Х ристо Стоичков участва от Маями в онлайн среща с деца по случай световния ден за борбата с диабета. Организатор на срещата беше Денислава Ангелова от фондация „Докосни дъгата“. Партньор на срещата беше книгоиздателство „Софтпрес“, което издаде двете книги „Историята“ и „Историята за деца“, описващи живота на най-успелия български футболист, пише в. "Мач Телеграф".
„Искам да покажа на децата откъде съм тръгнал и какви препятствия съм имал. Родителите знаят преди 1990 година какво беше в България. Трудности преживявахме с цел, за да успеем. На мен ми е било много тежко. Първата като дете беше на 10-12 години. Казаха ми, че няма как да играя футбол и ме изгониха. Оставиха ме извън стадиона. Живеех в Пловдив в квартал „Юрий Гагарин“. Плаках през целия път от „Кършияка“ до нас. Когато се прибрах, баща ми ме попита защо плача. Каза ми, че има и други отбори. Детската ми мечта беше да стана футболист. Следвал съм си мечтата.
В завод „Юрий Гагарин“ трябваше да работя, уча, играя. Не се отказах. После отидох в трета дивизия в Хеброс. След това в ЦСКА имах препятствия – от футболния съюз и държавата. Но никога не се отказах. През годините не си позволих да си купя приятелство. Можех, но не го желаех. Никога не съм парадирал, че съм носител на „Златна топка“ и „Златни обувки“. Горд съм, че съм от малка България. Като Любо Ганев, Вальо Йорданов, Стефка Костадинов, Данчо Йовчев. Единствената ми мечта, която остана неизпълнена, е, че не играхме на финал на световно първенство. Заслужавахме го, но ни ограбиха!“, обяви още Стоичков. Децата не спираха да задават въпроси. Най-любопитният беше как с автобуса на Левски го е закарал в ЦСКА. „Те не знаеха къде отивам – продължи Стоичков. – Разказах, че съм на лагер в националния отбор. От уважение, че ме докараха от Харманли до София, ме оставиха на хотел „Плиска“. Иначе щяха да ме оставят по пътя. Аз съм играл за ЦСКА и винаги е трябвало да се сбием, да победим. В Левски имам големи приятели като Наско Сираков. Той е от първите, който ми подаде ръка, когато ме повикаха за първи път в националния отбор на България през 1987 година. Когато треньорите попитаха кой да играе, Наско им каза, че Христо Стоичков трябва да е титуляр. И с Емил Спасов, и с Емил Велев, и с Божидар Искренов. С Ники Илиев съм имал спречкания, но вече не ги помня. С Дани Боримиров съм приятел. Няма значение дали си от ЦСКА или Левски. В Левски ме нахраниха, пих вода, но не знаеха какво ще им се случи“, каза още Стоичков. Последва още един провокативен въпрос – дали ще се върне като треньор в България. „Аз бях – отвърна Камата. – Исках да помогна на българския футбол. Но не можех да позволя да се цапа името ми. Засега не мисля да се връщам като треньор в България. Искам да съм в телевизията, правя много филми за колеги, отбори, треньори. Щастлив съм!“, завърши Ицо.
Мач Телеграф
