Политологът Румяна Коларова пред „Телеграф“: Кабинетът да внимава за протести

- Проф. Коларова, вече минаха над два месеца, откакто кабинетът на Румен Радев е на власт. Успява ли да се справи и оправдава ли очакванията на избирателите?

- Без да имам добра представа какви са били очакванията на избирателите на „Прогресивна България“ (ПБ) и Румен Радев, мога да кажа, че всяко негово политическо действие ще оправдае очакванията на една част от тях и ще бъде точно противоположно на очакванията на другата. Той е наясно с това. С други думи ефективните действия на правителството или трябва да са противоречиви, или да са половинчати. През първите месеци на правителството наблюдаваме именно това. Друго мое наблюдение е, че Радев търси начини да минимизира най-големите щети или най-негативните оценки за неговата политика. Казусът с „Боташ“ е много показателен. Едновременно с това Радев прави предпазливи, но последователни стъпки в другото приоритетно за него направление - дистанциране от западните приоритети и геополитическo препозициониране на България по на изток. Откривам ясна последователност в правителствените ходове, от които полза има както проруският бизнес, така и антизападното лоби.

- На последното заседание на МС Радев отчете няколко важни успеха – внасянето на бюджета, след като хазната е била „опоскана“ от предшествениците им, и предоговарянето на договора с „Боташ“. Тези две неща достатъчни ли са да се стабилизира властта или не?

- И двете твърдения са неверни. Няма предоговаряне, а само замразяване на договора с „Боташ“. Въобще не е ясно при какви условия ще продължи да действа този договор, какви ще са негативите от неговото предоговаряне. Защото България неизбежно ще трябва да плати цена и ако постигне изгодно предоговаряне, то какво ще получи Турция в замяна? Илюзия е да се мисли, че Радев е получил някакъв подарък и в резултат на чудодейната му намеса неизгодните за България клаузи в този договор ще отпаднат. Замразяването означава узаконяване на де факто ситуацията – т.е. че България повече от година не извършва плащания. Това беше твърдата позиция, която всички правителства отстояваха. Този договор е един нелеп ход на служебно правителство с титуляр Радев и тепърва ще видим по какъв начин той ще се измъкне от тази безизходица, защото чрез замразяването решението просто се отлага.

Относно бюджета абсолютно всички компетентни икономисти отбелязаха, че той е много по-лош от това, което се е очаквало и е възможно да се направи. Едно нещо е безспорно - правителството на Радев е поставено в трудна ситуация. Трябва да предприеме непопулярни мерки, които имат своята цена. Нежеланието или неумението на екипа на Радев да намери оптималното решение за бюджета означава, че отново имаме нещо като отлагане. Ако договорът с „Боташ“ е отложен до местните избори, то реформирането и ревизирането на бюджета е отложено до президентския вот. Аз откривам в кабинета на Радев порока, който бе характерен за всички правителства след 2001 г. - те не действаха с оглед на някаква стратегия или управленски приоритети, а с оглед на следващите избори. Да управляваш с оглед на следващите избори е най-тежкото за държавата. В момента с тези два хода правителството следва антидържавна политика.

- Освен с бюджета за какво друго трябва да внимава кабинетът и мнозинството?

- За всичко. Това, за което трябва да внимава, е да не се появят протести. Когато търсеха решения за бюджета, те направиха няколко грешни хода, които можеха да доведат до масови протести. Бързо се уплашиха и сега са много по-предпазливи. В момента най-радикалните ходове на Радев са свързани със стратегически, т.е. отдалечени във времето въпроси. Отказът за инвестиции с „Райнметал“ е такъв ход. Със сигурност има кампания да се генерира страх сред хората, които живеят около мястото, където ще се стори заводът. В миналото е имало случаи на аварии. Радев се възползва от тези страхове, за да предприеме стъпки, които са от ключово значение за стратегическото позициониране на България като част от източния фланг на НАТО и ЕС. Радев с поредица от свои ходове силно отслабва проевропейските позиции на предишните правителства. Това, което той прави, е на практика саботаж, но в много мека и постепенна форма.

- Кое е по-голям тест за управляващите -  президентските избори или местния вот?

- Със сигурност местните избори ще бъдат големият тест, но президентските ще имат ключово значение. Те могат много сериозно да ерозират авторитета на Радев, ако ги загуби. Едните ще бъдат символна загуба, а другите - реална властова загуба. Големият изборен успех на Радев на вота за НС бе предимно в резултат на преориентиране на клиентелните мрежи по места. Това е т.нар. несвободен вот. Това са онези избиратели, които са силно зависими от местната власт или се съобразяват с местния патрон, който е основен работодател и инвеститор на общинско или областно ниво. Това е човек или групировка, която раздава облаги във всякаква форма и чрез властта си гарантира достъп до публични ресурси за живеещите в съответния регион. Ако подкрепата за Радев на местните избори бъде сериозно ерозирана в сравнение с резултата на парламентарния вот, това ще означава, че той е загубил влияние. Т.е. местните патрони не са получили онова, което са очаквали, или са констатирали властовата немощ на кабинета. Ако те получат това, което очакват от Радев, това означава моделът „Борисов-Пеевски“ да се трансформира в модел „Радев“. Но ако местните клиентели са недоволни (т.е. Радев се бори с олигархията), но същевременно са регистрирали властова немощ, това означава, че кабинетът е неспособен да реализира обещаните реформи. За да спечели местните избори, Радев или трябва да влезе в обувките на Пеевски, или да предприеме радикални реформи, които да ликвидират корупционните практики. Тепърва ще видим какво ще се случи. 

- Очаквате ли някакви изненади на президентския вот и доколко партиите са готови за него?

- Президентският вот е персонален. Ако видим какво бе разпределението на силите преди около 10 г., то изборът на българите бе силно свързан с личност. И то не толкова с тази на Радев, а с личността на Стефан Данаилов, който бе лицето на предизборния щаб. След изборите публичното лице на президентството стана Илияна Йотова, която в продължение на две-три години системно компенсираше публичните гафове на Радев. Т.е. персоналното присъствие на Радев беше силно свързано с образа на една публична фигура като Стефан Данаилов, а след това с един изключително опитен политик, каквато бе Йотова.

Единият от големите въпроси за президентските избори е какво ще се случи с Йотова. Тя получи голям авторитет благодарение на лоялността си към Радев и силното си публично присъствие. В момента тази лоялност няма да носи вече позитивен ефект. Защото има риск избирателите да кажат: „Не искаме още от същото. Защо да не изберем нещо по-различно“. Но Йотова е обречена да бъде лоялна, за да бъде последователна. Това със сигурност намалява шансовете ѝ за успех. В предизборната надпревара тя може да има силно публично присъствие само ако е и критична, а не просто да „припява“ на Радев, което прави в момента. Всъщност основният въпрос е дали на президентските избори ще се появи алтернативна фигура, която да има силно публично присъствие. Това по никакъв начин не може да бъде човек като Андрей Гюров.

- А каква тогава трябва да бъде тази силна фигура?

- Една много силна алтернатива би бил кметът на Бургас Димитър Николов.

Със сигурност той има едно голямо предимство пред Илияна Йотова, която в този момент говори добре, но няма никакъв управленски актив. Ако срещу нея ще застане човек с голям управленски принос, тя ще загуби предимството си. В редица сфери Бургас стана водещ център. Второ – Димитър Николов е много добре свързан с новите медии. Помните как децата пишеха на „чичо кмет“ във Фейсбук. Това е популярност, която може да се надгради. И трето – той ще е десен кандидат, който може да обедини зад себе си широка периферия. Разбира се, че всяко едно управление генерира и негативи, но тези, които Йотова и управляващият в момента Радев ще генерират през следващите месеци, ще са много по-големи. Според мен алтернативният кандидат трябва да бъде не просто публична фигура, а личност с реален управленски актив. Напълно съм убедена, че до октомври ще сме свидетели на нарастваща управленска немощ на кабинета. Единственият възможен вариант лагерът на Радев да загуби битката за „Дондуков“ 2 е да бъде издигната фигура като кмета на Бургас.

- Вие всъщност описахте какъв трябва да е профилът на бъдещия президент - с управленски опит, най-малко в местната власт. Това ли може да донесе победа на един балотаж?

- Това може да донесе не само победа на балотаж, но и предимство на първия тур.

Все още не сме наясно каква ще бъде силата на кандидатурата на Йотова, защото това е свързано с вицепрезидента. Тепърва ще видим кой ще бъде кандидатът за неин вицепрезидент. Говори се, че Даниел Вълчев има готовност за това. Ако се спрат на него, той има своите плюсове и минуси, но най-вече има зад гърба си реално участие във властта – бил е министър и вицепремиер. Всички прогнози обаче от днешна гледна точка са хипотетични.

- Депутатите отново отвориха Изборния кодекс (ИК), а след президентските избори ще има нови промени. Как гледате на тези чести изменения в ИК?

- Те са длъжни да направят промени в ИК, защото това бе една от основните им предизборни заявки. От моя гледна точка това, което се предлага, е изключително порочно. Слушах един самоуверен, но малко известен депутат, който заяви, че „машините статистически правят по-малко грешки“. Истината е, че ако има манипулации в изборния процес, чрез машините те са 100 пъти по-ефективни. Във всички демокрации човешкият фактор и взаимният контрол е това, което гарантира честността на изборите. Няма стабилна и стара демокрация, където да има машинен вот. Затова според мен трябва да се запази и човешкият контрол – т.е. поне контролното броене на разписките след края на изборния ден. Второто порочно решение е сертифицирането на устройствата да бъде поверено на МВР, което е страна при гласуването. Ако казваме, че злоупотребата с власт е основният порок на българските избори, как може да го дадем контрола над машините на МВР. Друг е въпросът дали не трябва да се засили присъствието на неправителствени организации, наблюдатели, застъпниците в секциите, да се засили професионалната отговорност на членовете на СИК. Например като в Гърция, където магистрати, юристи и др. са членове на СИК и организират вота. Кой адвокат ще рискува да си загуби лиценза, участвайки в някаква изборна манипулация.

- Няма ли някои резонни предложения -например членове на секциите да минават през предварителни обучения и да получават сертификати?

- Частично тази възможност я има и сега. Ако тези две промени се приемат – за изцяло машинно гласуване и МВР да сертифицира устройствата, то всички останало, което може и да е позитивно, ще се забрави. Най-добрият начин да се манипулира вотът е чрез машината. Това е златно правило. А на всичко отгоре в малките секции, където са най-големите злоупотреби, пак ще останат хартиените бюлетини. Предложенията за промени в ИК са като всичко останало, което прави тази власт. То е предпазливо, половинчато и не се знае дали ще има положителен или отрицателен резултат.

- Въвеждане на преброителни центрове ли е решението?

- Разбира се. Навсякъде по света това е решението - преброителни центрове. Но никой в България не иска да ги въведе. Ако трябва да е частично или е експериментално. Какво толкова страшно има? Освен че ще загубят контрола върху местните клиентели.

- Повдигането на казуса с пътуванията на лидера на ДПС Делян Пеевски и намесата на името на концесионния съдия Десислава Атанасова как се отразява на политическата среда у нас?

- До този момент имаме много неясноти. Има възможност всяка една страна да аргументира чрез документи взаимноизключващи се тези. Това, което постигна министърът на вътрешните работи, е да даде силни аргументи на поддръжниците си публично да говорят по темата. И то не толкова срещу Пеевски, колкото срещу Атанасова. Което ме навежда на мисълта, че целта на президентския екип е не да разобличи Пеевски, а да промени състава на Конституционния съд в полза на Радев. Ако Атанасова подаде оставка, със сигурност парламентарното мнозинство ще избере още един удобен на Радев конституционен съдия. Единственият начин на този казус да бъде дадено убедително решение и интерпретация е разследващата журналистика. Защото само така може да се дадат детайли и подробности, които не може да бъдат опровергани. Това става чрез снимки, свидетелски показания, документи. Такова нещо един министър от трибуната на парламента не може да направи. Дори и да текат някакви действия по разследване, те не могат да се обявят публично. Заради това най-често журналистическите разследвания тръгват от изтичане на информация, което обикновено се прави целенасочено от властта. Тук властта в лицето на вътрешния министър иска да е героят. Иска да бъде онзи с копието, който пронизва врага. Развитието на този казус тепърва предстои. В момента обаче имаме два абсолютно различни разказа и война на интерпретациите. Доста вредно и несъответстващо на представите за демократична гласност, публичност, прозрачност. Гласност и прозрачност не се гарантира по този начин.

Това е тя: 

• Завършила е философия със специализация социология в СУ 

• Професор по сравнителна политология 

• Председател на Българската асоциация за политически науки 

• Секретар на президента Росен Плевнелиев (2012-2017), служебен министър на образованието 2014 

Тихомира Михайлова