Берое приключи на фаталното 13-о място след есенния дял от сезона. Ако е там и през май това ще означава участие на бараж за място в елита през следващия сезон срещу завършилия на второ място във Втора лига. Настоящият сезон е третият, в ерата на Ернан Банато, характерна с мощното присъствие на латиноамериканци, предимно аржентинци. Затова сред фенските среди започнаха да наричат този тим ЛатиноБерое.
Като класиране, игра и резултати смело може да се каже, че през отминалата есен видяхме най-лошата му версия. В предишните два сезона тимът веднъж завърши в последната група от 8 тима, а веднъж в междинната четворка. Дори и в първия случай обаче бе далеч от изпадането. Сега е най-близо до Втора лига и това ни дава основание да твърдим, че сме свидетели на най-лошата му версия. Причините разбира се са много. Сред най-сериозните от тях би трябвало да отчетем липсата на адекватен заместник на Леандро Годой, който бе продаден на ЦСКА през лятото, малко след началото на сезона. В момента в тима няма нападател с неговата класа, нито с тази на другата предишна звезда на тима в атака – Себастиян Вия. Другата причина за слабото представяне, която бе налице почти през цялата есен е липсата на достатъчно добър треньор. Алехандро Сагерас не се оказа такъв и бе недолюбван от феновете, колкото и малко да бяха те на стадиона през есента. В края на сезона бе върнат треньорът, който бе най-обичан от тях, откакто започна ерата „Банато“ - Хосу Урибе. Испанецът води тима само в последните 4 кръга от есента, но и той не можа толкова бързо да преобрази тимът и взе само една точка в този период. Така през пролетта Урибе ще трябва през пролетта да влезе в ролята на Ел Салвадор, което на най-използвания език в съблекалнята – испанския означава Спасител и да успее да спаси тима от изпадане.
Целият обзор четете в днешния брой на "Мач Телеграф"
