Петко Панайотов донесе първата победа на ЦСКА за сезона – с 3:1 над Септември София. В онзи момент бившият треньор Душан Керкез беше на седмото небе от щастие, а феновете на „червените“ видяха в младока бяла лястовица. Или с други думи казано – младокът, който минава през школата и не само, че стига до първия отбор, но и се утвърждава в него, бележейки важни голове.
Е, 5 месеца по-късно Панайтов се намира в много деликатна ситуация. Вместо да върви нагоре и да печели кредит за титулярно място, в момента не си представяме как той може да запише повече от 10-15 минути на мач, и то пейката. Просто конкуренцията в халфовата линия в ЦСКА стана зловеща. Освен Бруно Жордао и Джеймс Ето'о, които вече се утвърдени титуляри, бяха прибавени Исак Соле и Макс Ебонг. Тук дори не броим играчи като Илиан Илиев, Улаус Скаршем и Дейвид Сегер, който трябва скоро да си тръгне от ЦСКА, но все още стои без да играе.
Въпросът е, че Петко Панайотов е във възраст, в която трябва да играе постоянно – 20 години. В момента стоенето резерва е нещо много лошо за него. Нещо противопоказно. Със сигурност, познавайки Панайотов, на него не му минава и през акъла да отиде в друг отбор под наем, където ще играе всеки мач по 75-90 минути. ЦСКА прати вече голям брой играчи под наем в Ботев Враца, но класата на Петко е за по-сериозен отбор, с цялото ни уважение към врачани. Защото следващите 5 месеца са ключови за Панайотов. Той ще остане при „армейците“, ясно е, но ще играе много малко и ако запише един мач като титуляр през пролетта, ще е някакво чудо. А сега най-важното за него е да играе, да играе и пак да играе. Убедени сме, че ако питаме неговият селекционер в младежкия национален тим Тодор Янчев, той ще ви каже същото.
Цялата разработка четете в днешния брой на "Мач Телеграф"
