Този Лудогорец е гладен за успехи. Това бяха думите, с които Игор Йовичевич ознаменува завръщането си у нас и прозвучаха нещо като гаранция, че този сезон ще видим отбор, който ще бие с лекота всеки, който му се изпречи на пътя. Дори и без да се напъва, както се случи на финала за Купата на България преди 1 година и 4 месеца. Тогава „орлите“, водени именно от този Игор Йовичевич, ликуваха в далеч по-враждебна обстановка на Националния стадион от тази, която цареше в понеделник на същото място. И то срещу ЦСКА. Ситуацията, която се получи на игрището онзи ден, нямаше нищо общо с онази от 2025 година. Тогава Лудогорец подчини „червените“, а дори не му се наложи да включва на по-висока скорост от трета. Сега обаче нито един от номерата на „орлите“ не мина и дори изглеждаха като прекалено лесна плячка за съперниците си. С ръка на сърцето всички в Разград трябва да си признаят, че се отърваха леко, защото още през първата част домакините трябваше да водят най-малко с 3:0. За капак продължават да изглеждат като човек с наднормено тегло, който смята, че с 2-3 упражнения на ден ще се случи чудо и ще се превърне в Арнолд Шварценегер в годините му на Мистър Олимпия.
„Орлите“ дори позволиха на противниците си да презаредят батериите по време на мача и да намерят сили на финален щурм, с който окончателно да си подпечатат трите точки. И е явно, че те далеч не са огладнели. Напротив, има хора, които все още не са отрезнели от празненствата през 2025-а и още на се събудили, за да осъзнаят, че в момента сме октомври 2026 година. И още един сезон скоро може да мине край тях като на филм, в който нито ще играят главна роля, нито ще имат някакви сериозни реплики. Разликата от първото място много бързо започна да се трупа. И то не в тяхна полза. Ако през миналото първенство все пак имаше извинение, че силите са насочени към Европа, то сега такова не съществува. Затова някак смешно звучи, че именно липсата на Европа е виновна за бледото представяне срещу ЦСКА. Когато белята е станала винаги може да извадиш по вола – теле, както гласи поговорката.
Още текстове четете в днешния брой на "Мач Телеграф"
