- Г-н Вълчев, кога очаквате да бъдат гласувани в пленарна зала предложенията за промени в Закона за предучилищното и училищното образование (ЗПУО) и кои от тях ще имат пряк ефект върху процесите от образованието още през предстоящата учебна година?

- Най-вероятно законът ще бъде гласуван през октомври или през ноември от Народното събрание (НС). Повечето промени предполагат да се разработят допълнителни неща – като учебни програми за езикова интеграция и за предмета „Добродетели и религии“. Заради това тези промени няма да влязат в сила веднага. Това, което ще се прилага незабавно от влизането в сила на закона, са неща като забраната за използването на мобилни устройства в училище, въвеждането на допълнителни предупредителни мерки и санкции за учениците, увеличаването на възможностите за ученици със специални образователни потребности (СОП) да участват в дейности по целодневна организация на учебния ден и за валидиране компетентности и осигуряването на транспорт до центровете за специална образователна подкрепа (ЦСОП), когато те са в друго населено място... Веднага ще влезе в сила и принципът педагогическата работа да не се контролира и оценява изцяло въз основа на документи. Това е много важен принцип. В момента много често работата на учителите се оценява не според това – колко са работили с децата, а дали са попълнили документа. Така сигналът, който се праща към цялата система, е, че едва ли не е по-важно да си попълнил документа, отколкото да си работил с децата. Всичко това възпроизвежда културата на формализъм за сметка на отговорността към резултатите. Получава се, че „формално погледнато, всичко е нормално, нормално погледнато, всичко е формално“, както беше казал Радой Ралин.

- Според вас и на базата на срещите и консултациите, в които участвате, кои от предложените промени задължително трябва да бъдат приети от НС?

- Много важни са предложенията за т.нар. езикова интеграция, или за разширяването на формите за езикова подкрепа. Това означава, че дете, което не знае български на входа на образователната система, независимо дали е от семейство, в което не се говори български, или идва от чужбина, да започне само с тази подготовка по езика. Преди да искаме да учи всичко останало, то трябва да умее на комуникативно ниво да разбира български език. Всички анализи показват, че това в момента е една от основните предпоставки за трупането на образователни дефицити, демотивация за учене и самоизключване от системата. Такъв механизъм има в много други страни. Също така е важно предложението ни, свързано с новия учебен предмет „Добродетели и религия“, който има за цел да усили възпитателната функция и да акцентира върху възпитанието в добродетели. Ние вярваме, че ако успеем да усилим възпитателната функция в часовете по всички предмети, нашите деца ще живеят в по-добро общество.

Важно е да се регламентира и статутът на базовите учители, които водят стажове на студентите по педагогика, както и да се усилят методическите функции на регионалните управления по образованието (РУО) чрез т.нар. учители – методисти. Трябва да се приеме и ежегодната оценка на труда на педагогическите специалисти, както и предложението за информационна система за оценка на качеството на програмите за повишаване на квалификацията, в която всеки обучаван да дава своята оценка. Важно е да имаме и единна политика за кариерно консултиране във всички училища и да създадем национален кариерен център. Споменах вече за увеличаването на възможностите за участие в повече дейности на децата със СОП, както и за системата от предупредителни мерки и санкции. В момента учителите се чувстват безпомощни да въдворят дисциплина в класната стая. От това страда правото на образование на всички деца. Няма достатъчно леки санкции, от една страна, а, от друга – налагането на всяка една е свързано с много писане, а след това те биват обжалвани. Това води до въздържане от страна на учителите да ги налагат. Трябва да стане ясно, че има много важни промени в закона и далеч не е само темата за предмета „Добродетели и религия“, по която се водеше целият публичен разговор в последните месеци.

- Има ли особена разлика дали новият предмет ще се казва „Добродетели и религии“, или „Религия и етика“?

- Програмите за долните класове, които в момента съществуват в българското училище, са предимно по добродетели, а в горните е етиката. В този смисъл наименованието няма голямо значение. Важно е да се подчертае, че ние сме предложили модел с три алтернативни програми, между които да се избира. Две с елементи на конфесионално образование – православно християнство и ислям. Другата програма е „Добродетели и етика“. Важното е, че нито едно дете няма да бъде карано да учи религия въпреки волята му или тази на родителите му, ако е по-малко. Всеки ще има право на избор. Не са верни твърденията, че ще има задължително изучаване на религия, нито – че сега въвеждаме религия. Предметът „Религия“ е възстановен в българската система на образованието през 1998 година. Това, което предлагаме, е разширяването на достъпа до обучение по религия и надграждането му с алтернативна програма „Добродетели и етика“. Важно е да се каже, че независимо коя програма ще изберат децата, те ще бъдат възпитавани в добродетели. Конфесионалните програми по религия всъщност ще възпитават в общочовешки ценности. Най-честите обвинения бяха, че този предмет ще доведе до разделение, но ние нямаме примери за подобно нещо там, където се предлага свободно избираем предмет (СИП) „Религия“. Напротив, религията възпитава в толерантност и уважение и това може да се види в районите, където имаме едновременно групи по ислям и православно християнство.

- Защо според вас доста хора се стряскат от призивите за повече часове по математика и природни науки и откога може да се завърне задължителният зрелостен изпит по математика?

- Един от проблемите, които водят до това – децата и техните родители да се плашат от математиката и природните науки, е липсата на часове. От една страна, имаме амбициозни програми с голямо съдържание, от друга – малко часове, в които то да бъде усвоено. Това води до препускане през материала, липса на време за затвърждаване на знания и формиране на умения, като крайният резултат често е демотивация. Когато едно дете натрупа дефицити, то няма време да ги компенсира и се демотивира. Това се случва дори когато едно дете се разболее и отсъства. Имаме много голям процент с деца, които са демотивирани за учене по математика и природни науки, и го виждаме и в прогимназиален, и в гимназиален етап. Затова предлагаме повече часове, но без увеличение на учебното съдържание. Така учителите и учениците ще имат повече време за упражнения, затвърждаване на знания и преодоляване на трудности.
По отношение за задължителната матура по математика неведнъж казвах, че разговорът не започва, а приключва с нейното въвеждане. Преди това трябва да променим учебните планове, учебните програми и оценяването. Едва тогава може да говорим за задължителна матура по математика. Ние ще обсъдим националното външното оценяване (НВО) и държавните зрелостни изпити (ДЗИ) заедно с предложението за нова образователна структура. Това – кога ще се завършва основно образование, до голяма степен е свързано и с това – колко национални външни оценявания да се провеждат.

- В предварителните консултации с вашите колеги от ГЕРБ и участниците в управляващото мнозинство мислите ли, че ще има подкрепа по отношение реформата в структурата на образованието и конкретно за идеята етапът на основното да бъде удължен с още година и да приключва в осми клас?

- Досегашните дискусии и анализите, които имаме, категорично показват, че свалянето на основното образование до седми клас има много повече негативни, отколкото положителни резултати. Ние ще продължим обсъжданията и през следващите два месеца, но се очертава солидна подкрепа да увеличим годините за основно образование. В момента караме децата рано да правят избор, рано ги сегрегираме по образователни резултати, затваряме им алтернативните пътеки. От друга страна, профилираната и професионалната подготовка са предимно в 11-и и 12-и клас. Друг важен аргумент е, че България е единствената страна в Европа, в която основно образование се получава след седми клас. Най-вероятно, ако се вземе решение за увеличаване, то ще е до осми клас, защото, ако вдигнем до девети клас, както е в много други страни, това би означавало гимназиите да останат на 60% от сегашните си ученици. Освен това България традиционно е имала добрата структура 4+4+4 години.

- Толкова голям проблем ли е, ако гимназиите останат с 60% от сегашните си ученици?

- Би било голям проблем, особено там, където имаме общ недостиг на материална база за града. Това означава, че гимназиите ще имат свободен капацитет, а основните училища ще бъдат препълнени.

- В момента какви са вариантите за преориентация на децата в гимназиите, ако преценят, че паралелките, в които са се записали, не им носят нужното удовлетворение и мотивация за учене?

- Тези варианти са ограничени и са толкова по-ограничени, колкото по-рано караме децата да избират. Защото местенето е свързано с класирането по време на план-приема. Не могат произволно да се местят, особено в училища с по-високи резултати. Свързано е и с приравнителни изпити, защото учат по различни учебни планове. Това е още един аргумент в посока на това, че основното образование трябва да се завършва по-късно.

- Достатъчна ли е автономията, която се предоставя на отделните училища и директори, за да се въвеждат по-лесно добри практики и иновации?

- По отношение на някои елементи училищата имат повече автономия, а при други по-малко. Учителите имат свобода да избират методите на преподаване. Учебните планове и програми са рамкови, но могат и трябва да бъдат в още по-широки рамки и да дават още по-голяма свобода. По отношение на редица други елементи от организацията на учебния процес се допускат изключения от правилата по линия на проекти за иновации. Това е нашият механизъм за изключения, но той предполага контролирана иновация. В министерството обмисляме как да дадем повече свобода. Въвеждането на иновации обаче не трябва да създава предпоставки за влошаване на резултатите, а за тяхното подобрение. Затова беше избран този механизъм с проекти, които да бъдат оценявани. Към днешна дата виждаме множество положителни примери, които ни дават основание да мислим как да отворим системата за по-свободни изключения. С други думи, трябва да вървим към това – училищата да имат повече автономия, но тя, разбира се, трябва да води до по-добри резултати. Защото някой може да реши да няма присъствен учебен процес например. Все пак има и задължителни неща.

- Отчитате ли напредък по отношение на строежа на нови училища в кварталите на големите градове, където има нужда, и увеличават ли се училищата, където може да се учи в едносменен режим?

- През 2017 година, когато започнахме политика за намаляване на училищата с двусменен режим, те бяха 360. Сега са намалели на около 220, но очакваме да паднат на 180 след реализирането на програмата за строеж и пристрояване на училища, която се изпълнява в момента със средства от държавния бюджет и има за цел преминаването на едносменен режим. За съжаление в София и Варна, където имаме най-много училища на двусменен режим, проектите се случват най-трудно – както по тази програма на МОН, така и по Плана за възстановяване и устойчивост.

- Предвиждат ли се някакви промени по отношение на мерките за сигурност в училищата и по-конкретно в протокола за реакция при различни видове заплахи?

- Министерството от доста години има модул „Сигурност в училище“, по който се финансира изграждане на сигнално-известителни системи и системи, осигуряващи наблюдение и запис чрез изнесено видеонаблюдение в специализиран център. От 2016 година насам МОН инвестира близо 4,5 милиона лева в такива проекти на държавни училища. Монтират се аларми за охрана на сгради, покриващи рискови зони, в това число вход, изход и общите части, както и паник бутони за връзка с охранителна фирма. На някои места има охранителни системи чрез изнесено видеонаблюдение в специализиран център на входовете, изходите, общите части на сградите, класните стаи и кабинетите, както и на прилежащите им дворове и/или спортни площадки. Повечето общински училища със средства от бюджета си и с помощта на общините имат изградени охранителни системи, организират пропускателен режим, назначават охранители и т.н. Аз като външно лице при посещение в една гимназия в Ямбол трябваше да си кажа името и да покажа документ. Що се отнася до мерките при други заплахи, ще припомня, че през 2023 година МВР и МОН разработиха съвместно процедура за поведение и действие при заплаха от взривни устройства, като бяха актуализирани правилата за действие. След утвърждаване на правилата на много места имаше и специални обучения от служители на МВР за директори на училища. Има обучения за противопожарна безопасност. В случай че се налага, винаги могат да се актуализират едни правила, защото най-важно е да се опази животът и здравето на ученици и учители. И това зависи от доброто партньорство с другите институции, особено с кметовете на общините, защото повечето училища са общински.

- Има ли възможност да отпаднат съкращения като БЕЛ, НВО, ДЗИ от писмената комуникация във и около образователната система, от което се възмущават някои читатели?

- (Смее се). Това зависи от всички, включително и от вас, медиите. Сега например правим промяна в наредбата и вече няма да се нарича „ваканция“ период от по-малко от три неучебни дни, защото постоянно ни критикуват, че МОН нарича един ден „есенна ваканция“. Сега вече няма да е така, за да отговорим и на тази критика. Така че думите безспорно са много важни.

ТОВА Е ТОЙ

  • Роден е на 9 юни 1975 г. в София, израства в село Априлово, община Гълъбово
  • Завършва Икономически университет – Варна, и е магистър по публични финанси. Преминава обучение по „Бюджет и финансово управление“ в университета „Дюк“ – САЩ
  • През 2002 г. започва работа в Министерството на финансите, като от 2003 до 2009 г. е експерт в дирекция „Държавни разходи“
  • От септември 2009 г. до февруари 2017 г. е главен секретар на Министерството на образованието и науката (МОН), с прекъсване в периода от ноември 2013 г. до август 2014 г., когато е директор на дирекция „Бюджет и финанси“ в Министерството на външните работи.
  • Министър на образованието и науката от 2017 г. до 2021 г. и от януари 2025 г
Людмил Христов Людмил Христов
Красимир Вълчев министър образование