К оментарите около рекордната серия без победа на Левски вече станаха банални. Доста от тях уцелиха и в десетката и се фиксираха върху главното – раздвоението на Станимир Стоилов между работата с отбора и организирането на клуба. В същото време последните събития и изявления на факторите от „Герена“, а дори и някои транспаранти, които феновете вдигнаха по време на мача с Лудогорец, доказват, а и дебело подчертават, че в Левски единството е разклатено сериозно, пише журналистът Людмил Христов в днешния брой на вестник "Мач Телеграф".
Очевидно е, че има лагери и те като, че ли не са само два. Може да се окаже, че дори са повече от три, а може да станат и повече. Така се случва не само при „сините“, когато го няма най-силно сплотяващият елемент – победите. Надеждите, които лумнаха след завръщането на Мъри и силните игри от миналата пролет дадоха нова енергия на феновете, за да си останат именно те най-здравата опора на Левски във всякакъв смисъл. И тя обаче постоянно е връхлитана от силни урагани и започна все по-силно да се клати ту в една, ту в друга посока.
Лошото е, когато се повдига въпрос за избор между собствени легенди. Реално не виждам как с чисто сърце някой левскар в момента би взел страна в спорове между Стоилов, Сираков и Боримиров. Или пък да е доволен, че Иво Ивков може да се превърне във
фитила, който да детонира нова бомба
във време, в което се водят тежки битки за погасяването на стари пожари. Няма как обаче да не проявим и критичност и да не си зададем въпроса, ако юристът наистина е толкова важен и се справя с невъзможни мисии, защо и Станимир Стоилов не спира да се занимава със странични неща. Защото със сигурност отборът нямаше да е в настоящата си ситуация, ако треньорът бе отдаден и концентриран изцяло върху работата си с тима.
Мъри вероятно сам осъзнава, че на моменти се разпилява и това няма да спре, докато не намери правилните хора, на които да се довери и да им делегира правомощия. А ако има да казва някаква неизвестна истина, не бива да се бави изобщо. Самият той отдавна е осъзнал, че само с честно лице и чисти помисли може да се задържиш в сърцата на левскарите.
„Сините“ в момента обаче имат най-силна нужда от ТРЕНЬОРА си. Той е ключовият фактор за успехите, а те от своя страна са най-мощният източник и на финансиране, и на обединение. Докато Левски печелеше, ситуацията изглеждаше направо розова спрямо настоящата. Защото дори някой да е чувствал егото си подтиснато и да се виждал в чужда сянка, слънцето на Мъри заслепяваше всички.
Спечелената купата и елиминирането на ПАОК са подвизи, съпоставими с най-големите успехи на Стоилов на „Герена“. Защото те отприщиха бента и вълната на подкрепа от тогава само расте. Нали виждате, че на мачовете на седмия в класирането атмосферата е шампионска. И това не може да се промени. Само, че можеше да е много по-добре и е болезнено, когато виждаш, че имаш отбор и потенциал за големи неща, а страдаш срещу Септември, Спартак Вн и Пирин...
Нека все пак да отчетем огромната стойност на равенствата с Лудогорец. Те са „синият“ морален триумф, защото показват каква е разликата между
ценностите в гранда на народа и в гранда на Народната армия
В Левски може да се оправдават с терените и лошото време след издънки срещу Черно море и Пирин, но в същото време нито лидерът в класирането, нито хегемонът в първенството от последните 11 години могат да кажат, че са ги надиграли. Напротив! В контекста на сегашната рекордна лоша серия от резултати, „сините“ показаха, че може да не спечелят нищо, но именно те ще определят шампиона. И Лудогорец, и ЦСКА май ще стискат палци Левски да не е в Топ 6, за да могат по-добре да планират точките си във втората фаза. А това само по себе си е голям успех. Да всяваш страх е привилегия на СИЛНИТЕ.
И точно заради това може да съжаляваме, че Стоилов няма възможност да насочи цялата си енергия към отбора. В съвременния футбол един треньор не може да си позволи изоставане дори с дни и не бива да пропуска възможности за надграждане. Мъри губи много повече, а и хората в щаба му, защото и те имат своя лимит от сили.
Мач Телеграф
