А мериканските въоръжени сили са изправени пред сериозно предизвикателство след интензивната ракетна кампания срещу Иран.
Според анализ на отбранителния експерт Джак Бъкби, базиран в Ню Йорк анализатор и британски изследовател, операцията срещу иранските военни структури е довела до значително изчерпване на запасите от крилати ракети “Томахоук“.
Тръмп: Войната ще приключи много скоро
Военната операция, известна като „Епична ярост“, включва стотици удари срещу ирански командни центрове, ракетни бази и системи за противовъздушна отбрана. Това изправя Пентагона пред сериозен индустриален проблем – необходимостта от бързо възстановяване на арсенал, който се произвежда сравнително бавно.
Крилатите ракети „Томахоук“ са сред най-важните оръжия за далечен удар на Съединените щати вече повече от 40 години. Разработени по време на Студената война, те за първи път са използвани в реални бойни действия по време на войната в Персийския залив през 1991 г.
Ракетата е създадена да поразява цели на големи разстояния с изключителна точност. Тя лети на много ниска височина, често около 30 метра над земята, използвайки системи за следване на релефа и GPS навигация, което ѝ позволява да избегне радарите и противовъздушната отбрана.
Обхватът на „Томахоук“ достига приблизително 1600 километра, което позволява на американските кораби и подводници да поразяват цели дълбоко във вътрешността на вражеска територия, без да излагат пилоти или самолети на риск.
Точно поради тази причина ракетата се превърна в основно средство в първите фази на въздушната кампания срещу Иран.
Въпреки ефективността си, „Томахоук“ е сравнително скъпо оръжие. Една ракета струва приблизително 1,3 милиона долара. Освен това производството ѝ е бавно и изисква сложни вериги за доставки.
Жертва и ранени при иранска атака в Бахрейн
Анализаторите смятат, че в началото на 2020-те години Съединените щати са разполагали с около 4000 ракети „Томахоук“. От 80-те години насам американските военноморски сили са закупили приблизително 9000 ракети, но значителна част от тях са използвани в бойни операции, изведени от експлоатация или изразходвани по време на учения.
В продължение на години производството остава сравнително ограничено – често между няколко десетки и около 90 ракети годишно, в зависимост от бюджета на Пентагона.
Според Бъкби основният проблем е така наречената „дълбочина на боеприпасите“, термин, който описва количеството налични боеприпаси за продължителна война.
Съвременните конфликти, особено срещу държави с мощни системи за противовъздушна отбрана, изискват огромен брой прецизни ракети още в първите дни на бойните действия. В случая с Иран това означава стотици изстреляни ракети само за кратък период.
Това поставя американската военна индустрия под натиск. Производственият цикъл на една ракета „Томахоук“ може да отнеме до две години заради сложните компоненти и специализираните технологии.
Американската отбранителна индустрия вече предприема стъпки за увеличаване на производството. Компанията RTX, един от основните производители на ракетата, обяви планове да разшири производствения капацитет до около 1000 ракети годишно.
Дори при такова увеличение обаче възстановяването на арсенала ще отнеме години. Ако стотици ракети вече са използвани в кампанията срещу Иран, замяната им може да изисква продължителен период на непрекъснато производство.
Географията на Иран, огромната територия и сложният терен правят мащабна сухопътна операция изключително трудна. Това означава, че далекобойните прецизни оръжия като „Томахоук“ ще останат ключов инструмент за американските военни и в бъдеще.
Именно затова експертите предупреждават, че възстановяването на запасите от ракети не е просто индустриален въпрос, а стратегически приоритет за Съединените щати в ерата на високотехнологичните войни.
