Д окато белгийските нападатели сигурно още сънуват кошмари след 0:0 срещу Иран, човекът, който ги създаде, има история, достойна за филм. Вратарят на Иран Алиреза Бейранванд беше големият герой при равенството срещу Белгия на Мондиал 2026. Той направи серия от феноменални спасявания, включително невероятна намеса след удар на Максим Де Кайпер от близка дистанция, която остави Кевин Де Бройне невярващ. Но пътят на Бейранванд до световната сцена е далеч по-впечатляващ от всичко, което показа на терена.
Роден в бедно номадско семейство в иранската провинция Лорестан, той прекарва детството си в пасене на овце. Семейството постоянно се мести от село на село и бъдещият национал не помни да е имал постоянен дом до тийнейджърските си години. „Грижихме се овцете да не се изгубят или да не бъдат откраднати. Това беше животът ни“, спомня си той.
В свободното време играе футбол и местна игра, при която камъни се хвърлят на голямо разстояние. По-късно Бейранванд ще се шегува, че именно тя му е помогнала да развие знаменитите си дълги подавания. Когато е на около 12 години, тайно започва да тренира футбол. Първоначално играе като нападател, но един ден двамата вратари на отбора отсъстват и той застава под рамката. Така започва всичко.
Баща му обаче не одобрява футбола. Когато разбира, че синът му пропуска работата с овцете, изпада в ярост и дори разкъсва вратарските му ръкавици. Тогава Алиреза взима най-трудното решение в живота си. Една нощ, докато баща му спи, той взима назаем малко пари от братовчед си и се качва на автобус за Техеран – на повече от 600 километра от дома. Столицата обаче не го посреща с отворени обятия.
Той няма роднини, няма квартира и няма работа. Тренира вечер, а през останалото време спи в джамии или направо на улицата. Веднъж заспива до тренировъчното игрище и когато се събужда, открива монети върху себе си. „Помислили са ме за просяк. Но поне за първи път от много време си купих хубава закуска“, разказва по-късно той.
За да оцелее, Бейранванд започва всякаква работа. Мие автомобили, носи пици като сервитьор, а нощем чисти улиците на Техеран. „Работех нощни смени като чистач, за да не ме виждат хората. Но това се отразяваше на тренировките и на играта ми“, признава той. Талантът му обаче не остава незабелязан. Клубът Нафт Техеран го привлича в младежкия си отбор и животът му постепенно започва да се променя. Само четири години след бягството от дома Бейранванд дебютира за националния отбор на Иран.
През 2018 година влиза в историята, след като спасява дузпа на Кристиано Роналдо на световното първенство в Русия. Междувременно успява да се помири и с баща си. „Каза ми, че се гордее с мен и че съжалява, задето не ме е подкрепял. Това беше много емоционален момент“, спомня си вратарят. Днес Алиреза Бейранванд е символ на това какво могат да постигнат упоритостта и вярата в мечтите. От момче, което спи по улиците и мие коли за прехрана, до герой на световно първенство, който отказа Белгия и отново накара целия футболен свят да говори за него.
