- Професор Рачев, какво се очаква да бъде времето на 8 март, когато дамите ще празнуват?
- Днес над по-голямата част от страната ще бъде слънчево. Тъй като се изясни, минималните температури ще бъдат близки до нулата. В Южна България те ще бъдат малко над нулата, а на места сутрин ще бъдат отрицателни, но затова пък на обяд ще се затопли. От днес към празника на жената 8 март максималните температури ще се повишават значително, а минималните ще бъдат вече положителни от четвъртък нататък. Хубаво време ни чака тази седмица. Под хубаво време трябва да се разбира нормални и по-високи от обичайното температури за началото на март. В сряда и четвъртък минималните температури на повечето места в ниската част на страната ще бъдат положителни. Максималните в утрешния ден ще бъдат между 11 и 15 градуса, а в четвъртък с няколко градуса по-високи. През уикенда може би ще има 1-2 градуса понижение на температурите. Все пак дори във Варна в събота и неделя температурите ще стигат до 14-15 градуса. Очаква ни хубаво време без валежи. Поне докъм 13-15 март не се очертава валежна обстановка. Температурите ще бъдат по-високи от нормалното за първата половина на март, което малко ме притеснява заради засушаването. Март месец винаги е бил доста динамичен със смяна на зимна с пролетна циркулация, а месечната прогноза показва едни малко по-високи температури от нормалното. Това сочат прогнозите на Националната агенция за изследване на атмосферата и океаните на САЩ и Европейския център за средносрочни прогнози.
- Има ли никакви изгледи за валежи от сняг през март?
- Снеговалежите през март често ги наричаме щъркелов сняг. В ниското те са сравнително рядко явление и обикновено това е мокър и тежък сняг, който не формира трайна покривка. И през март може да има снеговалежи, и през април. Да не говорим, че сняг в ниското в София е валял и на 25 май. Това е описано, но всичко това са крайни варианти, които обикновено се случват през нощта или много рано сутринта, а до обяд снежната покривка я няма. Март месец може да вали сняг, но поне засега няма индикация такъв да падне до 15 март. Аз ще се радвам да има сняг, защото трайните насаждения не са напъпили, студът стопира тяхното развитие и ги предпазва да не тръгнат да се разлистват и след това евентуално някой студ да компрометира цялата реколта от плодове, което през последните години за съжаление се случва. Март и април понякога се явяват малко по-хладни през последните години, отколкото трябва да бъдат. Дали е тенденция или изменение е трудно да се каже. След още 5-6 до 10 години вече може да се говори по-твърдо, защото това изменение ще бъде климатично значимо.
- Има ли опасност от недостиг на вода поради засушаването?
- Очаква се над цяла Европа да бъде по-топло, особено над Северна Европа, както беше и досега. Единствено Балканите са се снишили и се очаква март месец да е с температура от половин до един градус над обичайното. Неприятното в случая е липсата на валежи. Очертава се доста сух март. Особено крещяща е прогнозата на Националната агенция за изследване на атмосферата и океаните в САЩ, която очаква едва 60% от нормата на валежите да бъде изпълнена, докато европейският модел споменава за 80-90%. За по-голямата част на България тя е между 32 и 60 литра на квадратен метър. Малко по-висока е тя в планините. Това е много сериозен проблем, защото, ако изключим декември месец, когато поваля добре, останалите месеци не можаха да изпълнят нормата си и да напълнят язовирите. Тази ситуация кореспондира с миналогодишното лятно-есенно засушаване. Трябва да вали, за да може почвените запаси на влага, които са страшно необходими не само за есенните, но и за пролетните култури и всички зеленчуци, да бъдат повишени.
- Какво е положението с язовирите за питейна вода?
- Наскоро излезе едно изследване, че 50 000 българи практически нямат постоянно вода, а около 300 000 нямат вода повече от 180 дни в годината. Не искам да казвам колко души са на режим през лятото в България. Бройката на българските граждани, които не могат да ползват постоянно питейна вода, става все по-голяма и по-голяма. Язовир „Ясна поляна“, който снабдява с вода Южното Черноморие, успя да направи 41% запълняемост от полезния си обем. Това гарантира един сравнително добър и обезпечен с вода сезон по Южното Черноморие, стига да не го източим, защото ние сме майстори в това отношение. Не така стои въпросът с язовир „Камчия“, а той е основният снабдител с вода на цялото ни Черноморие. Докато Варна до известна степен има някакъв резерв от собствени водоизточници, то Бургас няма. В момента язовир „Камчия“ е пълен едва на 30% от полезния си обем. Трябва да вали, и то трябва да вали и март, и април, и май месец. Вярно е, че в планините има добра снежна покривка, но въпреки всичко моята оценка е негативна, защото тя не е достатъчна, за да напълни питейните язовири, а да не говорим за големите енергийни язовири, които служат като баланс, особено във вечерните часове, когато се наблюдава върхът на потреблението на електроенергия в България. От нетен износител ние се превърнахме в нетен вносител на енергия. Ако ги нямаше топлоелектрическите централи, ние щяхме да заприличаме на дискотека при всички положения. Не че искам въглищата да бъдат горени, защото това е много мръсно производство, но другата алтернатива е студено и тъмно. Не знам българските граждани какво ще изберат. Този проблем не е от вчера. Той стои на дневен ред от години.
- Каква е равносметката за отминалата зима?
- Тази зима беше многообразна. Имаше много топлина, имаше и студ. Февруари ни „изненада“, защото се оказа хладен. Той си отиде с температура от порядъка на над 2,5 градуса отрицателна аномалия и студените периоди продължиха 5-7-10 дни на две порции. Имаше нещо уникално, което предишните години винаги отбелязвам - децата в Югоизточна България не виждат силен сняг. Сега видяха снежна покривка в Ахтопол и Бургас и можеха да си направят снежни човеци. Тя се задържа няколко последователни дни. Това в съвременния ни климат не е типично вече. Напротив, даже е изключение.
- Какво показва сезонната прогноза - каква се очертава да бъде пролетта?
- В Централна и Източна Европа ще бъде топло с повече от 2-3 градуса, а в северната част на континента с повече от 4 градуса над нормата. Единствено на Балканите и в страните, които граничат със Средиземно море, положителната аномалия на температурата ще бъде между половин и един градус. Миналата година ние се надявахме на Ла Ниня – това е студената фаза на едно природно явление - един голям океански феномен в екваториалната част на Тихия океан. Той не се прояви толкова, колкото се очакваше и миналата година завършихме с рекордно висока температурна аномалия над градус и половина в сравнение с доиндустриалния период. Това, че веднъж се е случило такова нещо, не е страшно, по-скоро страшното е фактът, че и 2023 година беше рекордно топла, а след това и 2024 година. При две поредни години в климатологията вече започва да намирисва на тенденция. Става все по-топло и по-топло, най-вече в Северното полукълбо. България и Балканите остават сравнително в периферията на това затопляне. Още по-притеснителен от моя гледна точка като климатолог е фактът, че се очаква и лятото да бъде по-топло. Според Националната агенция за изследване на атмосферата и океаните юни, юли и август над Европа ще бъдат топли. С между 1 и 2 градуса ще бъде по-топло в Централна и Източна Европа и с около половин до един градус в останалата част - Британските острови, Франция, Испания и части от Италия.
- Това затопляне е сериозно, нали?
- Да. Покачване с половин-един градус не е толкова плашещо, но трябва да се има предвид фактът, че досега беше топло, а пролетта и лятото се очертават да бъдат топли, и то на фона на най-съвременните норми. Това не са нормите от времето на баба и дядо, когато беше хладно, а са най-съвременните климатични норми. Очаква се да е по-топло от най-топлото време, на което сме свидетели от 200 години насам. Това нещо няма как и с какво да го сравним. Топло е било по време на Римската империя, преди това по време на фараоните е имало периоди с по-топло време, само че тогава човешката дейност не е оказвала такова влияние, което оказва днес антопогенната дейност върху температурата, разпределението на валежите и природната система. Ние не знаем как ще реагира природата на тези постоянно нарастващи температури. Някои видове сигурно ще се адаптират, но това обикновено отнема десетки и стотици години. Тук нещата стават в рамките не толкова на един човешки живот, колкото на едно поколение - в рамките на 20 години. Най-топлите години са тези, които са от 1999 година, и тук става дума за целия свят. Наблюдава се много сериозно топене на ледниците, особено в Гренландия. Има отделни места в Западна Антарктида, където се топят ледниците и балансът на леда е отрицателен, докато в източната част на континента балансът е положителен. Там топлият въздух, който прониква, носи валежи и тези валежи се акумулират във вид на лед. Въпреки всичко общият баланс на Антарктида също е отрицателен, т.е. топи се повече, отколкото се акумулира.
- Няма ли шанс климатичният феномен Ла Ниня да укроти това затопляне?
- Никой не знае. Трябваше да бъде по-добре изразена, но засега тази отрицателна фаза не оказва съществено влияние върху глобалния климат. Най-сериозното затопляне се наблюдава в големите географски ширини, на север, в Северното полукълбо и по-специално в Европа. Най-топло става в Сибир, там, където трябва камъните да се пукат от студ. Студът буквално е хилав и обхваща много по-малки територии. Тази зима една Москва, един Архангелск, които са сравнително топли в сравнение с Източен Сибир, почти не можеха да направят да кажем 10 дни с температура под минус 15 - минус 20 градуса. Там имаше положителни температури, които не са много естествени за януари и февруари за тези райони.
Това е той:
- Преподавател в катедра „Климатология, хидрология и геоморфология” на Геолого-географския факултет на СУ „Св. Климент Охридски”
- Специалист в областите възобновяеми енергийни ресурси и качество на атмосферния въздух
- Автор е на десетки научни статии и трудове
Милена Димитрова
