- Г- н Петков, ще ядем ли български плодове тази година след повсеместното измръзване?
- Нека първо погледнем глобално. Климатичните промени се засилват от години и нашата асоциация от 5 години алармира както Агенцията по храните (БАБХ), специално дирекция „Растителна защита”, че трябва да изготви програма за борба с негативните въздействия от глобалните климатични промени и досега такава няма.
- Моля да ги посочите!
- Измръзване през зимата, слани, късни повратни мразове, късни пролетни студове и слани, които обичайно траят по 3-4 часа, докато тази година те продължаваха по 7-8 часа. Следват градушките, които са типични за края на април, началото на май.
След тях са периодите на обилни дъждове, защото задържането на водата задушава корените, после е продължителната суша, екстремно високи температури и накрая идва суховеят. Всичко това се повтаря вече няколко години и фермерите нямат нито одобрени препарати от БАБХ, нито системи за защита. Нямаме одобрени и за зимните студове, въпреки че науката в световен мащаб е създала.
- Знаете ли колко са измръзналите ягоди, малини и овошки?
- Справка с производителите на ягоди сочи, че има измръзвания от 25-30% до 100% в страната. По-ранните сортове, които бяха цъфнали на 90%, измръзнаха на 90%, вече трябва да са подадени заявленията за оценка на степента на измръзване в ДФ „Земеделие“ и след това на базата на протоколите от проверките ще се види точно каква е степента и колко са площите. Нашата асоциация изпрати две становища във връзка с повредите от измръзването, което оценяваме като природно бедствие.
- Какви ще са обезщетенията?
- Доколкото зная, за ягодите се стъпва на базата 7230 лв. за декар и ако има повреди, обезщетението трябва да е 80% при 80% поражения. Това значи, че могат да бъдат получени компенсации в рамките на около 600 лв. на дка.
- Знаете ли колко декара овошки са пострадали в страната?
- Досега (седмицата преди Великден – б.а.) информацията е за около 60 хил. дка, но нашите прогнози са за 120 хил. дка, за които ще има протоколи за измръзване, но това ще включва само тези градини, чиито стопани са подали заявления за оглед.
- Колко ще струват измръзванията?
- Това ще го кажат от комисията, която Министерство на земеделието (МЗХ) ще създаде и ще избере формулата за обезщетение. Преди 2 години приеха пострадалите от Тутракан и Русе за 100% измръзнали площи при праскови, кайсии и череши, но тогава беше регионално измръзване и ставаше дума 3-4 хил. дка. Сега измръзването е повсеместно и площите са огромни и не зная как ще бъдат разпределени средствата.
Може ставките да са 100 лв., 200 лв., но може и повече. Смятаме, че някои фермери могат да бъдат компенсирани и по програма де минимис, което ЕС позволява.
- Вашата оценка за случилото се, бедствие или прецедент?
- Това е заключителен етап от последователни предупреждения от природата вече пет години и накрая ни чукна с цялата си сила, за да вземем мерки. Апелът ни към МЗХ и застрахователни компании е да застраховат само стопани, които са предприели мерки да защитят растенията. Сега компаниите не ни застраховат до 20 април, защото ще се наложи да поемат цялата тежест при щетите, а в същото време фермерът не е направил нищо.
Затова по-справедливо е, който има изградени системи за борба със сланите, било генератори за топъл въздух, пръскане с оващарска вар или други агенти, да бъдат застраховани, защото те са предприели мерки да минимизират риска.
- Какъв процент от овощарите предприемат мерки срещу измръзването?
- Под 10%.
- Не е ли нелепо, когато вече има и дронове, да не можем да защитим растенията си?
- Разбира се, че може да се пръска с дронове, но нали ви казах, че нямаме разрешени препарати от БАБХ за тази цел. Ние затова искаме и програма ог агенцията за защита, която да се субсидира. Ако държавата сметне колко компенсации плаща всяка година за щети от климатични промени, ще види, че е по-добре тези средства половината да са за превенция и ефектът ще е по-голям.
- Четох за Италия, че са спасили овошки с генератори на топъл въздух, в Словения пък ябълкови градини със студена вода? А ние?
- Има различни начини. Вентилатори, които раздухват студения въздух, така че отгоре да дойде по-топъл, има генератори на топъл въздух с пропан-бутан, има опушване, но най-ефективно е дъждуването, което са приложили в Словения. Когато температурата е минус 4 градуса, студената вода е над 0 грудса и практически тя затопля. Ако замръзне, ледът се явява термокожух. Принципът е същият и на овощарската вар, но тя се пръска десет дена преди събитието, а водата – точно в момента.
Целта е да се удължи периодът на покой на пъпките и когато има повратни студове, няма да има повреди, но ако вече е разпукната пъпката, както се случва при нас, спасение няма. Най-доброто е с водата, но в България има само едно място с такава инсталация, която работеше, и тя беше за киви. При това, дори и да искаш да го направиш, „Напоителни системи“ не работят в този период.
- Следователно не сме толкова безсилни?
- Не, не сме, но това са резултати от недалновидната политика.
- Какво имате предвид?
- Например това, че през 2014 г. за проектите с европейски средства за трайни насаждения под натиск на консултанстките фирми беше отпаднало изискването да има почвено-климатична характеристика. А тя показваше дали в този парцел има смисъл да се засаждат череши например, кога са първите и последните студове и дали парцелът е подходящ в дългосрочен план.
Преди, ако в проекта не пишеше, че почвено-климатичната характеристика не отговаря за този вид насаждения, агрофондът въобще не го разглеждаше. Но за да минат „проекти на наши хора”, тази характеристика бе елиминирана, което беше убийствено за нашето овощарство и лозарство.
- Дайте пример.
- Виждал съм сто декара череши на южен склон и припек, което е най-неподходящото място. Защото тези череши със станиол да ги увиваш, ще цъфнат в началото на април и после ще измръзнат.
- А къде трябва да бъдат черешите?
- Където няма късни студове, но трябва да е съобразен и сортовият състав. Защо кайсиите се отглеждат в района на Тутракан и Силистра? Защото там не става измръзването.
- Вече сме свидетели на измръзване.
- Защото старите сортове бяха пренебрегнати, всички насаждения са нови, те са внос от Гърция и са за друг климат.
- Ще има ли български череши, ягоди, кайсии и праскови тази година?
- Помнете ми думата, въпреки всичко ще има наши плодове, защото, когато има измръзване, плодовете са по-малко и по-хубави. Но искам да развенчая и друг мит.]
- Какъв мит?
- Нали се говори, че все няма български плодове на пазара. Но това е така не защото не се произвеждат, а защото са хубави, на висока цена и отиват в Румъния и Гърция. Много хора са ми казвали, че виждали на митницата камион с български праскови за Гърция, а оттам влиза друг с гръцки праскови.
- Защо продаваме праскови в Гърция, а внасяме техни?
- Техните са за преработка на ниска цена и идват тук за пазара, а нашите, хубавите, отиват за техния пазар. Ягодите, които са в Попово и са на цена 4 лева, отиват в Румъния, защото Букурещ е на 80 км, а на 300 км е София. В Букурещ хората има по-голяма покупателна способност от София, затова в столицата идват евтини от Гърция и Турция. Внасят ги на занижени цени по 1 лв., заради ДДС-то, а ги продават по 4 лв., но ги продават псевдофермери, регистрирани като земеделци с три дка картофи, но продават ябълки и череши.
Кюстендилските череши се продаваха по-евтино от тези в Североизточна България.
- А как стоят нещата с малините?
- С малините е различно, защото няма внос.
- Значи пак да не чакаме български овошки, защото ще заминат за Букурещ?
- При всички случаи ще заминат за Букурещ. Миналата година, когато сланата опари черешите, те се проредиха и плодовете вместо 30 мм станаха 35 мм. Румънците казаха – ние даваме 5 лв. за кг. Жалко е за Кюстендил, които нямат излаз на такъв пазар, натиснаха ги и там продаваха по 1,50 лв. и надолу.
Малините вече не са засегнати от вноса., Изобилие от ягоди от миналата пролет от полетата на Долна баня
- Какво оттук нататък трябва се направи за борба с градушките?
- Да бъдат по-активни фермерите, да си правят мрежи. Една мрежа за слани струва 5000 лв. за дка, пръскането с препарат струва 30 лв., ако хората имат субсидии за препарати, с 2000 лв. ще пръскат 10 години напред. Но сега повечето нищо не правят, по стар български метод чукаме на дърво. А когато активен агроном казва: Пръскайте, те отговарят – защо да правим излишни разходи.
- Съоръженията за защита могат ли да бъдат подпомогнати с европейски програми?
- Да, в програмата за инвестиции в земеделските стопанства се финансират, включително и оръдия срещу градушки, и тя ще бъде отворена през септември тази година.
- За какъв тип оръдия става дума?
- Звуков генератор, който произвежда шокови вълни.
- От агенцията по градушки казват, че не бил ефективен.
- Е, то е ясно, защото те са конкуренция, факт е, че има стопанство с такива генератори и сега още си купуват. Един такъв струва между 130 и 150 хил. лв.
Това е той:
- Божидар Петков е председател на Асоциацията на малинопроизводители и ягодоплодни
- Асоциацията е член на Българската аграрна камара и Световната асоциация на малината
- Той е от Троян
- Завършил е Аграрния университет в Пловдив, специалност „Растителна защита и агроекология”, през 2001 г.
- Получава магистърска степен в университет „Мартин Лутер“ в Германия със специалност „Биопроизводство и управление на стопанствата в планински региони”
- До 2013 г. работи с немски фирми за производство и преработка на ягодоплодни
- Има стопанство с 35 дка биомалини и 100 дка смесена овощна градина от сливи, череши, круши
Светлана Трифоновска
