресурси? Вие сте и страстен риболовец.
– Не само тази година, а и през последните 15 години нивото на реката е ниско. Високи води имаше последно през 2006 г. Тогава в Русе пристигна президентът Георги Първанов, водихме го тук по Дунав, бяха при мен в кабинета, дискутирахме продължително ситуацията, дадохме идея и тя бе възприеха. Свързаха се тогава с румънците и горе около Лом на две места взривиха дигите. Така се отклони голямо водно количество на румънска територия, където нямаше населени места. И нивото след втория ден започна да спада. Това беше последната висока вълна и оттогава насам нивото е ниско. А когато няма високи води, островите остават незалети и се ограничава възможността за размножаване и развъждане на рибата. Пролетно време, когато реката заливаше островите, в продължение на месец-два те бяха под вода. Рибата навлизаше в тях, хвърляше хайвера си и когато водата започваше да се оттегля, младите рибки навлизаха в Дунав. Една част от тях оставаха на островите в образуваните блата, но по-голямата част се насочваше към реката. И риба имаше. Сега няма условия за размножаване. В края на лятото съм хващал шарани, пълни с хайвер, който е трябвало да изхвърлят пролетта. Но като няма условия, рибата не хвърля хайвера си и той се капсулира в нея. При неизхвърлен хайвер няма как рибата да се размножава. Освен това през последните три-четири години при тези ниски води се появиха много водорасли. Рибата не може да намери място, където да се движи, събира се на дълбочините, но не ляга на дъното, а на метър-метър и половина над него. При температура на водата 28-29 градуса започва да измира. Наблюдавал съм хубави едри екземпляри мряна и амур – мъртви! При това ниско ниво, висока температура и водорасли няма кислород, рибата се задушава и умира. Появиха се и много корморани и пеликани, които унищожават по стотици килограми риба на ден. Това допълнително намалява рибните ресурси в Дунав.
– Ако се стигне до строеж на хидровъзел, еколозите няма ли да скочат? Есетровите риби няма да могат навлизат навътре в реката и да хвърлят хайвера си.
– Те и сега не влизат. При това ниско ниво те не навлизат в Дунав и си търсят други реки. Рибата усеща каква е ситуацията. По-рано есетрите стигаха чак до „Железни врата“. Единствено най-дребната есетрова риба – чигата, се задържа повече в Дунав.
– Хидровъзелът е скъпо съоръжение. Колко би могъл да струва?
– Стотици милиони, но смятам, че това е посоката. Един ден и други след мен ще разберат, че няма друго решение. В противен случай трябва да спрем транспорта по реката. Ще дойде време, бъдете сигурни в това, когато Румъния ще вземе решение, ще изгради хидровъзел под „Черна вода“ и ще си реши проблема. Ще повдигнат нивото до определена кота и ще имат целогодишно достатъчно водни количества, които да влизат в каналите и да захранват охлаждащите системи. Това ще го направят румънците. Ако изградят този хидровъзел, ще си осигурят и достатъчно количество вода за канала Черна вода-Констанца. Той постоянно ще бъде пълен и няма да има проблеми от морето до Черна вода.
Това е той:
- Роден е в с. Сребърна, Силистренско
- През 1977 г. е назначен за геодезист в Управлението за поддържане и проучване на река Дунав (УППД) в Русе
- От 1990 г. е директор на УППД, преобразувано през 2000 г. в Изпълнителна агенция „Проучване и поддържане на река Дунав“ (ИАППД)
- Ръководи Агенцията за проучване и поддържане на река Дунав до август 2014 г. с едно прекъсване от година и половина през 2012-2013 г.
АБОНИРАЙТЕ СЕ ЗА КАНАЛА НИ В YOUTUBE
Добавете „Телеграф“ сред предпочитаните си източници в Google
Жанета Йорданова
