„Когато гледате докъде е стигнал Маркъс Рашфорд, си давате сметка, че може би това е логично продължение на неговата кариера след две години на лъкатушене.
Подобни играчи трябва да оценяват шанса, който им е дала съдбата, като ги е пратила още като юноши в клубове от калибъра на Манчестър Юнайтед. Трябва да го оценяваш и да се бориш за него, а не да казваш, че не ти се играе и искаш да си ходиш“, коментира пред Sky легендата на Юнайтед Теди Шерингам по повод предстоящото преминаване под наем в Барселона на Маркъс Рашфорд и допълва: „Аз мисля, че преминаване от Манчестър в Барселона е крачка напред в неговата кариера, която той с нищо не е заслужил“.
Шерингам подкрепя това твърдение със статистика от последните два сезона на футболиста с екипа на „червените дяволи“. Той е отбелязал едва 11 гола във Висшата лига при изиграни 48 мача. Нарушаваше режима и дисциплината и закономерно беше изваден от отбора при пристигането на Рубен Аморим на треньорския пост. Непостоянният нападател бе даден под наем в Астън Вила през януари. Рашфорд веднага се преобрази, започна отново да играе с усмивка на лицето и помогна на отбора на Унай Емери да достигне до четвъртфиналите на Шампионската лига и да завърши на шесто място във Висшата лига. Все пак той остана ялов нападател и не беше изненада, че Вила не пожела да се възползва от клаузата за откупуване и да платят 40 млн. паунда, за да вземат 27-годишния играч. През годините Рашфорд измина целия път от „голяма надежда“ до „дефектна стока“. Той е просто прехвален нападател с нереално висока заплата, който обаче е имал шанса да стигне до върха. Барса имат различно мнение по въпроса. Испанският шампион вижда в лицето на Рашфорд липсващото парченце от пъзела, който ще им донесе трофея от Шампионската лига през сезон 2025-26. От него се очаква да оформи смъртоносен атакуващ квартет заедно с Ламин Ямал, Роберт Левандовски и Рафиня. Изглежда Рашфорд е най-големият късметлия сред футболистите и е на път да осъществи най-незаслужения и надценен трансфер във футболната история. GOAL припомня някои подобни случаи.
Маруан Фелайни
Дейвид Мойс бе персонално посочен от сър Алекс Фъргюсън да го наследи на кормилото на Манчестър Юн и се опита да привлече в отбра Гарет Бейл и Сеск Фабрегас. Вместо желаните придобивки през 2013 г. в Юнайтед се озова Маруан Фелайни. Белгийският халф остана в историята обаче не с игрови качества, а само с атрактивната си прическа. Той се представяше стабилно с екипа на Евертън под ръководството на Мойс и преминаването му в тогавашните шампиони бе съпроводено с много очаквания, които обаче не бяха оправдани.
Фелайни бе редовно освиркван от феновете на Юнайтед по време на целия му първи жалък сезон в клуба. Отборът изпадна от първата шестица във Висшата лига, а Мойс беше уволнен. Все пак някак си Фелайни успя да се закрепи и остана общо цели шест сезона в Юнайтед, като през това време успя да спечели Купата на страната, Купата на лигата и трофея от Лига Европа. Той стана любимец на Моуриньо заради неизчерпаемата си енергия, но никога не успя да се наложи като безспорен титуляр. В крайна сметка Юнайтед го продадоха за 10,5 млн. паунда на китайския Шандонг Тишат през януари 2019 г.
Анди Керъл
Феновете на Ливърпул дълго време не можеха да повярват, че Анди Керъл е избран да замести Фернандо Торес, след като испанският нападател премина в Челси през 2011 г. „Мърсисайдци“ трябваше да счупят клубния трансферен рекорд, за да го привлекат. Сделката за Керъл бе много рискова, тъй като той имаше на сметката си едва половин сезон като титулярна деветка на Нюкасъл. Абсолютно всички опасения се оправдаха. Керъл отбеляза едва шест гола в 44 мача за Ливърпул. Беше изключително непостоянен и така и не успя да влезе във форма за по-дълъг период от време. След като Брендън Роджърс пое отбора през юни, 2012 г. той моментално съобрази, че Керъл не става за позицията на централен нападател и изобщо не се вписва в игровата му схема. Анди бе натирен в Уест Хям след едва 18 тегави месеца на „Анфийлд“.
Никлас Бендтнер
Бъдещето на Никлас Бендтнер изглеждаше мрачно след престой под наем в Съндърланд през сезон 2011-12, през който той отбеляза едва осем гола. На хората от Арсенал постоянно им се гадеше от неговото непостоянство и неадекватното му поведение извън терена. Тогава съвсем изненадващо шампионът от Серия А Ювентус им взе горещия картоф от ръцете и това бе най-шокиращият трансфер в летния прозорец на 2012 г. Шокиращ, но съвсем не успешен.
Той трябваше да чака до октомври, за да получи шанс от треньора Антонио Конте да излезе като титуляр на терена. Още в следващия мач се контузи и отсъства два месеца, а през март бе арестуван, докато шофира пиян до козирката. Бендтнер се върна в игра в последния мач за сезона срещу Сампдория. „Бианконерите“ загубиха 3:2 и не успяха да защитят титлата си, а той завърши двубоя със счупена китка. Не успя да отбележи нито един гол за Юве в изиграни 11 мача, а сделката за него може да се определи като загуба на време за всички страни.
Одион Игало
Юнайтед отчаяно издирваха нападател, след като Рашфорд получи контузия през зимния трансферен прозорец през 2020 и опитваха какви ли не варианти. В крайна сметка се насочиха към бившата звезда на Уотфорд Одион Игало, когото взеха под наем от Шанхай Шенхуа до края на сезона. Но паническият ход на „червените дяволи“ беше пълен провал. На Игало просто му липсваше класата да играе елитен футбол. Оле Гунар Солскяер така и не успя да повярва в него. Нигериецът се появи в едва осем мача между февруари и май. Той отбеляза едва четири гола и по съвсем необясними причини Юнайтед удължиха наема му с още шест месеца. Решението бе странно и с оглед на факта, че през октомври в отбора акостира и Едисон Кавани. Така за второто шестмесечие във Висшата лига Игало получи само девет игрови минути и бе качен на самолета обратно за Китай.
Мартин Брейтуейт
Барселона трябваше да правят сделка на пожар, след като Усман Дембеле получи тежка контузия през февруари 2020 г., която го остави извън терена за шест месеца. Според правилата на Ла Лига клубът можеше да привлече само свободни агенти или такива, които вече играят в Испания. Това ограничи много възможните сделки. Въпреки всички ограничения никой не предполагаше, че изборът може да падне върху Мартин Брейтуейт. Той имаше на сметката си жалките осем гола в 27 мача, изиграни с екипа на опашкаря Леганес, към който се бе присъединил предходното лято. Преди това пък Барса бяха платили значителна сума за услугите на датския национал, който не им се отплати с абсолютно нищо за престоя си от две години и половина в клуба.
Брейтуейт се нареди до Лионел Меси за снимка при награждаването с Купата на краля и горе-долу с това се изчерпа неговият нищожен принос. Отбеляза едва 10 гола в 58 мача, като повечето пъти влизаше като смяна. Изобщо не се вписваше на „Камп Ноу“ и не беше никаква изненада, че Барса разтрогнаха договора му през 2022 г..
Вут Вегхорст
Юнайтед демонстрираха нагледно, че не са си взели никаква поука от трансферния провал Игало и се натресоха на Вут Вегхорст, който привлякоха от Бърнли през януари 2023 г. От нидерландеца се очакваше да запълни празнината, оставена след напускането на Кристиано Роналдо, въпреки че той имаше на сметката си отбелязани само два гола във Висшата лига с екипа на „виненочервените“. Вегхорст си върна голмайсторската форма по време на престой под наем в Бешикташ и някой трябваше да направи сметка, че турската Суперлига не може да се сравнява с Висшата лига. За всички беше ясно, че той няма да оправдае очаквания с изключение на треньора Тен Хаг, който упорито беше решил да залага на Вегхорст. Той го пусна като титуляр цели 18 пъти, въпреки че в замяна получи едва два гола. Никой не поставяше под съмнение трудолюбието на нидерландския национал, но на него просто му липсваше техниката и инстинктът на убиец, който притежават нападателите. Заради това той остана без предложение за постоянен договор.
Чупо-Мотинг
Първият и единствен сезон на Ерик Максим Чупо-Мотинг във Висшата лига беше катастрофа. Националът на Камерун бе привлечен от Шалке през лятото на 2017 г. В Сток Сити очакваха голова машина, която да замести напусналите Марко Арнаутович и Боян Къркич, но в първия си сезон той се разписа едва пет пъти и „грънчарите“ изпаднаха във второто ниво на английския футбол. Сток се съгласиха да разтрогнат по взаимно съгласие с Чупо-Мотинг, който искаше да потърси реализация зад граница вместо да играе в Чемпиъншип. По някакво нелепо стечение на обстоятелствата ПСЖ чу молитвите му и подписа с него за две години. Съдбата явно обичаше Чупо-Мотинг, на когото се падна да работи с Томас Тухел, когото познаваше от престоя си в Майнц. Той обаче не направи нищо, за да оправдае парите на ПСЖ през следващите две години. Отбеляза само девет гола и ще се запомни само с най-фрапантните пропуски в цялата история на Лига 1. През 2020 г. той отново стана свободен агент и това му позволи да премине в германския гигант Байерн.
Жулиен Фобер
Няма как преминаването на Жулиен Фобер на „Сантяго Бернабеу“ да не попадне в тази класация. Трансферът на Фобер през 2009 г. бе просто нелеп. Скъсан ахилес остави французина извън игра през по-голямата част от дебютния му сезон в Уест Хям и когато всички очакваха крилото да бъде изритано, дойде изненадващата оферта от Реал (М). Французинът получи шанса на живота си, но не направи абсолютно нищо, за да го оползотвори. Той записа едва два мача за Реал. През по-голямата част от времето дремеше на резервната скамейка, пропускаше тренировки, защото така и не се ориентира в кой ден от седмицата почива отборът. В края на периода Реал имаха опцията да го откупят срещу 1,5 млн. евро, но дори тази смешна цена беше прекалено висока за играч, който няма нищо общо с професионалния футбол.
Джеймс Уестуд, Goal.com
