М айката на загиналата под рухналата сграда на столичната ул. „Алабин“ Деница Ченишева – Александрина, получава 62 000 евро обезщетение за причинени неимуществени вреди заради бавно правосъдие.
Това реши на 27 януари 2026 г. състав на ВКС по гражданско дело. Към това се прибавя и лихвата, считано от 7 май 2021 г. Осъдена да плати парите е прокуратурата.
15 години
Почти 15 г. след трагедията на 19 септември 2006 г., при която загинаха 26-годишната Деница Ченишева и 24-годишната Петрина Христова, на 7 май 2021 г. ВКС оправда четиримата обвинени за срутилата се сграда. Подсъдими за инцидента бяха собственикът на сградата Георги Кирчев, управител на фирма "Хрисома", инж. Петър Петров, който контролирал ремонта на сградата, Николай Симеонов, управител на фирмата за инвестиционен контрол "Архитектура и изпълнение" и строителят Манчо Антонов, собственик на фирмата за ремонти ЕТ "Медия Манчо". Антонов бе подсъдим задочно, защото не бе открит във Франция, където заминал на работа. Четиримата бяха обвинени за причиняване на смърт на повече от един човек поради незнание или немарливо изпълнение на работата. Всички бяха оправдани и на предишните две инстанции – Софийски градски съд и Софийски апелативен съд.
Отчаяние
Безмерна болка и отчаяние е изпитала майката на Деница Ченишева – Александрина. „Като майка на пострадалата е очаквала ефикасно и навременно правосъдие и справедливост, налагане на наказание на виновните лица, а е трябвало години наред да понася бездействието на ответната страна, която не е изпълнила надлежно задълженията си по ръководство и надзор на досъдебното производство, така че разследването не само да приключи в срок, но и да е ефективно. Общата продължителност, при това на неефективно воденото наказателно производство, от около 15 г. е прекомерна и е увеличила значително обема на претърпяното страдание. От съществено значение са и конкретно установените - въз основа на приетото от Въззивния съд заключение на съдебно-психологическа експертиза – причинени й тежки психологически вреди“, пише в решението на ВКС.
Експерт е установил, че жената страда от тежка депресия заради липса на справедливо наказание на виновните за смъртта на дъщеря й, както и от преживения твърде дълъг и необективен съдебен процес. Според експерта „наличните по делото медицински документи и проведеното психологическо изследване свидетелстват за трайна депресивна картина“, която се характеризира с намалена способност за адаптация към актуалната ситуация, анхедония – неспособност за изпитване на удоволствие, интерес или радост от дейности, които преди са били приятни, усещане за безперспективност и липса на справедливост. Ако делото се беше развило по-бързо, „ефектът нямаше да е този, защото забавянето всъщност удължава агонията“, гласи експертизата.
Свидетелка
Приятелка на майката е дала свидетелски показания пред съда за нейното състояние. Жената разказва, че през цялото време на разследването и делото почернената майка се е измъчвала от протакането и е мислела, че това е умишлено.
„Болката и скръбта от загубата на единственото й дете са били огромни. Към тях се е прибавило и чувството, че виновните няма да бъдат наказани и справедливост не е възможна. Тя е започнала да губи желание за живот и не е искала да търси медицинска помощ. Впоследствие е започнала да приема медикаменти заради постоянното безсъние и депресия, което е довело до други здравословни проблеми. През цялото време се е чувствала безпомощна и не е могла да получи нито удовлетворение, нито успокоение“, пише ВКС.
Решение
На първа инстанция СГС е присъдил на майката обезщетение от 15 000 лв. САС е вдигнал размера на 60 000 лв. „Държавата е длъжна да организира съдебната си система по такъв начин, че да гарантира, че при осъществяване на дейността си правозащитните органи ще спазват всички изисквания на Европейската конвенция за защита правата на човека – обективно и пълно разследване на фактите и обстоятелствата по случая за разкриване на истината и за приключване на воденото производство в разумен срок“, пише в решението на ВКС.
Трагедията
В 18,15 ч. на 19 септември 2006 г. лавина от тухли, бетон, желязо и греди рухват с грохот върху ул. „Алабин“, където старата 4-етажна къща в ремонт на номер 39 се срутва като макет от кибритени клечки. Случайно минаващо по улицата сиво пежо е затрупано и смачкано от отломките. В колата загиват Деница Ченишева и приятелката й Петрина Христова. Деница оставя сираче - дъщеричка на 2 г. и 10 месеца.
Още същия ден е образувано наказателно производство, което продължава 10 г. През това време се сменят няколко наблюдаващи делото прокурори, някои от следите изчезват, а свидетелски показания се променят.
Досъдебното производство приключва през 2016 г. и делото влиза в съда, където на първа инстанция се точи още 2 г. Следват няколко експертизи. В крайна сметка съдът приема заключението на вещите лица, че ремонтът на къщата няма отношение към падането на сградата. Според експертите в старата сграда не е правен конструктивен ремонт - не са махани стени и греди, а до рухването се е стигнало заради дефекти в конструкцията, лоша поддръжка, течове и вибрации. Вещите лица обаче уточняват, че заключенията им са само въз основа на документи, защото веднага след падането на сградата тя е досъборена, а руините – изчистени. По-късно САС отчита, че прибързаното разчистване е станало без разрешение от прокурор.
История
Сградата е построена през 1914 г. като 5-етажна постройка с междуетажни подови конструкции от типа „пруски свод“ на метални греди. По време на бомбардировките над София през 1943 и 1944 г. покривът на сградата и мансардният 5-и етаж са разрушени. Този етаж не е възстановен и сградата остава четириетажна, като на мястото на разрушения скатен покрив е изграден нов. През 1948 г. сградата е национализирана, а през 1978 г. обявена за паметник на културата от местно значение. През 2003 г. реституираните й собственици получават владението върху 1 и 2 етаж. Същата година е извършен оглед от НИПК и е констатирано, че се налагат спешни мерки за отстраняване на течовете и е необходим цялостен оглед за изготвяне на конструктивна експертиза за състоянието на сградата. Заключението по-късно е, че се нуждае от ремонт и заздравяване.
Ремонтът
В това състояние „Хрисома“ ООД купува сградата през юни 2004 г., но окончателно я владее от август 2006 г. На 7 септември започват ремонтите там. Работело се е основно с механични инструменти – чук, тесла, длето, шило, кози крак, лостове. „Никъде не са били поставени указателни табели за извършваната дейност, нито предпазни мрежи или парапети. Районът около сградата не е обезопасяван, потокът от хора и превозни средства не е отклоняван. Изнасяният от сградата боклук – дюшемета, мазилка, вътрешна дограма, скари, врати – бил изнасян с камион и само тогава била поставяна червена лента“, пише ВКС.
На 19 септември работниците приключили около 16.30 ч. Валяло дъжд. След работниците влизали и други хора, но към 18 ч. сградата вече била празна. Около 18.15 ч. транспортният трафик по улицата бил силно натоварен и имало задръстване. По това време пострадалите жените пътували с лек автомобил „Пежо 306“ в посока Съдебната палата. Колата била спряла в задръстването, когато внезапно рухнала челната южна фасадна стена на сградата. При падането парчета от тухли, хоросан, бетон и стъкло затрупали автомобила. Спасителните екипи опитали да извадят двете жени, но ги намерили починали.
Според магистрати пороците в началото на разследването са предопределили невъзможността да бъдат постановени справедливи присъди. „Крайният извод е, че забавянето от 14 г., 7 месеца и 18 дни се дължи не толкова на усложнената фактическа и правна обстановка по делото, колкото на нежеланието за работа на компетентните органи“, категоричен е ВКС.
АБОНИРАЙТЕ СЕ ЗА КАНАЛА НИ В YOUTUBE
Мария Кадийска
