* МОН вече финансира вливането на част от университетите в мрежа
* Ще дадем на студентите две седмици за адаптация към присъственото обучение
* МОН вече финансира вливането на част от университетите в мрежа
* Ще дадем на студентите две седмици за адаптация към присъственото обучение
- Проф. Герджиков, днес е събранието на Съвета на ректорите, на което просветният министър ще представи вариантите за обединяване на някои университети. Какви са притесненията на ректорите?
- Министър Денков е разговарял с няколко ректори за възможностите за сливане на техните университети. Ректорите са разтревожени, че предложението е необмислено и че не е ясна целта на сливането, нито критериите за подбор на висшите училища, които ще се сливат. Много от тези университети обсъждаха въпроса на академични съвети и приемаха декларации, че подобно обединяване не трябва да става насила. Затова е добре днес да обсъдим тези въпроси с министъра, защото досега няма никакво официално предложение и обсъждаме слухове.
- Софийският университет участва в европейски алианс с още няколко европейски висши училища, а по процедурата „Модернизация на висшите училища“ също имате съвместен проект с множество партньори. Какви са най-големите предимства от тези сътрудничества?
- По предложение на президента Макрон Европейската комисия обяви конкурс за създаване на алианси от университети от различни европейски страни. Класираха се пет алианса с участие на български университети, в един от тях участва и Софийският университет. Идеята е сътрудничеството в алиансите да бъде много по-тясно от сътрудничеството в обичайните университетски мрежи и да доведе до общи програми, до общи научни проекти, изследвания и инфраструктура и дори до обща администрация. Подобна е логиката и на проектите по процедурата „Модернизация на висшите училища“. Целта е обединяване на български висши училища за общи програми и научни изследвания. Така можем да ползваме общо и апаратурата и лабораториите си, и преподавателите и изследователите. Именно затова споменатите университети бяха изненадани от предложението за сливане с дадени висши училища, при положение че Министерството на образованието и науката току-що е финансирало влизането им в мрежа с други висши училища.
- Може ли опитът от създадените общи програми и проекти да бъде надграден със създаването на общи катедри или факултети? Какви биха били пречките за това?
- Да, и в европейските алианси, и в процедурата „Модернизация на висшите училища“ общите програми, инфраструктура и изследвания могат да доведат до някакъв вид обединяване. Мнението на Съвета на ректорите и на висшите училища е, че такова обединяване трябва да бъде доброволно, а не да става насила по административен път и че трябва да е по-скоро под формата на консорциум със запазване на самостоятелността на обединените в консорциума университети. Така те ще запазят юридическия си статус и името, което са градили с десетилетия. Има примери на такава форма на обединение и в Европа, и в САЩ. Разбира се, ще има и много пречки. В момента нормативната уредба не позволява дори два факултета в един и същи университет да издадат обща диплома.
- Изразихте притесненията си относно предложения бюджет за университетите за 2022-ра. Какви биха били последиците следващите месеци, ако няма по-голямо увеличение на субсидията?
- Заедно със синдиката за висше образование към КНСБ Съветът на ректорите изрази притеснението си, че в законопроекта за държавния бюджет не са предвидени достатъчно средства за възнаграждения на преподавателите във висшите училища, така че в ситуация на инфлация вместо увеличение на заплатите може да се окаже, че средствата не достигат дори за запазването им на досегашното ниво. На второ място са необходими повече средства за режийни разходи, само цената на електроенергията е нараснала 3-4 пъти. Висшите училища няма откъде да вземат средства за тези допълнителни разходи, защото всеки лев в бюджета си има предназначение. На трето място продължава да не се спазва Законът за висше образование, съгласно който средствата за научни изследвания трябва да са не по-малко от 10 на сто от издръжката за обучение. И накрая, но не по важност – предвидени са средства за увеличение на студентските стипендии, но не и на докторантските. Стипендиите на докторантите са по-ниски от минималната работна заплата. Така няма да привлечем към занимания с научна работа най-добрите студенти, няма да има кой да продължи научните изследвания и всички приказки за иновации ще си останат само приказки.
- Има ли сигнали от ректорите, че някой университет няма да успее да заплати всички режийни разходи и ще е на ръба на фалит?
- Нека да не създаваме някаква психоза, но има висши училища, които са в по-тежко положение от други. Някои професионални направления се финансират 7-8 пъти по-ниско от други. По същия начин в някои специалности има по 200 души в курс, в други – по 20, и това е така по цял свят. Университетите, които са в най-тежко положение, няма да фалират в буквалния смисъл на думата, но ще задлъжнеят и ще имат дефицит, който няма откъде да се изплати след това.
- Обяснихте, че всяка година Софийският е принуден да върне част от субсидията си. На какво се дължи това? Трябва ли да преструктурирате след това разчетения бюджет?
- Това не се отнася само за Софийския университет. Всички висши училища получават по-малка от заложената в държавния бюджет държавна субсидия. Причината е, че субсидията се определя въз основа на планирания брой студенти, а той винаги се запълва около 90%. Така висшите училища са задължени да върнат разликата, т. е. субсидията за незапълнения прием, и тези пари остават в Министерството на образованието. Проблемът не е в нуждата от преструктуриране на бюджета, а в това, че всяка година висшите училища не получават изцяло поне планирания бюджет, колкото и да е недостатъчен.
- Споделяли сте, че Софийският университет има сериозни загуби на приходите си заради пандемията. Ще се стигне ли до увеличение на семестриални такси и тези за общежитията, намаление на заплати или съкращения, за да може да компенсирате недостига на финансиране от държавата?
- През годините на пандемията изгубихме сериозна част от приходите си, например средствата от различни образователни курсове, които не могат да се проведат. Ако същевременно има инфлация, а държавната субсидия не се увеличи или дори се намали, ще се стигне до сериозно увеличение на студентските такси, което е неправилно, защото студентите и техните родители също са затруднени финансово от инфлацията, увеличените разходи за издръжка на живота, режийни разходи и т. н.
- Софийският университет е сред 7-те университета, които бяха включени в списъка с изследователски университети. Това ще ви донесе и допълнително финансиране. Ще помогне ли то за ръст на заплатите, или ще бъде насочено основно за оборудване и консумативи по проектите, по които ще се работи?
- Предвиденото финансиране за изследователските университети все още е хипотетично, но ако бъде осигурено, то ще бъде за оборудване, консумативи, изпълнение на научни задачи, привличане на утвърдени учени от чужбина и т. н. Идеята на това финансиране не е да служи за увеличаване на заплатите, за това трябва да се осигурят средства по други пера.
- Как ще засилите сътрудничествата с фирмите, за да може те да инвестират в оборудване, а университетът да подготвя необходимите им кадри?
- Имаме десетки договори с фирми, много от тях за научно сътрудничество, други за стажове, подготовка на кадри, общи учебни планове и пр. Това, което не е развито в България, е комерсиализацията на научните резултати и осигуряването на пътя на иновациите от идеята до производството. Ето в тази посока са в момента усилията и на министерството, и на няколко оперативни програми, и на университетите.
- Съветът на ректорите подкрепи БАН относно разделението на учените в академията от колегите им в университети спрямо заплатите. Наблюдавате ли преместването на докторанти от академията към Софийския университет? Какви биха били по-дългосрочните последици за науката?
- Всички докторанти получават еднакво ниски стипендии, така че няма преместване или пренасочване на докторанти по тази причина. Както казах, ако продължаваме така, ще унищожим научния си капацитет. Същото важи за възнагражденията на преподавателите и изследователите. Във висшите училища те са ниски, а в БАН – още по-ниски. Не може едновременно да поддържаме това положение и да очакваме развитие на иновациите и оттам на икономиката. Инвестираме във всичко друго, но не и в научния потенциал и после сме учудени от бавния икономически напредък. Опитваме се да компенсираме това с европейски средства, но отношението на собствения ни държавен бюджет към науката е като към нещо безполезно, което няма смисъл да се финансира. Обратното е – безполезно е, понеже не се финансира.
- Каква част от студентите на Софийския университет ще могат да се върнат в аудиториите? Има ли факултети, които ще продължат изцяло онлайн?
- След като новата заповед на министър Сербезова позволи висшите училища сами да преценяват кога и кои специалности да провеждат присъствено обучение и в кои студентите да се обучават онлайн, нагласата в Софийския университет е повечето факултети и специалности да започнат летния семестър присъствено. В природните науки и в специалности като медицина и фармация е невъзможно обучението да е изцяло онлайн, така че през последните две години доста се измъчихме, търсейки баланса между качеството на обучението и безопасността и здравето на преподавателите и студентите. Ще дадем обаче две седмици на студентите да се адаптират, да си намерят жилище, ако нямат, и т. н. Трудности ще има, но качеството на обучението е най-важно.
ВИЗИТКА
- Завършил е Националната гимназия за древни езици и култури през 1982 г.
- Следва класическа филология в Софийския университет и Хумболтовия университет
- Заместник-министър на образованието и науката от 2001 до 2003 г.
- Управител на фонд „Научни изследвания“ от 2008 до 2009 г.
- 2015 г. е избран за ректор на Софийския университет, 2019 г. е избран за втори мандат
- Председател на Съвета на ректорите от 2020 г.
Монитор
