О нзи ден в столичния парк „Гео Милев“ бе открит паметник на светинята за всички левскари – Георги Аспарухов. Прекрасна инициатива, много красив паметник, страхотна атмосфера. И отлична възможност левскарската общност поне да демонстрира някакво желание за обединение. Не се получи! За съжаление, остана неприятното усещане, че дори легендарна фигура като Георги Аспарухов не може да спре разпада на тази общност. Представител на футболния клуб бе Елин Топузаков. Нищо лично срещу Топчо, но той е шеф на шеф на школата! Къде бяха Наско Сираков, Даниел Боримиров, други хора от висшето ръководство? Срам ли ги е било, страх ли? Да, ясно е, че паметникът на Гунди е инициатива на част от феновете, които са против сегашното ръководство. И въпреки това, да откажеш присъствие на това изключително събитие, е проява на тежък провинциализъм.
Ами Мъри Стоилов? И него го нямаше. При цялото ни уважение към постигнатото от него, разделението в Левски започна със светкавичното му и брутално напускане в стил „След мен и потоп“. Нямаше и никой от екипа му. Да не говорим за Иво Ивков. Нищо, че баща му беше съотборник с Гунди в най-силните години на Левски от края на 60-те години.
Подозирам, че шефовете на Левски и тяхната опозиция не си дават сметка за нещо, което вече се вижда на хоризонта, благодарение на тяхната вражда. Финансовите проблеми рано или късно ще бъдат решени. Това е вън от съмнение. Разделението между левскарите, провокирано и подклаждано от двете страни, обаче няма как да се преодолее. А от там до физическото унищожение на клуба не е много далеч.
ДОБРИ КОЖУХАРОВ
Мач Телеграф
