Л удогорец изпраща най-слабата есен, откакто влезе в Първа лига през 2011 година. Това не е оценка, а факт. За първи път в историята си в елитната ни дивизия, тимът зимува на място, извън първите две в класирането. Дори и след последната за годината победа – тази над Берое с 4:0 в Стара Загора, тимът остана трети в таблицата с равни точки с ЦСКА 1948, но загубен директен мач в Бистрица с 4:5. Ако например Добруджа беше завършил трети до паузата щяхме да кажем, че това е сезонът на столетието за клуба. Но за стандартите, които сами зададоха в Разград, тази есен беше меко-казано лоша за Лудогорец. Повдигнаха се дори дискусии дали е това е най-слабият състава на тима за последните 14 години.
А началото на сезона никак не предвещаваше кризата, която се задаваше, и която се случи от края на септември до началото на ноември. В първите 4 кръга бяха постигнати 4 победи. Две от тях бяха убедителни – с 5:0 над Септември като домакин и 3:0 над Славия като гост. А другите две много трудни – с 2:1 над Добруджа у дома и 1:0 над Ботев Вр като гост с късен гол в добавеното време. Първите грешни ходове бяха срещу двата Локомотив-а – 0:0 срещу столичния в Разград и 1:1 срещу пловдивския на „Лаута“. Там Лудогорец още в края на първото полувреме остана с човек повече, но въпреки всичко бе на път да загуби с 0:1. В самия край на мача Петър Станич с отлична индивидуална проява преодоля няколко души и с мощен шут в долния десен ъгъл изравни. Именно Станич бе най-голямата находка в лятната селекция и заедно с Ивайло Чочев бе най-силният футболист на Лудогорец през есента. Кръг след ремито на „Лаута“, шампионите гостуваха на Левски на „Герена“. „Сините“ пропуснаха златен шанс да се възползват от кризата при „орлите“ и мачът завърши 0:0. Момент, за който Левски може и да съжалява в края на сезона, че не се възползва.
Целият обзор четете в днешния брой на "Мач Телеграф"
