Д рамата от финала за Купата беше достойна и за най-големите търсачи на силни усещания, но в крайна сметка това не може да стопли сърцата на всички участници в нея. Във футбола винаги има победители и победени. Едните ронят сълзи от щастие, другите от мъка. Още по-гадното е, когато последните са примесени с яда от пропуснатия шанс. А тези с черно-белите фланелки и шалчета, които се качиха по колите и автобусите, за да поемат по обратния път от националния стадион към Пловдив, определено има на какво да се ядосват. Защото гладиаторите на Душан Косич хванаха шанса си в мача с ЦСКА.
След ранния гол, който получиха, успяха да изравнят и на свой ред да вкарат още по-голямо напрежение в „червените“ редици. Нещо повече, чисто емоционалния заряд на мача се обърна на тяхна страна след заслужено отменения гол на съперника в края на редовното време. Локомотив обаче не успя да задържи този шанс и в крайна сметка изпусна купата по един болезнен, но и достоен начин. Защото всички обективни факти определяха отборът на Христо Янев като тотален фаворит. Някой с право могат да отбележат, че при по-добър тактически подход и с повече увереност.
ЦСКА можеше да убие интригата в този мач още далеч преди изтичането на редовните 90 минути. Факт е обаче, че Локомотив стоя достойно, игра мъжки, със сърце и няма от какво да се срамува. Не се преклони и може само да съжалява, че в някои моменти на футболистите им липсваше още малко смелост и пламък в очите, какъвто се виждаше у онези, спечелили трофея през 2019 и 2020 година. Може би щеше да е по-добре, ако имаше начин самият Христо Крушарски да можеше да е на пейката и да придаде от своя хъс и амбиция на играчите. Душан Косич просто е твърде интелигентен и добър човек, а това понякога не е достатъчно. Трябва да има и щипка от онази агресия и лудост, която мнозина носят, но малцина могат да канализират по полезен за себе си и околните начин.
Трябва да се отбележи и друго. В състава на Локомотив имаше хора, които нямат качеството да направят разликата в полза на тима си. Не е ясно кой и по каква причина ги е довел в отбора, но работа на треньора е, ако трябва да се скара с ръководството, но да си осигури качеството, което му е нужно и на което може да има доверие.
ЛЮДМИЛ ХРИСТОВ
Цялата гледна точка четете в днешния брой на "Мач Телеграф"
