В ратарят на Лудогорец Хендрик Бонман направи изключително интересни разкрития за своята кариера в специално интервю за германското издание SPORT1. Стражът сподели детайли за необичайния си футболен път, който преминава през разочарования в детските години, работа с едни от най-големите треньори в света и достига до редовно участие в европейските клубни турнири с екипа на разградчани. Германският футболист коментира открито и ситуацията около проваления си трансфер в Байерн Мюнхен.
Мечтата за преминаване при баварците е била съвсем близо до осъществяване през лятото на 2025 година, но в крайна сметка сделката пропада в последния момент. Стражът потвърждава, че интересът от страна на германския гранд е бил „много конкретен“, като допълва: „Всичко между нас вече беше уточнено“.
До този момент от кариерата си 32-годишният играч преминава през редица изпитания. Всичко започва в академията на Шалке 04, където е счетен за безперспективен поради физическите си данни. „Бях пет години в академията на Шалке. Разбира се, условията там бяха най-добрите. Когато в отбора до 17 години се събраха два набора, имаше по-добри вратари, а аз в онзи момент бях твърде нисък – 1,71 метра. Тогава ме отсяха. На 15 години си мислиш: „Добре, отсега нататък ще играя футбол само с приятели“. Но бързо се появи възможността в Рот-Вайс Есен. Днес съм висок 1,94 метра.“, спомня си вратарят.
Следващият голям етап от развитието му преминава в Борусия Дортмунд, където има привилегията да тренира под ръководството на Юрген Клоп и Томас Тухел. За първия Бонман пази изключително топли чувства. „Юрген Клоп беше точно такъв, какъвто си го представяте. Бащинска фигура, винаги готов за разговор и с невероятен усет за хората и ситуациите. Той наистина успява да те накара да минеш през огъня за него. Особено като млад играч, бих направил всичко за него. Ако беше казал: „Сега ще оберем банка“, щях да го направя с него. Такъв е характерът му. Разбира се, не бива да забравяме, че и тактически е изключителен.“, заявява стражът.
Относно Тухел впечатленията са напълно противоположни, но също толкова ценни за развитието му. „Мисля, че двамата не биха могли да бъдат по-различни. Тухел е абсолютен тактически специалист, фанатик на тема детайли. Всеки пас трябва да е точен, на тренировка топката трябва да се подаде на правилния крак. Той е буквално обсебен от перфекционизма. Може би понякога дразни с това и когато го слушаш шест пъти седмично, може да ти дойде до гуша. Но всеки играч, с когото съм говорил по-късно, е признавал: „Този човек наистина ме направи по-добър футболист.“, обяснява германецът.
Преди да пристигне в България, кариерата му преминава през Мюнхен 1860. „Аз съм футболен традиционалист. Хареса ми идеята да помогна на този голям традиционен клуб да се върне на върха. Може би тогава в мен повече говореше фенът, отколкото футболистът. В спортно отношение това не беше най-доброто ми решение, но беше правилната стъпка, защото научих много и срещнах приятели за цял живот.“, отчита футболистът.
Трансферът му в Лудогорец през 2024 година е продиктуван от няколко основни фактора. „Първо, перспективата да играя в европейски турнир. Обикновено е Лига Европа, но клубът е играл и в Шампионска лига. Второ, шансът да играя за шампион и сам да стана такъв. Да играеш на европейската сцена е най-великото нещо. Вторият аспект беше чисто финансов. За мен това беше утопично предложение. Когато възможността да играеш за сериен шампион и да се покажеш на международната сцена се съчетае с такова заплащане, за моите стандарти това е като шестица от тотото.“, признава чистосърдечно играчът.
В Разград той бързо печели златен дубъл, но отбелязва липсата на еуфория след успехите, „защото това се приема за даденост“. „Може да се сравни малко с Байерн Мюнхен, но тук е още по-очевидно. Има повече гняв, когато не спечелиш. В Германия разбират, че е човешко да загубиш мач. В България това разбиране не е толкова голямо.“, добавя той.
Впечатленията му от родния футболен пейзаж също са доста контрастни в сравнение с европейските вечери. „Разликата е толкова голяма, че едва мога да я опиша. В Лига Европа играеш на прекрасни стадиони, например в Андерлехт или срещу Лацио в Рим. В България повечето стадиони са наистина остарели. Някои не са ремонтирани от 60 години. На гостуванията понякога има само по 200 зрители. Терените също понякога са катастрофални.“, споделя стражът.
Извън футбола ежедневието му е изключително спокойно. „Отборът ни е много международен, с около 17 националности. Имам добри приятели в отбора. Разград е много малък град и няма какво толкова да предложи. Ежедневието се състои основно от тренировки, много мачове и пътувания. Обикновено имаме над 60 мача годишно.“, разказва Бонман.
Връщайки се на темата за неосъществения трансфер в Байерн, той отново потвърждава, че интересът е бил "много конкретен". Относно пропадането на сделката вратарят е лаконичен: "В крайна сметка не бях нужен. Свен Улрайх продължи и поднови договора си. А всъщност всичко между нас вече беше уточнено." Той не крие, че това е било огромно признание за качествата му. „Когато слухът се появи в медиите, осъзнах какъв ефект има и колко много съобщения получаваш изведнъж. Тогава разбираш, че Байерн не е обикновен клуб, а един от петте най-големи в света. Да тренираш ежедневно със звезди като Хари Кейн или Мануел Нойер би било връх в кариерата за всеки футболист.“, анализира германецът. Все пак той гледа философски на нещата. „Отписал съм тази възможност. Винаги казвам: шансът идва веднъж в живота. Може би ще дойде нещо друго. Всичко в живота си има смисъл.“, обобщава Бонман.
Към момента вратарят е фокусиран изцяло върху изявите си с екипа на родния шампион, с когото има контракт до лятото на 2027 година и планира да го изпълни. „Имах и имам много добро време тук и усещам, че в спортно отношение вече имам друг статут.“, завършва той. Въпреки че се чувства отлично на българска земя, състезателят признава, че съкровената му мечта продължава да бъде свързана с това да запише „един-единствен мач в Бундеслигата“.
