Р аян Шерки е сред най-техничните футболисти във Висшата лига, а бързите му крака, балансът и способността да сменя посоката за части от секундата често оставят защитниците без отговор. Част от тези качества обаче са усъвършенствани далеч от футболния терен – в боксовата зала. Френският национал от години тренира бокс и смята бойния спорт за важна част от подготовката си. Ефектът се видя отлично и при силното му представяне за Манчестър Сити срещу Кристъл Палас, когато Шерки демонстрира великолепно движение в наказателното поле, преди да завърши една от атаките на своя тим.
Още преди трансфера му от Лион в Манчестър Сити в социалните мрежи стана популярно видео, на което французинът тренира с боксовия специалист Омрани Файсал. Шерки не просто удря лапи, а демонстрира комбинации, движения на тялото, избягване на удари и впечатляваща работа с краката. Техниката му дори впечатлява хора от професионалния бокс. Бившият футболист и шампион на Великобритания в полусредна категория Къртис Удхаус признава, че ако не знаеше кой е Шерки, би го взел за истински боксьор. Това далеч не е просто хоби.
Осем години в боксовата зала
Файсал започва да работи с Шерки преди около осем години, когато французинът все още е част от Лион. Двамата провеждат тренировки приблизително веднъж седмично, като основната цел никога не е била футболистът да се превърне в състезател по бокс. Идеята е чрез различен тип натоварване да се подобрят качествата, които могат да бъдат използвани на футболния терен. Според специалиста едно от най-важните предимства е координацията между горната и долната част на тялото.
При бокса състезателят трябва едновременно да нанася удари, да се движи, да се защитава и да реагира на действията на човека срещу себе си. Това изисква постоянна връзка между възприятие и движение. За футболист като Шерки ефектът може да се види в бързите смени на посоката, финтовете и способността му да преодолява противници в малки пространства. Подобни умения са особено ценни за футболист, който често получава топката между няколко защитници и трябва да вземе решение почти моментално.
Повече баланс и сила при контакт
Боксът помага и за стабилността на тялото. Работата при ударите изисква сериозна сила в торса, контрол върху центъра на тежестта и постоянно запазване на равновесие. Именно тези качества позволяват на футболистите да издържат физически контакт и да продължат движението си. Подобен тип подготовка от години използват и други звезди. Мохамед Салах например отделя много време за упражнения, свързани с коремната мускулатура, ротационната стабилност и баланса. Това му позволява да запази скоростта си дори когато защитник го атакува с тяло.
При правилно провеждани боксови занимания могат да бъдат постигнати сходни резултати. Според треньора на Шерки това води до по-добро предпазване на топката, по-голяма устойчивост при единоборства и по-малка вероятност футболистът да загуби баланс при контакт.
Да прочетеш съперника за части от секундата
Друг важен елемент е реакцията. В бокса състезателят непрекъснато наблюдава раменете, погледа, движенията и ритъма на противника. Понякога решението дали да се атакува или да се отстъпи трябва да бъде взето за части от секундата. Същият принцип важи и във футбола. Файсал смята, че подобни тренировки помагат на Шерки по-бързо да преценява кога защитникът ще направи движение, кога да ускори, кога да финтира и кога да подаде.
Това е особено полезно за футболист с неговия профил – плеймейкър, който често трябва да решава атаките в пренаселени пространства. Има обаче спор доколко боксовата работа с краката действително може да бъде пренесена директно във футбола. Някои специалисти смятат, че постоянната нужда боксьорът да бъде лек и подвижен подобрява баланса и експлозивността. Други са по-скептични.
Бившият световен шампион Ричи Уудхол посочва, че двата спорта изискват напълно различен тип движение. Професорът по спортна физиология Алън Ръдок също смята, че футболистите се нуждаят от много по-голяма сила при ускоряване, спиране и смяна на посоката, отколкото боксовите упражнения могат да предложат.
Не заменя футболната подготовка
И при физическата издръжливост има важна разлика. Боксьорите могат да поддържат високо темпо продължително време, но това не означава задължително, че притежават същата способност за повтарящи се спринтове като футболистите на най-високо ниво. Все пак тренировките на лапи могат да бъдат сериозно кардио натоварване. При правилно структурирана сесия пулсът може да достигне много високи стойности, но за това е необходим опитен треньор, който да променя комбинациите, темпото и интензивността. Затова специалистите са категорични, че боксът не трябва да замества специфичната футболна подготовка. Той по-скоро може да бъде допълнение към нея.
Психологическото оръжие
Едно от най-големите предимства може дори да не е физическо. Боксът поставя човек в ситуация на директна конфронтация. Трябва да останеш концентриран, когато си изморен, да реагираш под напрежение и да не губиш самообладание.
Според Файсал именно това може да помогне на Шерки в решаващите моменти от футболните мачове. За играч, който трябва да измисли нещо нестандартно в последните минути или да запази спокойствие под агресивна преса, подобна психологическа подготовка може да се окаже особено ценна.
Самият Шерки признава, че бойните спортове му дават възможност както да работи върху физиката си, така и да изразява себе си. Той обаче далеч не е единственият футболист, привлечен от бокса.
От Рууни до Рашфорд
Уейн Рууни тренира бокс още като дете в залата на свой роднина в Ливърпул. По-късно той признава, че тези занимания са били сред причините да бъде физически готов за Висшата лига още на 16 години.
Според него тренировките са му помогнали да се справя с мощни защитници като Сол Кембъл и Мартин Киън. Маркъс Рашфорд също е показвал боксови занимания като част от подготовката си, а подобни упражнения са използвали Джордан Хендерсън и Пол Погба. Дори някои големи имена са преминали успешно и в обратната посока. Световните шампионки по бокс Кейти Тейлър и Лорън Прайс първоначално са били футболистки и стигат до международно ниво, преди да се отдадат на бойния спорт.
Ползата идва с риск
Боксът обаче не е безобиден инструмент за подготовка. Натоварването трябва да бъде внимателно дозирано, защото прекалено много тренировки могат да намалят свежестта, необходима за футбол. Съществува и опасност от травми на ръцете, китките и други части на тялото. Именно затова при професионалните футболисти подобни занимания обикновено се провеждат без реален спаринг.
Целта е да бъдат използвани полезните елементи на бокса, без играчът да бъде изложен на ненужен риск. Точно по този начин работи и Шерки. Файсал описва бокса като своеобразен „турбокомпресор“ към качествата, които французинът вече притежава. Той няма да го превърне в друг футболист, но може да направи съществуващите му оръжия още по-опасни. А когато гледаме как Шерки танцува между защитниците, сменя посоката за миг и остава стабилен след контакт, връзката между ринга и футболния терен вече не изглежда толкова необичайна.
