Ц елта пред Евелина Николова е златото на следващите олимпийски игри в Париж. Това обяви боркинята, която на последната олимпиада в Токио завоюва бронзовия медал. Тя призна, че сериозна роля в спортните успехи има психологията и не скри, че е плакала от нерви преди битката за отличието в японската столица.

Целта пред Евелина Николова е златото на следващите олимпийски игри в Париж. Това обяви боркинята, която на последната олимпиада в Токио завоюва бронзовия медал. Тя призна, че сериозна роля в спортните успехи има психологията и не скри, че е плакала от нерви преди битката за отличието в японската столица.

"Имам медали от всякакви първенства от всички възрасти, сподели Николова в интервю за "Букмейкър рейтинги". - Имам отличия от европейско, световно, от европейски игри, вече и от олимпийските игри, но ми липсва златото. Това беше една от основните причини, поради които реших да продължа, да пробвам още малко и да преследвам тази цел.

Психиката на спортиста се гради и калява с години трупане на опит. Как се справяш?! На Олимпиадата в Токио, след като загубих на полуфинала, трябваше да чакам повече от 24 часа, за да се боря за бронза. Защото в единия ден бяха схватките до полуфиналите, а чак на следващия ден бяха оставащите срещи. В тези 24 часа имах време да си изплача емоциите от това, че съм загубила, но и да се фокусирам към утрешната битка за медала.

Плаках, треньорите ми Петър Касабов и Мирослав Гочев казаха – ОК, излей емоциите си. Но след това насочих мислено усилията си именно върху срещата за бронзовото отличие. И го спечелих.

През годините се научих да се обграждам с хора, които ми помагат да успявам

особено в тази посока – позитивно мислене. Това са треньорите в залата, семейството ми, приятелите. Моето обкръжение е от хора, с които мислим почти в една посока и това ми помага.

Старая се да не давам превес на негативните мисли. Разбира се, че ми тежи – тренировките са тежки, състезанията, конкуренцията и т.н. Случвало се е след тренировка да се прибера в стаята и всичко да ме боли. И в този момент се питам – за какво го правя, струва ли си, за какво си причинявам това нещо. Обаче това ми минава за секунди през съзнанието. В следващия момент осъзнавам, че имам цели, които съм си поставила, имам път, който искам да извървя, за да успея и че трябва да мина през всичко. Защото е безкрайно удоволствие да изпиташ емоцията, когато си победил. Всичко това взима превес в подобни трудни моменти", допълни боркинята.