- Здравейте господин Георгиевски, вие сте българин от Битоля, моля ви да ми разкажете защо не ви харесват там?
- Не ни харесват властите и институциите. Не мога да кажа, че не ни харесват хората, нормално живеем и излизаме, баш никакви проблеми нямаме. Докато с институциите става вече голям проблем.
- Защо?
- Когато човек, особено македонски българин, се изяви публично и започне да проявява своята история, култура, език, идентичност, тогава става проблем. Истината започва да излиза наяве и все повече хора я виждат. Разбират фалшификациите, които нашата държава прави спрямо историческата истина.
Люпчо Георгиевски в българския парламент
- Има ли много други като вас?
- Да, нормално е, че има. Получавам подкрепа отвсякъде – от Скопие, от Велес, от Кичево... Наши хора, българи. Но разберете, че публичното изявяване предизвиква страх, защото следва тормоз. На някои им заплашват бизнесите, други ги уволняват от работа. Мен ме уволниха преди една година, загубих работата си в местната ТЕЦ.
- А вашето семейство, притесняват ли се, страх ли ги е?
- Не ги е страх, но се притесняват - с всяка призовка, която получавам, ние изживяваме стрес. Имам трима синове, учат в България, за което съм много благодарен. Но ми е мъчно, че не мога да ги гледам как растат, че са далече.
- Това е много трудно.
- Да, трудно е, но това е животът, който сме си го избрали ние - сами сме си взели кръста и ще си го носим. И няма да се повлечем назад.
- Имате български паспорт, българско гражданство, но не се местите в България, не бягате?
- Няма за какво да бягам, тук съм се родил, тук живея и тук планирам да умра. Това си е нашата страна, трябва тук да живеем нормално.
- А кога започнаха проблемите ви?
- Веднага след откриването на клуба ни на името на Иван Михайлов, преди три-четири години.
Имахме за щастие голяма подкрепа от цялата българска държава, както и от всички политици, и от бизнесмени. И като се видя каква подкрепа придобиваме, се включиха алармите на службите в Северна Македония. А сдружението е регистрирано още през 2019 г.
Две години имахме дейности, работихме сред хората, нямахме проблеми. Но като видяха какво значение има клубът за българското общество, нещата се промениха. Защото отворихме темите за правата на българите в Северна Македония.
И за наша радост България ни чу и постави исканията ни пред европейските институции.
При външния министър Георг Георгиев
- Да, и сега има проблеми с това.
- Проблемът на Македония не е България, това са искания на народа, който живее тук. Ние тук си търсим правата. Писахме до всички институции в Северна Македония, те останаха глухи, игнорираха ни, искат да ни маргинализират.
И ние нормално, като българи, се обърнахме към страната майка - България. И се стигна до посредничеството на ЕС, подписа се договорът за добросъседство и нещата трябваше да тръгнат на добре, Македония да върви по пътя към Европа. Но тукашните политици не искат страната ни да върви напред, да бъде част от ЕС.
- Знаете, че заради това има нов проблем в Европейския съюз, че вашият премиер иска в доклада за напредъка на Северна Македония към Европа да се запише, че има изконна македонска идентичност и изконен македонски език. Българските евродепутати спряха този доклад и сега предстои в края на юни развръзката, да се види дали ще се поправи текстът.
- Да, знаем. Искам тук да подчертая – как този докладчик в Европарламента – Вайс, успя 30 пъти да се срещне с официалните лица тук, а нито веднъж не намери време и възможност да ни чуе и нас.
Не да говори с български политици, а дойде да говори с нас, с македонските българи, които живеем тук.
Да ни попита – как живеете, как работите, палят ви клубовете... За тях не означава нищо, че тук нас ни мачкат, палят ни клубовете, съдят ни, пребиват наши членове. Не сме имали нито една среща с господин Вайс.
- Надявате ли се, че ще се махнат тези абсурди от доклада?
- Всичко е в ръцете на европейската бюрокрация.
- Добре, от ваша гледна точка правилно ли са протестирали българските представители за тази вековна македонска идентичност? Или просто се заяждат?
- Не се заяждат. За мен заяждане е, че преди да излезе този доклад, официални лица в Северна Македония знаеха текста. И въпросът е откъде го знаеха.
Аз не знам в света някой да търси признание за идентичност. България например не е поискала от никого да признава българската идентичност. Българите в България и в Македония си я знаем нашата идентичност. А тези, които я търсят, проблемът е техен. Те сами се съмняват в тяхната идентичност.
- Разбрахме, че отново сте били викан на разпит по ново обвинение. Нека напомним каква присъда получихте миналия четвъртък по първото дело срещу вас.
- Основният съд в Битоля постанови едногодишна условна присъда с двугодишен изпитателен срок. Това означава, че в тези две години, ако говоря нещо, както сега с вас, то може да обиди някого. И да ме вкарат в затвора.
Аз не смея ето сега да говоря с вас - това е вербален деликт, термин от времето на Титова Югославия. Връщаме се в 1949 година, не сме в 21-ви век.
- За какво ви осъдиха?
- Нека ви прочета от присъдата. Във всички точки съм обвинен, че съм говорил на български език на различни публични събития през 2022 г.
Адашът му, бившият македонски премиер Георгиевски, се яви като свидетел по делото срещу Люпчо в Битоля
- Е на какъв език да говорите?
- Питам аз - в Македония и във Фейсбук да не би да е забранено да се пише на български? Аз така се чувствам. Макар че ми е малко развален българският, не съм учил специално.
- Напротив, много добре говорите и се разбираме идеално.
- Искам да попитам – забранено ли ми е като гражданин на Република Северна Македония да си пиша текстове на моя майчин език? Защото не е трудно да се разбере задкулисието на това обвинение – всяка точка започва с израза „на български език“.
- А с хората в Северна Македония по друг начин ли говорите?
- Ами ние си говорим на местен, битолски диалект.
- Всичко това е много тъжно, защото не може в 21-ви век да се случват такива неща. А сега, по новия случай, за какво бе разпитът в прокуратурата?
- Аз отидох сам, защото моят правен застъпник не можеше в този момент да присъства. Браних се с мълчание. Разбрах само, че съм обвинен в расизъм. Това ново обвинение е от 15 май тази година.
Повдигнато ми е от заместник-председателя на Народното събрание госпожа Весна Бендевска. За това, че сме презентирали в клуба ни заедно с наши приятели от България, от Кюстендил – сдружение „Зора“ и със сдружение „Интеракция“ от Охрид, фототипното издание на пиесата „Кървава сватба“ от Войдан Чернодрински (виж карето, б.р.).
- Кога бе презентацията?
- Преди няколко месеца.
- А не е ли затворен още клубът ви?
- Не, клубът си работи.
Регистрирахме ново сдружение, докато траят съдебните процеси, за да можем законно да функционираме (българският клуб на сдружение „Иван Михайлов“ в Битоля бе затворен, б.р.).
Като го заличиха и го подредиха в папки в стената на централните регистри, забравиха, че името на Иван Михайлов е записано в сърцата на македонските българи.
- Да, хората са важни.
- Ние можем да работим по всякакъв начин. Това е все едно историческото ВМРО да е поискало от султана одобрение да действа. Тогава организацията си е била в народа и са работели. И ние също така работим – с народа. И всичко да заличат, хората вече са пробудени.
Тримата му синове са най-голямото богатство
- Добре, какво расистко има във вас и в „Кървава сватба“?
- Расистко е според властите, че във фототипното издание има реплика, когато героинята Цвета е в сарая и говори със слугините, тя им казва - вие сте туркини. А те отговарят - не мори, сестро, ние сме българки.
А ние тук в училище го учехме – ние сме ристянки (християнки, б.р.). Думата българки бе премахната от по-късните издания в Македония. А мой добър приятел - Владо Треневски от Охрид, намери оригинално издание на пиесата, от 1901 г. И там си е, както го е написал авторът Иван Чернодрински. А не фалшифицираното издание от 1945 г. насам.
- Страх ли ви е, че ще имате нова присъда?
- Страх? Нормално е човек да го е страх, само лудият няма страх. Но да си страхливец е, ако не надделееш над страха. Нямаме страх.
- Този абсурд с името на Иван Михайлов, който се случва – наистина ли хората в Северна Македония вярват, че той е бил фашист и антисемит и подобни измислици?
- Ами стените на сградата на най-голямата партия ВМРО-ДПМНЕ, аз съм бил там, са наредени с портрети и картини с Иван Михайлов, исторически сюжети. В Скопие в музея има восъчна фигура на Ванче Михайлов. В Щип има специална стая в къщата му.
- И не им пречи, не ги махат.
- Там не пречат, никой не ги маха.
- Питам ви, защото на нас в България ни е обидно всичко това, ние много тачим Ванчето, за нас той е важна историческа фигура.
- За нас, северномакедонските българи, Ванчо Михайлов е като светец. Нямаме по-големи хора от Даме Груев, Гоце Делчев, Тодор Александров, Иван Михайлов. Всички те са апостоли на движението за нашата свобода.
- У нас, между хората, всички знаем, че сме един народ, едни хора сме. И никой не е настроен против вас и няма как да стане, защото във всяко българско семейство има поне по един предшественик от Македония. Гордеем се с вас и ви подкрепяме. Кураж!
- Кураж имаме. Ние произхождаме от народ, който векове наред с кръв е плащал своята идентичност. А ние с тези малки присъди... Хората са лежали по 12-15 години в затвора, че са ванчемихайловисти, и не са се уплашили, сега няма и нас да ни уплашат. Няма да спрат, няма да накарат да млъкна.
Това е той:
Люпчо Георгиевски е българин от Битоля
Съименник на бившия македонски премиер Любчо Георгиевски
Основател на местния български клуб „Иван Михайлов“
Осъден, защото говори на майчиния си език
С ново обвинение за расизъм
Женен, с трима синове
Михайлина Димитрова
