Англия изпълни първата си цел, класирайки се на елиминациите, но зад ъгъла чака ДР Конго. Африканският представител може да участва на световни финали едва за втори път в историята си, но в групата си показа, че не е трябва да бъде подценяван. Кристиано Роналдо и компания най-напред разбраха това, а след това Узбекистан също си изпати. Именно срещу „мореплавателите“ ДР Конго записа първата си точка на мондиали, но не беше далеч от това и да отскубне победата от звездната селекция на Роберто Мартинес. Единствено Колумбия се оказа костелив орех за тях, но въпреки минималната загуба „леопардите“ влетяха във фазата на елиминациите за първи път в историята си.
Англия трябва да внимава
Англия трябва да внимава. ДР Конго не е отбор, който се характеризира с прилагането на атрактивен футбол. Техният най-силен коз е очакването на момента и тяхната решителност, а защитата е мястото, върху което Десабр видимо е видимо е работил, откакто пое поста на селекционер през 2022 година. Оттогава ДР Конго никога не е бил побеждаван с повече от един гол разлика. В първите си два мача срещу Португалия и Колумбия, африканците действаха в система 5-3-2. Аарън Уан-Бисака и Артур Масуаку оперираха като халф-бекове, но те бяха натоварени основно с отбранителни функции, а при контри пробивите им бяха клинични. Целта на ДР Конго дотук беше да приканят противника си дълбоко по терена, преди да нанесат решаващия си удар. Отличната им дисциплинираност в защита би довела до главоболия за Англия, който и без това е доста анемичен и безидеен в атака от началото на турнира. Няма да е учудващо, ако „трите лъва“ изглеждат неспособни да разбият ниския блок на съперника, така както беше и срещу Гана, и мачът да влезе в продължение и вероятно дузпи.
Атаката на ДР Конго не е за подценяване
Консервативният стил на ДР Конго обаче не намалява заплахата им в атака. Централният нападател Йоан Уиса има 3 гола на Мондиал 2026 досега – колкото и Хари Кейн. Играчът на Нюкасъл реализира срещу Португалия и донесе историческа първа точка на тима си на световно, а след това наниза и две попадения във вратата на Узбекистан. Партньорът му на върха на атаката е Седрик Бакамбу, който все още не е открил сметката си, но изгради отличен тандем с Уиса. Друг от козовете на Десабр в предни позиции е футболистът на Пирамидис Фистон Майеле, който беше обявен за играч на годината в клубния си отбор. Срещу Узбекистан обаче селекционерът преформатира системата си на игра, залагайки на четирима в защита и две типични крила като Нейтън Мбуку и Брайън Сипенга, което донесе и победа за историята.
Целият текст четете в днешния брой на "Мач Телеграф"
