125-ият рожден ден на Брайтън трудно можеше да бъде отпразнуван по подобаващ начин. В специално изработен екип по случай годишнината тимът на Фабиан Хюрцелер разгроми с 3:0 Арсенал, а рекордните 31 944 зрители на „Амекс Стейдиъм“ превърнаха вечерта в истински празник.
Гостуването на английския шампион можеше да помрачи честванията, но вместо това „чайките“ изнесоха представление, достойно за юбилея. Паскал Грос откри резултата, Харламбос Костулас удвои в самия край на първото полувреме, а след почивката Чема Андрес оформи класическата победа с глава.
Брайтън имаше възможности да направи успеха още по-убедителен, но и 3:0 се оказа напълно достатъчно. Празненствата по трибуните започнаха много преди последния съдийски сигнал.
„Беше специален мач не само защото играхме срещу може би най-добрия отбор в Англия, но и заради представянето ни. Момчетата започнаха много интензивно, спечелиха индивидуалните си дуели, играха добре с топката и създадоха положения. Много се гордея с отбора си. Надявам се днес да се насладят на момента, защото такива мигове са важни“, заяви Хюрцелер.
Но тази победа е само последната глава от история, която започва много преди Брайтън да се превърне в утвърден клуб от Висшата лига.
От страхотни моменти моментите до битката за оцеляване
Един от символите на промяната е вечерта на 9 ноември 2023 г. в Амстердам. Преди историческия мач с Аякс от Лига Европа тогавашният мениджър Роберто де Дзерби се обръща към футболистите си.
„Тази вечер тук има 3000 фенове на Брайтън. Но в града са дошли повече от два пъти по толкова. Помнете това, когато излезете на терена“, казва италианецът.
В крайна сметка Брайтън печели с 2:0 — един от върховете в първото европейско участие в историята на клуба.
За дългогодишния клубен служител и привърженик Пол Самра обаче най-важният момент е съвсем различен. Той се връща към август 2007 г., когато Брайтън най-накрая получава разрешение за строеж на новия си стадион.
„След годините на кампании, дните и нощите, които прекарахме в борба първо за промяна на управлението, а след това за стадиона, моментът, в който разбрахме, че сме получили разрешение за строеж, беше невероятен. Бяхме спечелили битката“, разказва той.
Двете истории показват колко драматично се е променил Брайтън.
Клуб без дом
Основан през 1901 г., Брайтън прекарва близо две десетилетия в Южната лига, преди да бъде приет във Футболната лига. След само седем сезона във втора дивизия клубът стига до най-високото ниво за първи път през 1979 г.
Най-известният момент от онзи период идва през 1983 г. във финала за Купата на Англия срещу Манчестър Юнайтед. При резултат 2:2 в продълженията Гордън Смит получава златен шанс да донесе първия голям трофей в историята на Брайтън. Впоследствие обаче вратарят на Юнайтед Гари Бейли спасява удара му. Манчестър Юнайтед печели преиграването.
След този период започват тежки години.
През 1995 г. председателят Бил Арчър продава „Голдстоун Граунд“ — дома на Брайтън от 1902 г. — заради натрупаните дългове. Феновете не са консултирани, а клубът няма готова алтернатива.
Брайтън напуска стадиона окончателно през 1997 г., като последният мач там завършва с хаос. Разгневени привърженици нахлуват на терена в знак на протест срещу ръководството, а напрежението е толкова голямо, че и двете греди са счупени.
Следват две години, в които клубът играе на 70 мили от дома си — в Гилингам. След това Брайтън се завръща в града и започва да използва „Уитдийн Стейдиъм“, по-известен като лекоатлетическо съоръжение.
По това време капацитетът му е едва около 6000 души.
Сега повече от 7000 привърженици на Брайтън пътуват до Амстердам за мач от евротурнирите.
Контрастът трудно би могъл да бъде по-голям.
Феновете, които не позволиха на клуба да изчезне
„След финала за Купата през 1983 г. играчите бяха продавани, нямаше инвестиции, „Голдстоун“ се рушеше, а публиката намаляваше. Нямаше комуникация между ръководството и феновете. Нямаше последователност, лидерство или посока. Бяхме оставени без кормило“, спомня си Самра.
В най-тежките години обаче клубът намира хора, които помагат да бъде спасен.
Сред тях са бившият изпълнителен директор на Футболната асоциация Дейвид Дейвис, бившият вицепремиер Джон Прескот и председателят Дик Найт. Прескот се намесва при отхвърлената първоначално кандидатура за нов стадион във Фалмър, докато Найт стабилизира клуб, който през 1997 г. е само на 27 минути от изпадане извън Футболната лига.
Без тях и още много хора е напълно възможно Брайтън днес да не съществува в този си вид.
Най-важната роля обаче принадлежи на привържениците.
Те организират протести, събират средства с кофи, водят кампании за нов стадион и отказват да приемат идеята, че любимият им клуб може просто да изчезне.
Ерата на Тони Блум
Днешният Брайтън до голяма степен е резултат от визията и инвестициите на Тони Блум.
Роден в Брайтън и израснал като привърженик на клуба, Блум поема председателския пост през 2009 г. Предприемачът, натрупал богатството си във финансовия сектор и хaзaртния бизнес, използвайки активно анализ на данни, превръща клуба в един от най-добре управляваните примери в английския футбол.
При него Брайтън се изкачва от Лига 1 до Висшата лига и се премества в модерния „Амекс Стейдиъм“.
Моделът на клуба също се променя. Брайтън започва системно да привлича млади футболисти, да ги развива и впоследствие да ги продава за значителни суми. Този подход превръща клуба в пример за модерно управление и модел, който предизвиква интерес далеч извън Англия.
Само преди време Брайтън записа и петата си победа в последните шест гостувания на „Олд Трафорд“ срещу Манчестър Юнайтед.
А днешният юбилей срещу Арсенал добави още една запомняща се страница.
„Това вече не е същият футболен клуб“
Брайтън вече има великолепен стадион, намиращ се на кратко пътуване с влак от центъра на града, средна посещаемост над 31 000 зрители и атмосфера, която съчетава семейната публика с амбициите на съвременния професионален футбол.
„Всеки, който днес влезе в Брайтън и сравни клуба с този отпреди дори 15 години, едва ли ще повярва, че става дума за същия футболен клуб“, казва спортният директор Майк Кейв.
„Клубът измина невероятен път. Имаме служители и много фенове, които са били част от това пътуване. Нашата отговорност е да гарантираме, че това, което предстои, ще бъде още по-добро.“
На 125-ата годишнина Брайтън вече може да погледне назад към почти пълната трансформация — от клуб без собствен стадион, близо до изпадане от професионалния футбол, до отбор от Висшата лига, който играе в Европа и побеждава английския шампион с 3:0 пред рекордна публика.
А Тони Блум най-добре описва значението на клуба за града:
„От 1901 г. този футболен клуб е част от живота на нашия град и на Съсекс. Той свързва поколения семейства и общности. Баба и дядо водят децата и внуците си на мачове. През добрите и лошите времена Брайтън е дал на толкова много от нас едни от най-паметните моменти в живота.“
Но собственикът не забравя откъде е започнало всичко.
„Много от вас ще си спомнят трудните години — загубата на „Голдстоун“, дългите пътувания до Гилингам и трудностите на ерата на „Уитдийн“. Това, което спаси този футболен клуб, беше решителността на неговите фенове. Събирането на средства. Протестите. Отказът да приемат, че Брайтън трябва да изчезне.“
